нищо против някой да върви до мен. Няма да позволя да ме насилват, мамят или манипулират. Опиташ ли се, ще съжаляваш.
— Ще ме накараш да съжалявам в бъдеще? — само дето не заекна тя. — Та аз вече съжалявам за първата стъпка да опитам…
— Брена! — Леко я разтърси. — В някои случаи просто е по-добре да мълчиш и да слушаш. Сега моментът е такъв. Та както казах — продължи, докато тя премигваше насреща му, — да те измамят е едно, а съвсем друго — да те изненадат. И си мисля, че в крайна сметка си искала да ме изненадаш с нещо като подарък, а аз отказах да го приема. Затова, Брена, се извинявам.
Страхът и тъгата й вече намаляваха, но не бяха изчезнали.
— И на мен не ми допада кой знае колко твоето извинение.
— Или го приеми, или недей.
— Изведнъж стана доста напорист.
— Имам си предел и вече би трябвало да го знаеш. Така че… Колко ще ми плати Магий за песента?
— Не попитах — отвърна тя сковано.
— О, значи не се бъркаш във всичко. Това е добре.
— Омразен си ми. Казах ти, че не беше заради парите. — Започна да пристъпя от крак на крак. — Не знам как съм пропуснала да забележа тази страна от характера ти. Никога няма да проумея как е възможно да си помисля, че съм влюбена в теб. Само при мисълта да прекарам остатъка от живота си с такъв като теб се смразявам.
Той не успя да се въздържи и се ухили. Беше великолепно късовете от живота му отново да се подредят така добре.
— Ще стигнем до въпроса след минутка. Важно е, че не е било заради парите, Брена. Важно е, че не си си мислила: „Е, щом ще бъда с този мъж, то, по дяволите, нека докаже доколко е способен да изкарва прехраната си с таланта си. Не го ли направи, аз ще се погрижа.“
— Пет пари не давам как си изкарваш прехраната.
— Сега вече го разбирам. По-скоро си си казала: „Искам да съм с този мъж и защото го обичам, желая да му помогна в онова, което има най-голямо значение за него.“ Похвална мисъл и все пак трябваше да оставиш нещата на мен.
— Бъди сигурен, че в бъдеще ще оставя и тези неща, и всичко останало на теб.
— Ако това обещание просъществува седмица, очаквам да видя прасета да прелитат над залива Ардмор. А ако пресметливият ти мозък се чуди какво имам предвид, нека те уведомя, че имах намерение да вляза във връзка с Магий и да му предложа някои мелодии и песни. Готвех се да го направя, когато се видя с него и след като го преценя.
Изгледа го подозрително.
— Смятал си да му покажеш музиката си?
— Да, най-вероятно щях да го сторя. Признавам, че в миналото десетки пъти съм се канил да я предложа, но в последния момент се отказвах. Когато си създал нещо, то ти е скъпо. Винаги те измъчва опасението, че другите няма да го харесат. Намирах за по-безопасно да не рискувам. По-малко ли ме уважаваш заради това, Брена?
— Не. Разбира се, не. Но ако не попиташ — сети се тя за думите на баща си, — отговорът винаги ще бъде не.
— Не оспорвам това, а само методите ти. А сега ми кажи — ако Магий бе заявил, че си му изпратила боклук и който го е написал, няма никакъв талант, щеше ли да ме уважаваш по-малко?
— Не, разбира се, слабоумнико. Щях да разбера, че Магий няма никакъв вкус.
— Е, щом изяснихме този въпрос, нека се върнем на думите ти, че си влюбена в мен.
— Няма нужда, защото вече не е така. Възвърнах си здравия разум.
— Много жалко. Налага се да ме изчакаш тук за минута. Искам да взема нещо от вътре.
— Няма да стоя тук. Прибирам се вкъщи.
— Така само ще ме принудиш да те последвам, Брена — провикна се той през рамо, тръгнал към къщурката. — А онова, което съм намислил, е най-добре да стане тук, насаме.
Помисли си дали да не прескочи портата, за да го ядоса, но се отказа — целият този хаос от емоции я беше изтощил. По-добре да го остави да свърши каквото си е наумил.
След малко той се появи, но не носеше нищо и тя свъси вежди.
— Луната е пълна — отбеляза Шон, докато се приближаваше. — Други сигурно знаят по-добре от нас кога е редно да се направи, но явно е било писано да стане на лунна светлина, и то тук.
Пъхна ръка в джоба си и я задържа.
— По едно време имах план да ти позволя да ме свалиш, да преодолееш съпротивата ми и накрая да ме убедиш колко е умно да се предам и да се оженя за теб.
Очите й се замъглиха от изумление.
— Моля?
— Нима наистина си въобразяваше, че ме дърпаш като кученце на каишка? Такъв ли мъж искаш да имаш в дома си, Брена О’Тул? Да върви безропотно край теб и да е само баща на децата ти?
— Някаква игра ли си играеш?
— Отчасти. Както и ти. Но играта вече свърши. Иска ми се всичко да стане както традицията повелява, Брена. — Взе ръката й и определено остана доволен, усещайки, че трепери. — Обичам те. Не знам кога започна — преди години или преди седмици. Но знам едно — сърцето ми ти принадлежи и не искам никоя друга. Искам само теб. Нека заедно да изградим живота си. Омъжи се за мен.
Нямаше сили да откъсне очи от лицето му. Целият свят бе съсредоточен там.
— Главата ме заболя — успя да промълви тя.
— Бог да те благослови. — Засмя се и целуна ръката й. — Как да не обичам такава жена?
Държеше ръката й здраво, докато изваждаше пръстена от джоба си.
Перлата блесна като луната — бяла и ясна — обрамчена в малко златно гнездо.
— Лунна сълза — обясни той. — Дадоха ми я, за да ти я връча. Знам, че по принцип не носиш пръстени.
— Аз… Те… Докато работя ми пречат.
— Затова взех и верижка. Да го носиш на врата.
Той е човек, който би се сетил за подобно нещо, мина й през ума. Такава малка, но трогателна подробност.
— В момента не работя.
Сложи го на пръста й и ръката й вече не трепереше в неговата.
— Подхожда ми, предполагам, както ти ми подхождаш. Но няма да ме разплачеш.
— Напротив. — Докосна с устни челото и слепоочията й. — Днес купих земя.
— Какво? — Бликналите сълзи й пречеха да вижда. — Какво? Земя ли? Купил си земя? Без да ми кажеш думичка, без да я видя?
— Ако не ти хареса, погреби ме там.
— Може и така да постъпя. Купил си земя — повтори тя, но сега гласът й прозвуча замечтано.
— За да построиш къща и двамата да я напълним с деца.
— По дяволите. Ето — разплака ме. — Прегърна го. — Чакай малко. На нищо не приличам. — С лице заровено в рамото му, тя продължи: — Мислех, че е само копнеж по теб, че така ще бъде и за двамата. Копнея по теб, но не е достатъчно, нито е всичко. Да, тук ми е мястото. Но все пак аз те свалих. Нищо няма да ме убеди в противното. — Дръпна се, колкото да отвърне на целувката му. — Бях измислила всичко, бях решила какво ще ти кажа тази вечер, а сега не си спомням как точно трябваше да стане. Само знам, че те обичам. Шон. Обичам те такъв, какъвто си. Нищо няма да променям.
— Това е повече от достатъчно. Ще влезеш ли сега вътре? Ще стопля вечерята.
— Поне това направи, след като я остави да изстине. — Преплете пръсти в неговите. — Нали не настояваш за голяма, лъскава сватба?
— Не виждам как ще я организираме, след като съм решил да се венчаем колкото е възможно по- скоро.
— О! — Облегна се на него. — Обичам те, Шон. А, още едно нещо — подхвана тя, докато вървяха към
