В кореспонденцията си с константинополското правителство Кекавмен говори за „бунтовника Самуил“ (Strategicon, р. 65). Според Матей Едески (с. 34) през 986 г. Василий заповядал на българските бунтовници да му се покорят. Асохик (с. 124—5) посочва като причина за войната случая с българския цар, който поискал жена от императорския род, но с измама му била натрапена друга. Вероятно тази история е измислена отначало докрай.
Joannes Geometrus. Carmina, p. 934. Лъв Дякон сам е взел участие в похода, който описва много живо (с. 171—3), макар че не споменава за предателството на Контостефан. За него се съобщава от Скилица (Cedrenus, ?, pp. 436—8). Това, че епизодът е пропуснат от Лъв Дякон, не хвърля съмнение върху достоверността му. Несъмнено по това време Василий е искал да го скрие от войниците си. Нещо повече, Лъв споменава за слуха, че проходите са били завардени от българите. Асохик споменава за похода, но с измислени подробности.
Василий е трябвало да ги превзема отново при похода си от 1001 г. (вж. с 176—177). Вероятно те са били завзети от българите в този момент. Наистина, нападението на Василий срещу София предполага, че му е било известно намерението на Самуил да предприеме поход на изток.
Както Яхия (с. 27), така и Йоан Геометър (Carmina, p. 955) загатват за Самуиловите агресивни действия на запад около 988—9 г. Вероятно те имат пред вид най- вече превземането на Драч, който останал в Самуилови ръце до 1005 г. (вж. с 180).
Инокентий III (Ер. р. 1112) споменава, че Самуил е получил папско признание на царската си титла.
Cecaumenus. Strategicon, pp. 28—9. Тук не е посочена дата, но по всичко изглежда, че това е бил най-удобният момент. Димитър заловил имперските военачалници, докато се къпели извън стените на града.
Възхвала на св. Фотий Солунски, у Васильевский. Один из греческих сборников, с. 100—1.
Яхия, с. 27—8. Скилица (Cedrenus, II, р. 447) просто съобщава, че Василий посетил Солун, за да прегледа укрепленията му и да се помоли на св. Димитър. Асохик (II, с. 145) споменава за възвръщането на Верея и разказва за арменските войници.
Ибн-ал-Азир (Розен. Цит. съч., с. 246) съобщава, че Василий бил стигнал до средата на българските земи. Това вероятно се отнася до предишния му поход до София, наричана по това време Средец.
Яхия (у Розен, с 34); Cedrenus, II, p. 435. Според мен Яхия не заслужава особено доверие по отношение на събитията в България. Много по-вероятно е разказът на Скилица да е верният. Знаем, че Арон е бил жив през 986 г. (от Михаиловия препис на Скилица, Prokic_, _p. 29). По всичко изглежда, че това е бил най-вероятният момент, когато прогръцката политика се е превърнала в заплаха, а смъртта му може да обясни произхода на историята на Яхия.
Cedrenus, II, p. 530. Василий запазил тази система.
Cedrenus, ?, p. 451; Prokic, p. 29.
Presbyter Diocleae, pp. 294—5. Датата не е посочена, но вероятно това е била причината Василий да отстъпи формално Адриатика на Венеция. (Dandolo, p. 227).
