постъпил разумно, като е забравил за предложението й, приемайки го за временна лудост, Джейн усети как сърцето й спира да бие.
Писъмцето само съобщаваше, че ще я посети в три следобед. Джейн бе убедена, че неговото посещение означава вероятен положителен отговор на налудничавия й план. От самата идея я избиваше пот. Може би трябваше да му изпрати бележка, че си е променила намеренията. Или поне, че е болна и не може да го види.
Само че всеки път, щом решаваше да го отхвърли, откриваше, че застива нерешително. Какво значение имаше, ако планът й бе импулсивен, а не плод на обмислено решение? И имаше ли друг изход? Истината е, че се бе провалила в търсенето на подходящ съпруг. Заслужаваше ли си да прекара остатъка от сезона в някой тъмен ъгъл с надеждата, че някой джентълмен ще се спъне в нея или че ще е толкова отчаян, та да си вземе съпруга, която нито уважава, нито харесва?
Почувства тръпки по цялото си тяло. Беше обещала.
Пое дълбоко дъх и си спомни раненото тяло на баща си, докато го носеха вкъщи. Не му оставаше много време. Стискайки ръката й в своята, беше изказал загриженост, че я оставя сама и промърмори в ухото й:
— Скъпо мое дете, въпреки всичките ми професионални успехи, най-голямото щастие в живота ми бяхте ти и майка ти. Обичам те с цялото си сърце. Научих те на всичко необходимо, за да управляваш наследството си, но това не ме успокоява. Парите нямат значение. Семейството е истинското богатство. Моля те, Джейн, обещай ми, че ще потърсиш съпруг, който ще ти е другар в живота, който ще споделя усмивките и сълзите ти. Не мога да понеса, че те оставям сама…
Какво можеше да направи, освен да даде дума? Би му обещала целия свят, само да го успокои. Сега очакваше да се намери в Лондон един мъж, който да й предложи поне малко приятелство.
Джейн се затвори в уютната библиотека и опита да се успокои. Нямаше по-добро лекарство от сметките. Имаше ли нещо по-удовлетворяващо от построяването на странноприемница или как една изоставена мина се превръща в златна? Беше впечатляващо, емоционално, истинската страст на живота й. Нека другите се притесняват за бродерии, рокли, обожатели. Джейн предпочиташе инвестиции и нови проекти.
Все още се занимаваше със списъка до своя съдружник господин Самуелс, когато вратата се отвори. Предположи, че е прислужницата, идваща да извести за господин Колфилд, или далечната й братовчедка госпожа Шелинг, придружаваща я като нейна компаньонка от Съри. Затова дори и не вдигна глава. Но когато кожата й настръхна и усети лек мъжки парфюм, моментално вдигна поглед и откри Хелион, небрежно облегнат на вратата.
Перото изпадна между пръстите й, когато се изправи непохватно. Мислеше, че ще разполага с няколко секунди да се подготви, след като прислугата съобщи за него. Макар че не виждаше как. Може би с глътка коняк или още по-добре — да се скрие в стаята си. А сега можеше само да покаже една измъчена усмивка и с малко късмет да не изглежда толкова неудобно, колкото се чувстваше.
— Господин Колфилд.
Той се отдръпна от вратата и леко й се поклони.
— Добър ден, госпожице Мидълтън. Надявам се, че сте получили бележката ми.
— Да, да, разбира се. Поръчах на Рийвс да ви въведе в главния салон.
Той присви устни, докато се приближаваше към огромното писалище.
— А, имате предвид майордомът, който ме посрещна. В негова защита ще кажа, че се опита да ме отведе в салона, но аз го уверих, че предпочитате да говорим тук.
Беше облечен в сиви панталони и сако над бяло елече — гледка, която спираше дъха й. Следобедните слънчеви лъчи подчертаваха идеалните черти на лицето му. А очите му горяха и можеха да разтопят и лед.
Джейн усети, че ще припадне. Това си беше истинска лудост! Какво знаеше тя за такива изтънчени господа? Какво знаеше изобщо за мъжете? Представи си играта на котка и мишка, но отхвърли идеята. Не, тя не беше безпомощна сива мишчица. И не изпитваше необходимост да опознае интимно никакъв господин. Това беше чисто и просто бизнес, нищо повече. А там тя беше специалист.
— Разбирам.
Той се спря до писалището и седна в единия му край с арогантност. На устните му цъфна обезпокояваща усмивка.
— Знам, че не е редно да се срещаме насаме, без подходяща компаньонка, но мисля, че разговорът ни е частен, така да се каже… интимен.
Чарът му я обгръщаше като ръкавица, събуждаше сетивата й. Джейн се питаше дали безгрижната му поза е привидна или напълно естествена за него. Само една идиотка би подценила силата му на съблазнител.
— Не се тревожете за Софи — отговори с енергичен тон. — Не чува и дума, освен ако не й се крещи в ухото.
— Освен това рискуваме да ни прекъсне някой ваш посетител. Предпочитам да ви имам само за себе си.
Джейн едва се сдържа да не избухне в смях. Единственият й посетител в Лондон беше Ана и съответно бе навреме уведомена, че точно този следобед ще се състои визитата на Хелион. По-вероятно бе да нападнат французите, отколкото някой да позвъни на вратата й.
— Малко вероятно, но предполагам, че и тук ще ни е толкова удобно, колкото и на всяко друго място. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
— Не, благодаря.
Наблюдаваше я, докато сядаше на ръба на креслото си, а после насочи вниманието си към библиотеката, която заемаше цяла стена. Повдигна вежди при вида на чисто мъжката мебелировка и томовете изследователски книги. Малките масички върху ориенталския килим се губеха под купчини вестници и списания, които Джейн преглеждаше всеки ден. На мястото до прозореца имаше няколко чертежа за най-новия й проект: странноприемница. Беше едно добре използвано работно помещение, което нямаше нищо общо с модата.
— Стаята е приятна, но е необичайно място да откриеш една госпожица в слънчев следобед.
Джейн срещна погледа му. С пристигането си в Лондон бе решила, че няма да се крие и няма да се извинява за навиците си, колкото и странни да се струваха те на околните.
— Прекарвам всеки ден на това място — отговори твърдо.
Той се загледа в предизвикателното й лице.
— Всеки ден?
— След смъртта на баща ми поех управлението на делата му. Това изисква доста усилия и време.
— Вие управлявате наследството си?
Джейн се усмихна доволно при вида на зле прикритото му объркване. Поне не беше ужасен. В края на краищата едно момиче, което се занимава с бизнес дела, не беше често срещано явление. Меко казано, странно.
— Разбира се. Уверявам ви, баща ми добре ме е подготвил да заема мястото му, макар че нито един от двамата не предполагаше колко скоро ще се случи.
— Не е обичайно занимание за млади дами, поне за повечето.
— И аз така разбрах — Джейн не можа да сдържи заядливата нотка в гласа си. — Още една причина, за да не ме ухажват.
Изненада се като забеляза, че думите й накараха Хелион да се замисли. Като че ли му се струваше любопитно.
— И без съмнение не се отказвате. Продължавате с работата си, вместо да предоставите делата на някой управител.
Това беше въпрос, който не бе очаквала.
— Не бих поверила грижата за парите ми на друг. Освен това за мен е удоволствие, не товар. Предпочитам да прекарам следобеда в изчисления, отколкото в купуването на нова рокля, която не ми е нужна.
— Нещо необичайно, бих казал.
Джейн присви недоволно устни. Мъжът насреща й съвсем не беше толкова очарователен.
