за Грейс и се усмихна. — Естествена и обикновена, също в най-добрия смисъл на думата. Сладка, но не сочна и с гръбнак от стомана.
— Лалета — рече момичето и отиде до малкия охладителен шкаф. — С този рядък нежнорозов цвят. Едно скромно цвете, което е много по-издръжливо, отколкото изглежда — добави, като ги донесе, за да му ги покаже.
— И този път право в целта. Много сте добра.
— Да, така е. — Вече изпитваше истинско удоволствие, не заради продажбата, а заради играта. Нали точно поради тази причина беше открила магазина. — Номер три?
Обри, помисли си той. Как можеше да бъде описана Обри?
— Млада, свежа като утринна роса, весела. Упорита и буйна, но безкрайно лоялна.
— Задръжте така. — С образа, който й бе описан, Дру отново се върна в склада. И излезе с цял сноп слънчогледи с лица колкото десертна чинийка.
— Господи! Та те са прекрасни! Вие сте си избрали много подходяща работа, Друсила.
Това беше най-милият комплимент, който бе получавала, помисли си Дру.
— Смятам, че няма смисъл човек да прави нещо, което не му е приятно и не му доставя удоволствие. И след като сте на път да биете рекорда за покупка от пръв път, моля казвайте ми Дру.
— Чудесно.
— А четвъртата щастливка?
— Дръзка, красива, умна и секси. Със сърце като… — Ами, това бе просто сърцето на Ана, помисли си той. Как да го опише човек! — Със сърце, което не подлежи на описание. Най-удивителната жена, която съм познавал.
— А вие очевидно познавате доста жени. Една минута. — Дру отново отиде отзад. Сет все още се възхищаваше на слънчогледите, когато тя се върна с азиатски лилии в пурпурночервен цвят.
— О, Господи! Те са също като Ана. — Той протегна ръка, за да докосне едно от червените цветчета. — Напълно й подхождат. Вие току-що направихте от мен герой.
— Щастлива съм да ви бъда от полза. Ще ги опаковам и ще ги вържа с панделка, подхождаща на цветовете им. Ще можете ли да ги пренесете невредими?
— Мисля, че ще се справя.
— В цената е включена и картичка. Можете да си изберете от картичките на щанда.
— Нямам нужда от картички. — Сет погледна ръцете й, които подреждаха стръковете. Нямаше пръстен на пръстите, забеляза веднага. Искаше да я рисува, но ако беше омъжена, трябваше да се прости с тази мисъл.
— А вие какво цвете сте?
Тя му хвърли един поглед, докато подреждаше първия букет в бяла кутия.
— Всички заедно. Обичам разнообразието. — Завърза кутията с тъмночервена панделка и добави: — Вие очевидно също го обичате.
— Не ми е особено приятно да разсея илюзията, че имам цял харем от жени около мен. Но на вас ще ви призная. Те са ми сестри — обясни, като посочи към цветята. — Всъщност слънчогледите са за племенница, братовчедка и сестричка едновременно. Точната роднинска връзка е малко сложна.
— Аха.
— Това са съпругите на тримата ми братя — продължи той. — И най-голямата дъщеря на единия от тях. Мисля, че съм длъжен да ви дам това обяснение, след като смятам да ви рисувам.
— Така ли? — Тя завързваше втората кутия с розова панделка поръбена с бяла дантела. — Наистина ли искате да ме рисувате? И защо?
Той извади кредитната си карта и я постави на щанда, докато тя опаковаше слънчогледите в голяма оранжева кутия.
— Сигурно си мислите, че само се чудя как да ви съблека, макар че не бих имал никакво възражение да го направя.
Дру издърпа една златиста панделка.
— И защо?
— Да започнем първо с лицето. Имате хубаво лице. Наистина ми харесва формата на главата ви.
За пръв път пръстите й леко потрепнаха. С лек смях тя спря и го погледна.
— Формата на главата ми ли? Интересно. Никой не ми е казвал това.
— Да. Вие също я харесвате, иначе не бихте си направили тази прическа. Създава силно енергично излъчване с минимално суетене и грижи.
Тя стегна възела.
— Много сте добър в описанията на жените с няколко сдържани и кратки фрази. Имате дарба.
— Защото харесвам жените.
— И аз тъй предположих. — Докато довършваше опаковането на червените лилии, влязоха двойка клиенти и започнаха да избират цветя.
Слава богу, помисли си Дру. Време беше да остави артистичния господин Куин сам.
— Поласкана съм, че харесвате формата на главата ми. — Тя взе кредитната му карта. — А също и че някой с вашия талант и репутация иска да ме рисува. Но работата ми е много и аз съм непрекъснато заета, нямам никакво свободно време. А малкото, което имам, си е изключително мое. И не обичам да го пилея в глупави занимания. Използвам го само за себе си.
Подаде му сметката, за да я разпише.
— Затваряте в шест всеки ден, така пише на табелката отвън, а в неделя изобщо не работите. Така че не се опитвайте да ме пратите за зелен хайвер.
Трябваше да бъде ядосана, помисли си Дру, но всъщност беше заинтригувана и развеселена. Виж го ти, колко бил наблюдателен!
— Нищо ли не пропускате да забележите?
— За мен всеки детайл има значение. Професионално изкривяване. — След като подписа сметката, той взе една от картичките и я обърна от чистата страна.
Набързо скицира лицето й като цвят върху дълга дръжка, след което добави телефонния номер в къщата на Ана, преди да се подпише.
— В случай че промените решението си — каза, като й подаде картичката.
Дру я разгледа, устните й потръпнаха.
— Бих могла да я продам за една хубава малка сумичка.
— Едва ли. Имате твърде много класа, за да го направите. — Той взе кутиите. — Благодаря за цветята и за помощта.
— Пак заповядайте. — Тя излезе иззад щанда, за да му отвори вратата. — Надявам се… хм, че сестрите ви ще ги харесат.
— Със сигурност. — Той й хвърли един поглед през рамо. — Ще се върна.
— Ще бъда тук. — Като пъхна рисунката в джоба си, Дру затвори вратата.
Беше страхотно да види Сибил и да прекара един час насаме с нея. Да види удоволствието, което излъчваше, докато подреждаше цветята във висока ваза с изчистени форми.
Бяха изключително подходящи за нея, реши Сет, също както къщата, която двамата с Филип бяха купили и обзавели. Беше масивна стара колониална постройка от викторианската епоха със стилизирани детайли. Тази къща беше идеална за Сибил.
Тя бе променяла прическата си много пъти през годините, но сега се бе върнала към онази, която той харесваше най-много. Косата й бе подстригана на черта и стигаше до раменете. Имаше всички богати оттенъци на безценната кожа на норка.
Не беше сложила червило на устните си, защото работеше у дома, и носеше проста и свежа бяла тениска и черни панталони. Това бе доста стилно и спретнато облекло, но тя със сигурност го смяташе за небрежно.
Беше майка на две деца, много добър социолог и талантлив автор. И изглеждаше, помисли си Сет, ведра и спокойна.
Той обаче знаеше, че това спокойствие бе трудно извоювано.
