Идеалният почивен ден: Всъщност, аз вече съм изживял един такъв. Беше 1968-а — с един приятел избягахме от училище и отидохме в Лондон, следобеда гледахме на кино „2001-ва“, а вечерта отидохме на концерт на „Саймън и Гарфънкъл“ в „Албърт Хол“.
„Обзървър“
10 март 1995
Откъде черпите вдъхновение за книгите си?
Казвам си, че докато не измисля нещо, няма да пия повече кафе.
Увод към Хумористични книги, том 1
Хората често ме питат, понякога по осемдесет и седем пъти на ден, откъде вземам идеите си. Рискът е добре познат на писателите и правилният отговор на този въпрос е първо да си поемеш въздух, да успокоиш пулса си, да изпълниш съзнанието си с птичи песни и образи на лютичета в пролетни поляни, след което да се опиташ да кажеш: „Хм, интересно, че питате…“ преди да се пречупиш и да се разцивриш неудържимо.
Факт е, че не знам откъде вземам идеите си и дори не знам къде ги търся. Никой писател не знае. Всъщност, това не е съвсем вярно. Ако пишете книга за брачните навици на гълъбите, сигурно ще почерпите няколко прилични идеи, ако се повъртите из гълъбарника в мушамена наметка, но ако вашият жанр е художествената литература, единственият начин е да пиете твърде много кафе и да си купите бюро, което не се разпада, като си удряте главата в него.
Преувеличавам, разбира се. Това ми е работата. За някои идеи се сещам точно откъде са дошли. Поне така си мисля; може и да послъгвам. Това също ми е работата. Когато ми се наложи да пиша нещо голямо, си пускам да се върти едно и също музикално парче. Не докато пиша, разбира се, тогава е нужна тишина, а докато си нося от кухнята поредната чаша кафе или си препичам филийки, или си чистя очилата, или се опитвам да изцедя още малко тонер от принтера, или си сменям струните на китарата, или почиствам празните чаши от кафе и трохите от препечени филийки от бюрото си, или се оттеглям на половинчасов размисъл в тоалетната — с други думи, по-голямата част от деня. Вследствие на това много мои идеи идват от песните. Е, поне за една е сигурно. Ако трябва да съм абсолютно точен, има само една идея, която съм взел от песен, но за всеки случай си поддържам навика, ако пак се получи, което няма да стане, обаче няма значение.
Е, вече знаете как се прави. Елементарно, нали?
Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“ (събрано издание), DC Comics,
Май 1997
Интервю с Virgin.net
Ако някой знае нещо за пътешествията, това трябва да е човекът, който е ял бургери и пържени картофи в ресторанта на края на вселената. Ние издирихме писателя Дъглас Адамс в новия му дом в щатите, където той се премести наскоро, заради филмирането на „Пътеводителя на галактическия стопаджия“.
Кой е най-хубавият ви спомен от ваканциите през детството?
Детските ми ваканции бяха общо взето скромни — най-запомнящата се от тях беше две седмици на остров Уайт, когато бях на шест години. Помня, че улових нещо, за което бях сигурен, че е писия, въпреки че беше колкото пощенска марка и което съвсем логично умря, когато се опитах да го запазя като домашен любимец.
Връщали ли сте се там оттогава?
Ходих веднъж. Отседнах в някакъв хотел, където основното вечерно забавление беше да се гасят лампите в ресторанта и да се наблюдава играта на семейство язовци на поляната.
Къде отидохте за пръв път на почивка без родителите си?
Когато станах на осемнайсет години, отидох на стоп в Европа.
Докъде стигнахте?
Минах през Австрия, Италия, Югославия и Турция, отсядах в младежки общежития и къмпинги и обогатявах диетата си с екскурзии по пивоварните. Особено ми хареса Истанбул, но получих ужасно хранително отравяне и докато се прибирах в Англия с влака, се наложи да спя до тоалетните. Ех, вълшебни времена…
След това ходили ли сте отново там?
Ходих в Истанбул веднъж. Бях в Австралия и случайно реших да се отбия на връщане. Но таксито от летището и хубавият хотел вместо пътуването в каросерията на камион и стаята в евтин пансион някак ограбиха вълшебството. Поскитах няколко дни в опит да избягам от търговците на килими, след което се отказах.
Кое е най-далечното или най-странното място, до което сте стигали?
Великденския остров, разбира се, най-отдалеченото място на земята, известно като по-далечно от всяко друго. Което е странно, защото се озовах там съвсем случайно и то за около час. Така научих един много полезен урок, а именно да чета какво пише на билета ми.
Кога бяхте там и защо?
Летях от Сантяго за Сидни и бях доста уморен, защото две седмици бях издирвал космати тюлени; въобще не прочетох маршрута и загрях къде сме, чак когато пилотът съобщи, че кацаме за едночасов престой на Великденския остров.
Няколко микробуса ни откараха от летището до най-близката статуя, докато презаредят самолета. Много ме беше яд, защото ако бях обърнал внимание предишния ден, щях да си сменя билета и да прекарам там поне два дни.
Кой е любимият ви град? Какво в него ви очарова най-много?
Като такъв в съзнанието ми е останала Флоренция, но защото съм бил там като студент и съм прекарал блажени дни със слънцето, евтиното вино и живописта. Следващите ми посещения напластиха улични задръствания и мръсен въздух върху тези ранни спомени.
Сега мисля, че най-много ми харесва едно градче в Ню Мексико — Санта Фе. Обичам въздуха във
