разбит на парчета и тя го е загубила завинаги. След това бе дошла в Англия, и бе срещнала човека, който впоследствие унищожи целия й живот. Тя никога не говореше за него. Не го спомена нито веднъж.
Кайла не знаеше нищо за Джеймс Едуард Джордж Ривъртън, херцог Улвъртън и неин баща до момента, когато Пиърс й даде тиковото ковчеже. Бедната маман. Колко много бе изстрадала. Първо отхвърлена, после предадена и изоставена. Да. Ще бъде справедливо да получи признание на това, което бе изгубила, дори и след толкова години. За Фостин трябваше да бъде отмъстено, сега и завинаги.
4
Нощта бе настъпила и лампите по улица „Кързън“ бяха запалени. Розовеещи кръгове светлина се очертаваха по улицата и с потрепванията си в далечината приличаха на светулки. Напомняха на Кайла за щастливите дни в Индия, когато майка й бе жива и всички лоши неща в живота се случваха само на други хора.
Седнала до огъня, тя си тананикаше френска песничка, а Селест мрачно се взираше в пламъците и отпиваше чай, в който Кайла подозираше, че има голяма доза бренди. Селест бе потънала в едно от периодичните си мрачни настроения. Подобни вечери те прекарваха в стаите си и не приемаха посетители, защото и двете не искаха да рискуват и да предизвикат неудобни въпроси.
Кайла безцелно оглеждаше предметите. Вдигна един роман и го остави, защото не й се четеше, а и не можеше да се съсредоточи. Толкова мисли гъмжаха в главата й. Спомените, надеждите, страховете й, защо изобщо бе допуснала, че може да направи нещо. Опасяваше се, че е невъзможно. Херцогинята бе толкова студена и враждебно настроена, а херцогът, Боже мой, херцогът. Нощем понякога мислеше за него — когато вече трябваше да е заспала, но сънят бягаше от очите й. Тогава се появяваше той. Очите му не бяха враждебни, както ги бе видяла за последен път, а пълни с топлота и в тях се четеше възхищение и обич. Само сън, разбира се, защото той едва ли щеше да промени мнението си и да приеме една млада жена, която за него бе авантюристка.
Тя спря до прозореца, повдигна завесата и огледа улицата, сега блеснала от дъжда. Ситните капчици очертаваха ореол около лампите. Една карета приближи. Тя видя как забави ход и спря пред сградата. Кочияш в ливрея слезе и отвори вратата. На вратата имаше герб, който се виждаше дори и в тъмнината.
Улвъртън. Той слезе от каретата небрежно елегантно. Високата му фигура трудно можеше да бъде сбъркана.
Кайла пусна завесата и се облегна с гръб към стената, внезапно обхваната от паника. Сърцето й биеше до пръсване. Тя погледна към Селест, която бе потънала в собствения си свят. О, Господи, какъв момент бе избрала нейната кръстница, за да се предаде в ръцете на миналото. „Но защо съм толкова нервна? Не е ли това, което исках? Да, разбира се. Идването му тук означава в най-добрия случай, че е взел под внимание исканията ми, а в най-лошия — че е вбесен.“
Но това не бе нейна грижа. Тя искаше само да получи правата си. Разбира се. И ако той се осмели дори само да намекне за миналото на майка й, тя ще му посочи вратата точно както той направи с нея.
О, Господи, как ли изглежда?
Кайла се втурна към огледалото. Косата й бе разпръсната от високия кок на главата й и падаше на масури около лицето. Изглеждаше бледа — тя пощипна бузите си, за да им придаде малко цвят и приглади полите на дневната рокля, с която все още беше. Тя няма да си направи труда да облече по-красива рокля, за да не си помисли, че приема визитата му за особено важна. „Не, ще види колко малко ме е грижа за неговото мнение — внезапно реши тя. — Нека знае, че за мен неговата особа няма никакво значение.“
Леко почукване на вратата я накара да откъсне поглед от огледалото. Тя погледна към Селест и видя, че тя дори не е забелязала какво става наоколо. Кайла кимна на Сали и тя влезе — хубавото й кръгло личице бе зачервено и възбудено.
— Имате посетител, мис, един херцог! Представи се като Улвъртън и помоли да му окажете честта да го приемете в дневната на първия етаж.
— Информирай херцога, че не се чувствам добре и не желая да бъда обезпокоявана.
Сали изглеждаше ужасена:
— О, мис, сигурна ли сте? Наистина ли да му кажа, че няма да го приемете?
— Разбира се. Когато чуе това, той ще настоява да ме види. Тогава ела да ми предадеш какво е казал. Сега върви. Прави каквото ти казвам. И не бъди такава гъска. Няма да те изяде.
Последното не беше сигурно, помисли си Кайла, докато отиваше към гардероба. Извади един кашмирен шал. Той беше мек и топъл и я покриваше от главата до петите. Изглеждаше така, сякаш току-що става. Тя леко се усмихна.
Съдейки по характера му, херцогът нямаше да приеме не за отговор и затова тя търпеливо зачака Сали да се върне и да я отведе на долния етаж.
След минути се чу напористо силно почукване и тя се намръщи на глупавата нервност на Сали. Преди да даде разрешение, вратата с размах се отвори. Стъписана, Кайла видя херцога — погледът му прошари в стаята с иронично вдигнати вежди. Трепетливата светлина на лампата оскъдно осветяваше косата и лицето му и от това фигурата му добиваше зловещи очертания.
— Не изглеждате неразположена, мис Ван Влийт.
— Как се осмелявате, сър? — Тя притискаше шала към гърлото си, напълно объркана и възмутена. Сали се виждаше в дъното на коридора. Тя кършеше ръце и издаваше звуци като подгонена хрътка.
Без да затваря вратата, Улвъртън с енергична крачка се запъти към Кайла. Спря пред нея и впивайки поглед в очите й, с иронично свити устни каза:
— Не обичам да ме лъжат, мис Ван Влийт.
— Наистина? — Тя вирна брадичка. — Нито пък аз. Моля да ми обясните как така не знаете, че Едуард Ривъртън и Фостин Оберже са имали дете.
— Казах, че няма доказателство за това. И наистина няма.
— Вие отново лъжете, сър. Доказателството е пред вас.
Опасен блясък затрептя в сивите зеници, превръщайки цвета им от дим в пепел, тъмни и зловещи:
— Ако имате доказателства, моля, представете ги. Ако не, престанете с този маскарад, преди да се озовете в задънена улица.
Кайла леко се отдръпна, уж, че отива да запали отново една гаснеща свещ. Танте Селест се взираше в пламъците, без да дава признаци, че чува и вижда, явно потънала в мислите си, под влияние на изпитото бренди. Със сигурна ръка Кайла вдигна ножицата и оформи фитила, след това погледна нагоре към херцога над ореола около яркия, вече успокоен, пламък.
— Ваша светлост, простете, но заплахите ви не ми действат. Твърде елементарни са, защото аз вече се подложих на унижения, идвайки при вас да потърся признание на правата си.
— Твърде елементарни? — Улвъртън отново пристъпи към нея и тя успя да почувства топлината на могъщото му тяло, дори да долови лекия мирис на кожа и уиски — потентна смес. — Нека го кажа съвсем просто: веднага напуснете Лондон и за вас няма да има никакви последствия освен яда, че не успяхте да измъкнете пари от мен.
— А ако избера да остана? — Тя се усмихна на присвитите му очи, твърде ядосана от господарския му маниер, за да я е грижа какво прави или какво казва. — Вече имам приятели тук. — Посочи с ръка към улицата и ресните на шала й затрептяха. — Поканена съм на няколко приема. Вие, разбира се, ако решите, можете да разрушите репутацията ми.
— Мадам, това е най-малкото, което ще направя, ако упорито държите да продължите с машинациите си.
— Наистина? — Кайла се засмя нервно, а лицето й пламна от яд и възмущение. Но тя само вдигна рамене безгрижно. — Тогава ще съм пария в изискана компания. Колко ужасно. Но разбира се, ако вие решите да се държите нелюбезно, аз ще трябва да кажа на някои хора, че баща ми е покойният херцог Улвъртън, който се е отказал от бедната си жена и детето си и ги е изхвърлил на улицата, обречени на глад и мизерия. Бедната маман. Аз имам доказателства. Документът за сключен брак е юридически необорим, въпреки че ваша светлост не желае да признае това.
— Бракът е бил анулиран, както много добре знаете. Очевидно за майка ви парите са били по-важни от
