в плен или сте се върнала във франция… Боже мои, Джини — припряно рече той, — имаше ли представа, колко се притеснявахме за теб вейки ние? Когато госпожа Брандо се върна почти изгубила ум и разказа на баща ти, че си била отвлечена, той ме накара да се запиша в армията. За да те намеря се зачислих към една група тексаски доброволци. Няколко пъти бях съвсем близо, но…
Джини отново неволно се изчерви, защото добре си спомняше за онова дълго, мъчително пътуване през пустинята и планините — едно пътуване, по време на което тя бе пленница на Стив, като през цялото време мислеше единствено за бягство и спасение. Очевидно Карл бе един от малкото, на които баща й се доверяваше и Джини започваше да се пита дали присъствието му тук бе наистина случайно. Някога той бе човек на закона, но тук и сега, като капитан от армията, не бе в състояние да упражни някогашната си власт… Джини се радваше, че Стив го няма и че в Мексико е известен под името Естебан Алварадо.
Когато тя се облегна назад, внимателно наблюдавайки Карл, зелените й очи едва забележимо се поприсвиха.
— Защо да говорим за миналото, сега, когато всичко е далеч зад нас? Както виждаш тук съм в безопасност и това, с което се занимавам, ми допада. Най-сетне върша нещо полезно.
Карл сбърчи чело. Джини Брандо!
Джини със своите закачливи зелени очи и прелъстителни устни. Някога тя бе едновременно дама и кокетка.
Карл едва не бе полудял от ревност и разочарование, когато тя слезе от влака в Ел Пасо заедно с онзи французин. Когато по-късно научи, че била отвлечена насила от мъжа, когото бе ненавиждал и към когото никога не бе хранил особено доверие, гневът и ревността му бяха надхвърлили всички граници. Бе твърдо решен да открие Стив Морган и да го убие. Възнамеряваше да го преследва като престъпник, какъвто си беше, и да спаси привлекателната дъщеря на сенатора. Какво ли се бе случило с нея през последните две години? Какво ли е трябвало да понесе? И докато се взираше в лицето й — а тя бе красива и спокойна както винаги — го мъчеше въпросът с колко ли мъже бе преспала.
— Не мога да повярвам, че това наистина си ти — промърмори той. — Ти трябва да си онази жена — лейтенант, за която ми разправяше един от моите войници… Казваше, че най-новата придобивка в щаба на генерал Диас била една блондинка, която изглеждала по европейски, но била испанка, някаква креолка… как е могъл да те вземе за мексиканка?
Изпълнена с гняв заради неприкритото презрение в последните му думи, Джини стисна устни. Карл винаги бе притежавал способността да я ядосва, а с изключение на брадата си бе останал същия! Сега тя си спомни, че целувките му й се бяха сторили почти непоносими.
— Значи идваш само от любопитство? В такъв случай, капитан Хоскинс, ще задоволя любопитството ви, за да можете да обясните на хората си пребиваването ми тук. Зачислена съм към щаба на генерал Диас, но без никакъв военен чин. И ти трябва да го знаеш… — За миг зелените й очи помътняха, след което тя отново го погледна открито. — Аз съм омъжена за майор Естебан Алварадо, един от офицерите на генерала.
Карл й хвърли поглед, изразяващ едновременно неверие и гняв.
— Не говориш сериозно! Когато само преди няколко месеца говорих с баща ти, той не спомена…
— Не е споменал за сватбата ми, защото още не знае за нея! Тук бушува война. Едва наскоро реших да му пиша. За да ме търсиш ли постъпи в Почетния легион или от патриотични подбуди?
Той има благоприличието да се изчерви.
— Вече се бях записал в армията, когато се случи всичко това — с дрезгав глас рече мъжът. — Трябва обаче да призная, че по време на последния ни разговор, преди да напусна Калифорния, баща ти сподели пред мен за притесненията си относно твоето изчезване. Трябва ли да бъде упрекван за това? От месеци не бе чувал нищо за теб! А сега научавам, че си омъжена и че баща ти не знае нищо. За Бога Джини, какво се е случило с теб?
Тя го погледна със суров израз, а гласът й бе гневен:
— Не мисля, че това те засяга, не е ли така? Аз съм омъжена и Мексико е мястото, което съм избрала за свой дом. — Лицето на Карл придоби странно недоверчиво изражение, което още повече разпали гнева й, въпреки че Джини правеше усилие да говори със спокоен, безразличен глас. — Наистина, Карл, струва ми се забравяш, че вече не съм момичето, с което се запозна преди две години! Тук съм, защото така искам и това ме прави щастлива!
Последните думи бяха изречени с малко по-мек глас, а зеленото на очите й сякаш потъмня. Карл Хоскинс чувстваше как мускулите на лицето му се изопват, докато се взираше надолу към нея. Господи, колко красива бе, въпреки строгата си фризура и простичко облекло! Ами изразът й, когато го уверяваше, че била щастлива… как е възможно? Какво я бе накарало да се омъжи за един мексиканец? На Карл му костваше голямо усилие да се овладее и разтегне устните си в усмивка.
— Да, смятам, че сега е момента да се извиня и да поднеса поздравленията си. Съжалявам, Джини, но за мен бе истински шок да те срещна тук.
Тя си позволи бегла усмивка.
— За мен бе не по-малка изненада да те видя толкова неочаквано. Какво всъщност търсиш тук, Карл? Не си изминал целия този път, за да видиш жената, за която говорят хората ти, нали?
Светлата кожа на мъжа не можа да скрие изчервяването му.
— Не исках да кажа това. Тук съм по служба. Полковник Грийн ме изпраща с послание до генерал Диас. Знаеш ли, никой от нас не говори добре френски, а в скоро време очакваме високопоставен посетител — един руски принц.
— Руски принц? — този път бе неин ред да повдигне изненадано вежди. — Какво ще търси някакъв руски принц из тези места, при това в такива размирни времена?
— Принц Сарканов е прекарал последните месеци във Вашингтон, за да преговаря за продажбата на Аляска на Съединените щати. Сделката е била държана в тайна през цялото време, но сега държавният секретар Стюърт е информирал пресата. Така че не издавам никаква тайна.
— Аляска… мислех, че там няма нищо друго, освен сняг и лед.
— Много хора мислят като теб, но господин Стюърт е на мнение, че земя, която е в такава близост до Съединените щати, е най-добре да принадлежи на нас вместо на чужда държава.
— И защо принцът ще идва насам?
— О… — Карл Хоскинс безразлично вдигна рамене, въпреки че тайничко се радваше, че бе успял да възбуди любопитството на Джини. — Мисля, че обича войната. Тук е като наблюдател, разбира се със съгласието на господин президента. Вярвам, полковник Грийн се бои, че принцът би могъл да пожелае да вземе участие като доброволец в някое и друго сражение. Има славата на превъзходен стрелец.
— Навярно скоро ще разбере, че истинската война е много по-различна от дворцов дуел — леко раздразнена отвърна Джини. След това си спомни за задълженията си и замислено рече: — По-добре да съобщя на генерала за теб. Тази сутрин той е много зает… сигурно си чул, че Керетаро най-сетне е паднал? Но като се има предвид това, което ми разказа…
Карл Хоскинс галантно помогна на Джини да се изправи, след което проследи с поглед как тя се заговори с един от офицерите, които привидно се шляеха из помещението, но всъщност зорко го охраняваха. Не без горчивина се запита дали някой от тях не бе съпругът й. Какво ли се бе случило с нея? Тя, която би могла да бъде френска графиня, да предпочете да се омъжи за някакъв мексикански селянин… това бе просто невероятно!
Сега Джини бе изчезнала в кабинета на генерала и на Карл не му остана нищо друго, освен да почака да се появи отново. Младият мексикански капитан, с когото тя бе разменила няколко думи, се приближи и му предложи стол. Усмивката му разкри ред блестящи зъби.
— Значи вие сте стар приятел на госпожа Алварадо, а? Обзалагам се, че сте бил изненадан да я срещнете тук? Генерал Диас се кълне, че не знаел какво би правил без нея. Истинско щастие е, че говори толкова много езици.
— Убеден съм, че съпругът й също смята себе си за щастливец — осмели се да забележи Карл и усмивката на мексиканеца стана още по-широка.
— Да, Естебан Алварадо е най-големият щастливец сред офицерите на генерал Диас! Още повече, че има жена, която не се срамува да го последва на война. За съжаление той в момента отсъства.
Значи съпругът й го нямаше? Любопитството на Карл бе сериозно разпалено. Без да го показва, му се удаде да изкопчи от приятелски настроения млад офицер, че съпругът на Джини е на път във връзка с
