Светослав в Дръстър рязко послание, с което го приканвал или да сложи оръжие и да моли за милост, или да излезе срещу имперските войски, за да бъде сразен. След няколко дни императорът потеглил с цялата си войска към Дръстър. Преди да напусне Преслав, той поправил донякъде разрушените укрепления и преименувал града на свое име, Йоанопол. Оттук нататък той щял да бъде незначителен провинциален град на Империята, отличаващ се единствено с огромните развалини.
Когато разбрал за поражението на войските си, Светослав изпаднал в дива ярост. В лагера му с Дръстър имало голям брой българи заложници или хора, заставени насила да му помогнат; върху тях той излял гнева си. Тъй като подозирал сънародниците им в предателство, знаейки, че в техните очи властта на императора е за предпочитане пред неговата, той решил чрез насилие да ги принуди да му сътрудничат, оковал във вериги българите, който държал в ръцете си, и обезглавил всички знатни граждани и боляри, общо 300 на брой.403 По-късно, с наближаването на императора, той освободил обикновените българи и ги включил в своята войска, но заповядал на съюзниците си печенеги безмилостно да ги избиват, ако направят опит за предателство или бягство.
От Преслав Йоан се отправил към старата столица Плиска, а оттам, през един град, наречен Диня, право към Дръстър. Той пристигнал пред града на Гергьовден. Незабавно двете армии започнали сражение в равнината край стените на града. Това била още една сурова героична битка, но на залез слънце русите, претърпели тежки загуби и били изтласкани зад стените на града. Но Йоан не можел веднага да пристъпи към обсада: флотата, която трябвало да отреже пътя за отстъпление на русите, още не била пристигнала. Той прекарал 24 април в укрепяване на лагера си, разположен на едно възвишение наблизо, но на 25 април търпението му се изчерпало и заповядал градът да бъде нападнат. Тази атака се провалила, не успял и един набег от страна на русите, но вечерта императорът видял могъщата си флота да идва откъм устието на Дунав. На 26-и, след трета голяма битка, започнала обсадата на Дръстър. Йоан се надявал да превземе града с един пристъп, но почти веднага разбрал, че това е невъзможно. Сдържайки нетърпението на войските си, той зачакал, като строго охранявал всички достъпи към града.
Седмиците минавали, изпълнени с многобройни схватки. Русите непрекъснато излизали и завързвали кръвопролитни боеве, но все не успявали да пробият кръга на обсадата, а стрелите им не можели да попречат на гръцкия огън да изгаря техните ладии. Сега българите разбрали, че всичко вече е въпрос на време. Много от северните им градове, включително и Констанция (Констанца), изпратили представители в лагера на императора, за да му връчат ключа на своя град и да му предложат помощта си. Но докато Йоан обсаждал Дръстър, съдбата едва не провалила всичко; размирната и отмъстителна фамилия Фока отново вдигнала бунт, този път в самия Константинопол, и само енергичната намеса на скопеца параки-момен Василий, син на Роман Лакапин от една българка, спасила Йоановия престол.
Минавало средата на юли и русите започнали да се отчайват. Те били изгубили някои от доблестните си герои, сред които и Свенкел, защитникът на Преслав, а и храната им привършвала. Най-накрая на 21 юли Светослав свикал военачалниците си на съвет и сред дълги разисквания те решили, по настояване на Великия княз, да направят един последен опит да си пробият път към свободата. На 24 юли404 те излезли на бой, с всичките си сили и отчаяна храброст. Атаката им била така стремителна, че императорките войски едва не отстъпили и за момент съдбата им като че ли висяла на косъм.
В Константинопол всички очаквали с нетърпение вести от Дунава. През нощта на 23 юли една благочестива монахиня видяла насън как самата Богородица, закрилница на града, призовава воина-светец Теодор ртратилат да се притече на помощ на техния възлюбен слуга Йоан. В разгара на битката при Дръстър сред войниците се явил внушителен воин на бял кон, който сеел смърт сред ордите на езичниците. Когато след това императорът го потърсил, за да му благодари, не можел да го открие никъде. Може и наистина св. Теодор да е спасил Империята. Безспорно в тази битка се случили много необикновени неща. Йоан дори предложил изходът й да бъде решен в двубой със Светослав. Но победата на Империята се дължала най-вече на това, че Йоан приложил изпитаната тактика на престореното отстъпление. Преди да падне нощтта, русите били разбити, този път без всякаква надежда да се съвземат.
Сутринта на 23 юли Светослав се примирил със съдбата и изпратил пратеници при императора. Сега той искал единствено да го пуснат да премине реката, без да бъде атакуван от ужасните огнестрелни кораби, и да получи малко храна за гладуващите си оцелели войници.405 В замяна той обещал да предаде всички пленници, които държал, завинаги да напусне Дръстър и България и никога да не напада Херсон. Той помолил също да бъдат подновени предишните търговски договори и споразумения относно русите в Константинопол. Йоан Цимисхи, почти толкова изтощен от войната, колкото и Светослав, приел условията му. И така, войната свършила. Никой не се заинтересувал от мнението на България при сключването на договора.
Преди варяжкият княз да се върне в северната си страна, той поискал среща с императора. Двамата владетели се срещнали край брега на голямата река. Йоан пристигнал на кон, с позлатената си ризница, придружен от блестяща свита. Светослав дошъл в малка лодка, като гребял наравно с другите гребци и се отличавал от тях само по това, че простата му бяла дреха била малко по-чиста от техните. На едното си ухо носел златна обица, украсена с два бисера и един гранат, а от бръснатата му глава се спускали два дълги кичура, белег на ранга му. Бил среден на ръст, много добре сложен, русокос, синеок, с орлов нос и дълги мустаци — истински викинг. Разговорът им бил кратък, но двамата смъртни врагове можали най-сетне да се срещнат очи в очи — шведът, който управлявал Русия, и арменецът, император на ромеите — след дългата борба за земята на българите.
И така, Светослав потеглил безславно обратно към Киев, като се спуснал с ладиите си по Дунав и покрай черноморския бряг стигнал до устието на Днепър. След това той започнал трудното си пътешествие нагоре по реката, през земите на печенегите. Там го заварила зимата и към униженията му се прибавили студът и гладът. В това време печенегите, забравяйки за отредите, които му били изпратили помощ, ликували от неговото поражение и дебнели нетърпеливо. Те не можели да повярват, че се връща с прази ръце. Старият имперски пратеник Филотей Евхаитски се намирал при Куриа, главния вожд на печенегите, и преговарял за мир, според който те се задължавали никога вече да не преминават Дунава. Но когато от името на императора помолил печенегите да проявят милост и да пропуснат русите през земите си, те гневно отказали. Рано през пролетта Светослав отново поел нагоре по Днепър. Печенегите го очаквали в засада при големите прагове и когато се появил, нападнали го и го убили. От черепа му те направили чаша — така, както бил постъпил Крум с черепа на един император.406
Съвсем различно било завръщането на Йоан. Той останал известно време в Дръстър, който преименувал на Теодоропол, в чест на светеца, който се бил сражавал на негова страна. След това потеглил триумфално на юг, следван от българското царско семейство. Цяла Източна България била под властта му, от Преслав на Дунава и новия Теодоропол до Филипопол и Еркесия, чак до морето. Той се надявал скоро да наложи законната си власт инад по-бедните, но размирни западни области. Междувременно Йоан отпразнувал победата си в Константинопол. Дългата и пищна процесия преминала по триумфалния път от Златните врата до „Св. София“. След редиците от воини и пленници вървяла златна колесница, която носела най-ценния трофей — иконата на българската Богородица. Не е известно откъде е била взета тази икона, но инператорът извънредно я почитал и я бил загърнал с мантията на българските царе. След нея яздел император Йоан на белия си кон, а след него вървял пеша царят на българите. В църквата Йоан положил иконата и короната на българските царе в олтара на Божията премъдрост; короната се отличавала с изключителна пищност и красота. След това той отишъл в двореца, където пред всички велможи на Империята българският цар Борис се отказал от престола си.407
Отмъщението застигнало потомството на Крум и Симеон. Най-накрая Империята победила. Императорът се отнесъл милостиво към падналия владетел; той получил титлата магистър и заел мястото си сред благородниците на Империята. Брат му Роман бил скопен. Абдикирането на царя освободило Империята от законните й задължения; сега императорът можел да обяви България са свое владение. Същевременно той сложил край и на независимостта на българската църква. Без много шум била закрита патриаршията в Преслав, където било преместено нейното седалище след смъртта на Дамян Дръстърски.408 Като всяка друга провинция на Империята, и България била подчинена на Вселенския константинополски патриарх.
В Източна България, край старите столици на завоевателите на Балканите, народът бил крайно изтощен
