— Предполагам, че вече сте проучили Джеймс Прайъри.
— А пък аз предполагам, че вече си научил резултатите от проучването, затова само ще добавя, че ще помоля Фийни да потърси сведения за него в новия свръхмодерен компютър на Отдела за електронна обработка на информацията. Обзалагам се, че извергът има досие — това не е първото му престъпление.
— Много добре знаеш, че ако възложиш работата на мен, по-бързо ще получиш необходимата информация.
„Разбира се — помисли си тя. — Нали и ти имаш свръхмодерен компютър в помещението, което държиш под ключ. Само дето техниката е незаконна, защото не е регистрирана в службата за компютърна охрана!“
— Засега ще действаме според моите указания. Убиецът преспокойно е напуснал хотела, следователно разполага със сигурно скривалище. Много скоро ще знам кой се крие под името Джеймс Прайъри. Но много по-важно е да разбера мотива за престъплението. Убиецът е действал според грижливо обмислен план. Приел е самоличността на мъртъв човек, три седмици предварително е запазил апартамента в хотела, като е обявил, че ще остане две нощи. Искал е да се застрахова в случай, че не изпълни намеренията си още първата нощ. Затворил се е в стаята си и търпеливо е зачакал жертвата си. Дали е искал да убие тъкмо Дарлийн? И ако тя е била набелязаната жертва, защо се е спрял на нея? Може би ще поуча отговор на някои от въпросите, когато се запозная с досието му. Но една загадка не ми дава покой — този тип пет пари не даваше, че ще видим лицето му… Освен ако греша и той няма полицейско досие. В противен случай щеше да вземе мерки да не го разпознаем.
— Все едно, че показва среден пръст на теб… или на мен.
— Да, понякога разрешението на загадката е съвсем елементарно. — Тя въздъхна. — Предстои ми неприятното задължение да уведомя близките на мъртвата, които живеят в Ню Джърси. После трябва да се върна в управлението и да напиша рапорт за произшествието. Съгласен ли си да те използвам като шофьор?
— Смайваш ме, лейтенант! — вдигна вежди той. — Да не би с времето да си започнала да се размекваш?
— Може би искам да те държа под око — не му остана длъжна тя.
— Приемам обяснението. — Рурк остави чашата на масичката, приближи се до съпругата си и с длани обгърна лицето й, сетне я целуна по челото. — Предчувствам, че случилото се ще създаде неприятности и на двама ни. Предварително ти поднасям извиненията си за обидните думи, които ще чуеш от мен, докато провеждаш разследването.
— Хубаво — усмихна се тя и си помисли, че все пак бракът е нещо прекрасно. На свой ред обгърна с длани лицето му и впи устни в неговите. — Приеми това като извинение за още по-обидните думи, с които ще те наричам.
Рурк я притисна в обятията си и прошепна:
— Настоявам още сега да ме обидиш, и то много жестоко. Така и така сме в хотелска стая, имаш всички условия да се извиниш за грубостта си.
— Извратен тип! — засмя се Ив и го отблъсна.
— Ох! — престорено извика той и я последва в коридора. — Ще си платиш за обидата!
Ив често си казваше, че най-неприятният аспект от професионалните задължения на служителя от отдел „Убийства“ е уведомяването на роднините на жертвата. Само няколко думи безвъзвратно променят съдбата на много хора. Дори след като болката от загубата намалее, животът им вече не е същият, липсва парченце от мозайката, шаблонът завинаги е променен.
По обратния път от Ню Джърси тя се мъчеше да забрави неописуемата скръб на майката и сестрата на Дарлийн Френч, които бяха съсипани от новината. Казваше си, че сега е още по-важно да предприеме мерки за залавянето на убиеца, което ще донесе на двете жени, ако не утеха, то задоволство от справедливото възмездие.
— Щях да знам, ако в Ню Йорк или в окръга е било извършено подобно престъпление — замислено промърмори тя, но все пак използва компютъра в колата на Рурк, за да провери в информационната система на щатската полиция. — Жената е била пребита, изнасилена и удушена…
— Обичам този град — иронично подхвърли Рурк.
— Аз също. Мисля, че цялото ни общество е болно… Но да не се впускам във философски разсъждения. От справката в компютъра се вижда, че през последните шест месеца са били извършени множество изнасилвания и побои над жени, имаме и няколко удушени, но при нито едно от престъпленията не са съчетани трите елемента, нито пък е използвана като гарота сребърна жица. Нито едно от произшествията не се е случило в хотелска стая, но щом престъпникът е извършил убийството в „Палас“, може би е оставил след себе си жертви в други градове или държави, дори на други планети. Ще разширя обсега на проучванията и…
Комуникаторът в чантичката й избръмча и тя побърза да го извади:
— Далас!
— Не можеш ли да си вземеш почивка поне една вечер и да ме оставиш на спокойствие? — с плачевен глас попита Фийни. На монитора изплува лицето му, печалните му очи досущ приличаха на очите на куче.
— Работя по въпроса — кисело промърмори тя.
— Изглежда, не полагаш достатъчно старание. Ако си вземеш отпуск поне двайсет и четири часа, може би всички ние също ще имаме почивен ден. Тъкмо се бях настанил пред телевизора с бутилка хубаво питие и цяла купа чипс, за да гледам мач на „Янките“, Пийбоди ми се обади и ми развали удоволствието.
— Искрено съжалявам.
— А пък аз два пъти повече, защото „Янките“ загубиха позорно. Ще пукна от мъка. — Ирландецът въздъхна и зарови пръсти в гъстата си червеникава коса, която беше започнала да се прошарва на слепоочията. — Майната им на тези нещастници! Знаеш ли кое е най-интересното? Когато Пийбоди ми изпрати снимката на извършителя, лицето му ми се стори познато. Отначало не се досетих къде съм го виждал. Проверих го в компютъра само по снимката. От „метачите“ разбрах, че на местопрестъплението не са намерили отпечатъци от пръстите на убиеца — навярно е напръскал дланите си със защитен спрей. Но парченцата кожа под ноктите на жертвата и проби от семенната течност ще ни помогнат да определим неговата ДНК. Не е напръскал със защитен спрей оная си работа. След няколко часа ще имаме резултатите.
— Потърси ли информация за престъпника в новия компютър?
— Брей, много си нетърпелива! Вече споменах, че започнах проверката само по снимката. Като включих програмата, която показва какво е било лицето преди извършване на някаква пластична операция, попаднах на позната физиономия. Спомних си какво е било оръжието на убийството и в паметта ми изплува името Силвестър Йост или Слай Йост. Подвизава се под различни псевдоними, но това е истинското му име.
— Досега използвал ли е псевдонима Прайъри?
— Не. Прибавих го към дългия списък… А сега слушай внимателно. Преди петнайсетина години работех по проследяването на масов удушвач — оръжието на престъплението беше сребърна жица, а петте жертви бяха намерени в различни краища на планетата. Една от тях беше открита в Ню Йорк — лицензирана компаньонка, свързана с престъпния свят. Същото се отнасяше и за останалите жертви, които не принадлежаха към същата организация, но бяха ключови фигури в конкурентни престъпни картели. Добрахме се до информация, според която извършителят на престъпленията бе Слай Йост, но поради липса на доказателства не успяхме да го задържим. Убийствата престанаха и разследването бе прекратено.
— Според мен той е бил само наемник.
— И ние стигнахме до същото заключение, но кой е бил поръчителят на убийствата? Жертвите са били членове на пет големи престъпни картела. Най-вероятно този Йост е удушил поне двайсет души, а през трийсетте е лежал в затвора заради въоръжено нападение.
— Знаех си, че е виждал как изглежда килията отвътре. Само веднъж ли е задържан?
— Да. Бил е едва на двайсет, когато ченгетата от Маями са го окошарили. Изглежда, с течение на времето е станал истински професионалист.
