— Африканецът има право — каза Хари, — помня, когато арабите казаха, че за да се отиде в Мохадор, трябват четири дни път, а той се върна на шестия.
Маврите прекъснаха разговора на робите, тъй като всяка минута им подвикваха да карат по-бързо.
Настана страшно тъмна нощ. Бил каза, че не е в състояние да управлява тази сухопътна ладийка; той и без това се крепеше с мъка върху коня. Към полунощ слезе от коня и каза, че не може повече да язди, защото не иска да си чупи без време главата.
Съобщиха това на Райс Мурад, който се разсърди силно, но се успокои, когато узна, че единият от робите говори арабски.
— Искате ли всички да сте свободни? — обърна се той към крумена.
— Да, тази е единствената ни надежда!
— Кажи тогава на тоя човек, че свободата не е тука, че тя е с мен. Затова нека върви подире ми!
Круменът преведе тези думи на Бил.
— Не искам да слушам вече за свободата — възрази старият моряк. — Наситих се вече на нашата фрегата в сънищата.
Нито молбите, нито заплахите можаха да накарат моряка да върви напред. Тогава Райс Мурад заповяда да спрат и да прекарат остатъка от нощта.
При първите лъчи на утринната заря пътниците тръгнаха отново. Когато слънцето изгря, те вече бяха на един висок хълм, от който се виждаха белите стени на град Ахадец.
Конниците приближаваха до плодородна равнина; тук-там се виждаха селца, заобиколени от лозя и градини от финикови палми.
Спряха в едно такова село, където белите роби легнаха под сянката на палмите и веднага заспаха.
След три часа ги разбудиха, дадоха им да хапнат малко ечемик, хляб и мед, след това Райс Мурад заговори с крумена.
— Какво каза мавърът? — попита Хари.
— Каза, че ще ни заведе в Мохадор при английския консул, ако му обещаем да бъдем мирни.
— Отговори му, че сме съгласни и прибави още, че ще получи за нас голям откуп.
Мавърът отговори, че иска от робите писмено задължение, за да бъде сигурен, че ще му се заплати по двеста долара за все-ки роб. И погледна сладко африканеца. Донесе хартия и перо и написа разписка от името на моряците. Тя беше на арабски и той нареди на крумена да преведе дума по дума написаното, което гласеше:
До английския консул,
Ние сме четирима роби християни. Райс Мурад ни купи от арабите. Задължихме се да му платим по двеста долара за всекиго, което ще рече осемстотин долара за всички ни, ако ни заведе в Мохадор.
Бъдете добри да заплатите тази сума незабавно.
Хари и Колин се подписаха, без да му мислят. Бил взе листа и тържествено се приготви да чертае името си: ръката му се движи няколко минути наляво и надясно, докато остави два-три йероглифа, като обясни, че означавали „Уилиам Мак-Нил“, сетне подаде разписката на Хари, които трябваше да напише същото съдържание, но на английски, на гърба на листа.
След два часа всички се качиха на конете и препуснаха към града. Като изминаха малко разстояние, чуха зад себе си конски тропот. Бяха около трийсет души, които със силен галоп се носеха след нашите пътници. Райс Мурад си спомни за заплахите на скотовъдеца и каза на хората си да карат по-бързо.
Но слабите коне на робите не можеха да тичат през планинския склон, през който минаваха в това време.
Арабите от минута на минута се приближаваха към тях. Между двата отряда имаше не повече от половин миля.
До града оставаше още една миля и мавърът караше пътниците си да бързат, колкото могат.
В момента, когато Райс Мурад се приближи с хората си до целта на своето пътуване, главите на конете на враговете им се показаха на върха на хълма, зад тях.
След пет минути те бяха вече в безопасност и белите благодариха на Бога, че ги избави от гнева на арабите.
Бо-Музем, скотовъдецът и другарите им пристигнаха четвърт час по-късно. Главната им цел беше да разкъсат Хари, който най-много предизвикваше тяхната злоба.
Но Райс Мурад повика стражата и каза на Бо-Музем, че той няма право да го напада в града. Освен това той трябваше да даде обещание, че ще се държи мирно. Арабите разбраха, че се намират в марокански град, и се принудиха да отстъпят. Двата отряда се настаниха в различни части на града, за да не произлезе някакво сблъскване помежду им.
Глава двадесет и пета
„ЕВРЕЙСКИЯТ СКОК“
На другия ден сутринта повикаха Райс Мурад и робите му при управителя на града. Мавърът се подчини на тази заповед и се запъти след войника към управлението.
Бо-Музем и скотовъдецът бяха вече там, а след няколко минути влезе и управителят. Хари и Колин очакваха без страх неговото решение, понеже бяха уверени, че то ще бъде справедливо и благоприятно за тях.
Бо-Музем заговори пръв. Каза, Че заедно с двама свои другари е купил тези роби, но не е съгласен да се продадат всичките на тоя мавър, защото единият от тях се счита за негова частна собственост, а другите двама са купени вече от скотовъдеца Мохамед.
Подир него взе думата Мохамед. Той каза, че е купил робите от другаря си Бо-Музем, като е платил за всекиго по десет долара и четири камили. „Райс Мурад — твърдеше той — отведе тези роби насила, но те са мои!“
Райс Мурад отговори, че е купил робите от двама арабски търговци, като е заплатил за всекиго по 150 долара налични пари.
Управителят замълча няколко минути, после се обърна към Бо-Музем.
— Предложиха ли ти твоите другари да вземеш своя дял от тази продажба?
— Да — отговори той, — но аз не го приех.
— Ти и другарите ти получихте ли обещаните трийсет долара и дванадесет коня от скотовъдеца?
След като помисли малко, Бо-Музем отговори отрицателно.
— Робите принадлежат на Райс Мурад — каза управителят, — идете си!
Всички си отидоха. Мохамед и Бо-Музем започнаха да се оплакват, че в Мароко нямало правда за бедните араби.
Мавърът заповяда на хората си да се приготвят за път и помоли Бо-Музем да го придружи до градските порти. Последният се съгласи, но при условие, че вземе и Мохамед със себе си.
Странно сладка усмивка се показа на лицето на красивия Райс Мурад, когато Бо-Музем се съгласи с предложението му.
— Мили приятелю — каза той с покровителствен тон, — ти си страшно измамен. Вие щяхте да спечелите много пари, ако бяхте изпълнили обещанието си да заведете робите в Мохадор. Но това щастие се падна на мен. Мохамед, когото ти наричаш твой приятел, купи от вас двама християни и ги продаде на английския консул за двеста долара. Затова именно искаше той да купи и другите. Той те излъга подло. Няма втори Бог освен Аллах, а Мохамед е негов пророк, а Бо-Музем е един простак!
Бо-Музем веднага разбра правотата на тези думи и се спусна с гола сабя срещу вероломния скотовъдец. Между двамата започна кървава разправа. Белите гледаха равнодушно на тази битка, без да съчувстват нито на единия, нито на другия.
В борбата мюсюлманинът се уповава повече на справедливостта си, отколкото на своите сили, а когато е виновен, губи много от мъжеството си. Като излъган, Бо-Музем се сражаваше смело и беше сигурен, че ще победи. Скотовъдецът, като виновен, отстъпваше на всяка крачка и най-после падна мъртъв.
— Числото на разбойниците се намали с още един — каза Бил. — Колко жалко, че той не доведе тук Джими Терънс!…Какво ли е направил с тях?
