— На път съм към управлението. Препрати ми там сведенията.
— Вече го направих. А пък аз ще поровя още в компютъра — все ми се струва, че съм пропуснал нещо. Ако открия нови сведения, ще ги имаш рано сутринта.
— Дадено. Много ти благодаря.
— До утре… Хей, Далас!
— Казвай.
— Какво е това по косата ти?
— Моля? — Ив машинално вдигна ръка и пръстите й докоснаха малките диаманти, умело вплетени в прическата й. — Ами… бях на едно светско празненство и… — Тя се изчерви като рак и гласът й за миг пресекна. Като си възвърна дар слово, промърмори „Няма значение“ и прекъсна връзката.
Човекът, на когото родителите бяха дали името Силвестър Йост, който се беше регистрирал в хотел „Палас“ като Джеймс Прайъри, за да удуши младата камериерка, и който сега имаше лична карта на името на Джорджо Масини, отпи от втората си чаша скоч и продължи да наблюдава записа на мача на „Янките“, който се беше играл същата вечер.
Ако убиваше, за да задоволи своя вътрешна потребност, щеше да издебне питчъра на отбора и да го изкорми като риба. Но тъй като за него убийството беше само занаят, седеше пред телевизора и ругаеше. Гласът му беше изненадващо тънък и писклив, почти като на жена.
Мнозина му се подиграваха заради гласа. Ако се случеше, докато изпълняваше поръчка, той се преструваше, че не е чул презрителните думи. Ако беше в свободното му време, смазваше от бой подигравчията, но не защото го беше яд на него, а заради принципа. Беше безчувствен като робот, за него нямаше нищо свято, поради което бе идеална машина за убийства.
Хонорарът за мократа поръчка, която бе изпълнил тази вечер, вече беше преведен в банкова сметка на съвсем друго име. Нямаше представа поради каква причина момичето — защото камериерката беше толкава млада, че приличаше на момиче — е била набелязана за жертва. Беше приел поръчката, бе я изпълнил и парите вече го чакаха в банката. Той доволно се усмихна — новите му работодатели бяха доста щедри. Напоследък сериозно обмисляше да се откаже от този занаят и тлъстата сума, която му бяха обещали, щеше да му осигури безгрижни старини.
По принцип „работата“ му беше добре платена, което с течение на времето му позволи да развие изтънчен вкус. Можеше да си позволи най-доброто, затова си постави за цел да опита най-изисканите ястия и напитки, да притежава произведения на изкуството от прочути майстори, да се наслаждава на музиката на най-великите композитори, да се облича с дрехи, създадени от най-известните модни дизайнери.
Беше пътувал до всички точки на планетата, предприемал бе и няколко междупланетни пътувания. Беше едва петдесет и шест годишен, но свободно говореше три езика (което беше голямо предимство при упражняване на тази „професия“), когато имаше настроение, можеше да готви като майстор кулинар, виртуозно свиреше на пиано.
Не беше заможен аристократ, роден със сребърна лъжица в устата, но сребърната жица му беше помогнала да стане изтънчен и богат.
Първото убийство извърши, когато бе едва двайсетгодишен. Платиха му и той разбра, че съществува лесен начин да изкарва пари. По онова време беше най-обикновен главорез, принадлежащ към изметта на обществото. Вече се обличаше като джентълмен и се гордееше с изтънчените си обноски, ала изпод лустрото прозираше предишният Слай Йост, който Ив беше видяла на видеозаписа.
Сега беше убиец-виртуоз, който никога не разочароваше клиентите си и оставяше своя индивидуален печат върху жертвите.
Побоят символизираше болката, изнасилването — унижението, а сребърната жица бе символ на убийство от висока класа. За Слай това беше пиеса в три действия, в която главната роля неизменно беше поверена на него. Сменяха се само декорите и жената, изпълняваше другата роля.
Обичаше да пътува и притежаваше няколко албума с пощенски картички, които купуваше по време на пътешествията си. От време на време ги разглеждаше, като с наслада отпиваше от уискито си, усмихваше се, спомняйки си градовете, които бе посетил, и предметите, които бе добавил към богата си колекция.
Никога нямаше да забрави изисканото меню в парижкия ресторант, който бе посетил, след като беше очистил собственика на заводите за електроника, нито приказната гледка, разкриваща се от прозореца на хотелската му стая в Прага през онази дъждовна вечер, когато бе удушил американския емисар.
Ах, колко приятни бяха тези спомени!
Новата поръчка, която беше получил, не беше свързана с пътувания — напротив, налагаше се да остане в Ню Йорк, докато приключи със задачата, — но той бе сигурен, че ще съхрани прекрасни спомени от престоя си в многомилионния град.
Трета глава
Беше ранно утро, но Ив вече седеше в мъничката си канцелария в централното полицейско управление и проучваше сведенията, които Фийни й беше изпратил предишната вечер. Чувстваше се освежена, тъй като беше поспала няколко часа, а преди да се залови за работа, бе изпила три чаши кафе. Постепенно в съзнанието й се оформи образът на закоравелия престъпник Силвестър Йост.
От справката, която й беше изпратил Фийни, ставаше ясно, че бащата на Слай е бил дребен търговец на оръжие, който бе изчезнал и се смяташе за убит по време на Гражданските войни. Майката пък била умствено изостанала жена, която имала слабост да краде коли и да убива с автоматичен нож нещастните им собственици. Когато синът й бил тринайсетгодишен, починала от свръхдоза наркотици, докато била в отделение за лекуване на пристрастени към дрогата.
Очевидно Слай от малък беше решил да запази семейната традиция, създавайки свой собствен стил.
Ив прегледа досието му от времето, когато бил приет в приют за малолетни. Само две седмици след настаняването си в приюта той отрязал с нож ухото на социалния работник, който се занимавал с неговия случай. По-късно пребил и изнасилил момиче от своята група.
Но истинското му призвание очевидно бе удушването, което той бе упражнявал върху кучета и котки, преди да се прехвърли на човешки същества.
На петнайсетгодишна възраст беше избягал от приюта, сега беше на петдесет и шест. Лежал бе само една година в затвора и бе заподозрян в извършване на четирийсет и три убийства.
Информацията за него беше доста оскъдна, въпреки че беше събирана от служители на ФБР, Интерпол, Международната база данни и Бюрото за разследване на престъпления на други планети.
Подозираха го, че е наемен убиец, който нямаше нито един жив родственик, никакви приятели и познати, нито пък постоянен адрес. Предпочиташе да убива с гарота от чисто сребро, но някои от жертвите си бе удушил с голи ръце, с копринен шал или със златен синджир. Ив забеляза, че това се бе случвало в „ранния му период“, преди да избере сребърната жица, която бе станала негов своеобразен подпис.
Жертвите му бяха мъже и жени от всички раси, на различна възраст и с различно финансово положение. В много случаи преди да ги убие, той ги подлагал на изтезания или ги изнасилвал.
— Професионалист си, Слай. Обзалагам се, че не взимаш евтино за услугите си — промърмори Ив. — Облегна се назад и се втренчи в монитора, на който се виждаше Йост в момента на влизането си в хотел „Палас“. — Не мога да си представя кой би те наел да убиеш някаква млада камериерка, която живее в Ню Джърси с майка си и със сестра си.
Тя стана и закрачи напред-назад в тясната си канцелария. Хрумна й, че може би убиецът е допуснал грешка, после си каза, че това е почти невъзможно. Онзи, който убива не когото трябва, не оцелява цели четирийсет години в този бизнес. Следователно бе логично да се предположи, че Йост е направил онова, за което му е било платено.
Но тогава коя е Дарлийн Френч и с кого е била свързана?
И този път Рурк беше замесен, тъй като убийството беше извършено в неговия хотел. Той очевидно дълбоко скърбеше за младата жена, но смъртта й изобщо нямаше да се отрази на финансовите му дела. Глупаво е да се мисли, че хората, които са наели Йост, се опитват да навредят на съпруга й.
„Да се върнем към жертвата — каза си. — Може би Дарлийн Френч неволно е видяла или е чула нещо,
