дансинга. Още повече за някого, който предпочита искрената топлота пред изкуствената красота.
Погледът му се плъзна по деликатния профил, забави се на устните и слезе към гърдите. Не би могла да задоволи мъж, който се прехласва по обемните извивки, но опитът му подсказваше, че тези малки гърди ще прилегнат идеално на ръцете му.
— А, Хелион! Надявам се, че късметът не те е напуснал тази вечер! — възкликна Бидълс, заставайки до него.
Постара се да смени изражението си. Не бе готов да признае странния си интерес към една невинна девойка.
— Мислех, че си в прегръдките на любовницата си, Бидълс.
— Чудесна идея! За нещастие, скъсах с Барбет.
— Наистина ли?
— Беше неизбежно. Тя реши да прекрати връзката си с френския посланик.
— Е, и? Това не е ли добра новина?
— Добра? — Бидълс го погледна учудено. Или по-скоро, като че ли Хелион беше невинно момченце. — И за какво ми е сега Барбет, когато не може да ми предоставя кореспонденцията на посланика в негово отсъствие?
— Тя те е информирала кога ще се среща с него, за да можеш ти да преглеждаш личните му документи, така ли?
— Беше взаимноизгодно споразумение.
Хелион остана възхитен от дързостта на приятеля си.
— Добре, предполагам — жалко, че е приключило, но… сигурен ли си, че жената не е имала и други качества?
— Както обикновено — Бидълс сви рамене с безразличие, — но се страхувам, че вече съм на възраст, когато искам нещо повече от това да плащам за топло тяло.
Вълна на незадоволеност заплашваше да погълне Хелион. Не, по дяволите! Изпитваше удоволствие от любовниците си. Кой мъж със здрав разум ще седне да се оплаква? Бяха красиви, изкусни съблазнителки и най-хубавото, достатъчно мъдри, за да знаят кога да оставят един мъж на мира. Макар че понякога му се искаше да намери жена, с която да споделя не само сексуално удоволствие, а и нещо друго. Имаше усещането, че търси нещо извън кръга на възможното.
— Щом казваш… — опита се да изглежда безразличен.
И май не прозвуча толкова безразлично, тъй като Бидълс го погледна съучастнически.
— Скоро сам ще го откриеш.
Хелион предизвикателно притвори очи. Не беше готов да дискутира темата.
— Много се съмнявам, скъпи ми приятелю. И не намери ли друга, с която да се насладиш на чудесната вечер?
Светлите очи отново заблестяха.
— В действителност, имах няколко възможности, но както сам ще се сетиш, ми наредиха да събера информация за госпожица Мидълтън.
Хелион изненадано повдигна вежди. Дори и той не очакваше резултати толкова бързо.
— Научил си нещо?
— Да не би да се съмняваш в способностите ми?
— Способности? Трябва да си магьосник, за да събереш сведения за толкова кратко време.
— Талантите ми са безкрайни, драги ми господине.
— Май да. Какво откри?
— За начало мога да потвърдя, че госпожица Мидълтън наистина е една доста богата наследница.
Хелион не се изненада. Въпросът за богатството лесно можеше да се провери. Това, че никой не беше разбрал за неговите финансови проблеми, беше защото никой не се бе разровил за истината.
— Колко?
— Според източниците — сто хиляди либри.
— Боже Господи! — сърцето му прескочи един удар.
— Притежава също и имение в Съри, без задължения.
— Една щастлива наследничка, без съмнение — въздъхна Хелион.
Беше повече, отколкото бе очаквал да наследи като дук на Фалсдейл. Много повече. Невероятно как още никой пресметлив кучи син не я е докопал. Възможно ли е всички да са глупаци? Бидълс прочисти гърлото си, като с това сложи край на неговите размишления.
— Колкото до някакъв скандал, не намерих такъв. Ако трябва да бъда честен, много малко хора са обърнали внимание на пристигането й в Лондон, за да очакваме слухове.
— Типично „увехнало цвете“ — беше сухият му коментар.
— Така е.
— Научи ли кои са приятелките й?
— Изглежда има само една, някоя си госпожица Халифакс, която изчезна, преди да успея да се запозная с нея.
— Жалко!
— Ще се опитам да я намеря преди края на седмицата.
Хелион скръсти ръце на гърдите си и хвърли един поглед към самотната фигура в тъмния ъгъл.
— Тогава единственото, което ни липсва, е откриването на някоя тайна.
— Не върша чудеса — запротестира Бидълс. — Събирането на такава информация изисква време.
— Но не се бави.
— Значи ще приемеш предложението й?
Тръпка премина през тялото на Хелион. Не беше сигурен точно защо е готов да приеме това странно предложение. Единственото, в което беше сигурен, е, че не можеше да пренебрегва повече положението на Джейн Мидълтън.
— Как бих могъл да откажа? — промърмори той. През това време погледът му не се отместваше от жената, която бе успяла да направи това, което никой друг не бе успявал: да привлече пренаситения му интерес.
Глава 3
Скъпо дневниче,
Трябва да отбележа, че числата много успокояват. И обратно — животът е толкова объркан и непредсказуем. Без значение колко старателно планираме деня или бъдещето, винаги ще се случат неприятни изненади. Изненадата може да бъде малка — например, да завали, когато си излязъл да пояздиш, или жълтата нова рокля да те направи да изглеждаш като канарче. Но има и други, ужасни — като да установиш, че не можеш да изпълниш последната воля на баща си.
Числата са точни: никога не се променят, нито лъжат. Две плюс две винаги ще прави четири. Една истина, на която можеш да имаш доверие. Сега и завинаги. Нещо много утешително.
Ето защо предпочитам да се занимавам със счетоводните книги, отколкото да се разправям с членовете на така нареченото добро общество.
Бележката дойде малко след закуска. След като три дни беше убеждавала себе си, че Хелион е
