Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

аз разбрах какво значи това. Аз, бъчварят Орфей, твоят войник, аз те моля, не ми давай свобода! Не ми давай свобода!

САДАЛ. (Вика.) Пердикас! Чуваш ли, Пердикас?

(Влиза Пердикас тичешком.)

Изведи затворника! Той е свободен!

(Пердикас стои неразбиращ.)

Чуваш ли какво ти казвам?

ПЕРДИКАС. Чувам, царю… Само че нямам повече зайци!

САДАЛ. Изведи го!

ПЕРДИКАС. (Приближава плахо до Орфей.) Хайде, Орфей… Моля ти се, ти си свободен. Излез, заради мене излез… 70 заека ми струваш. Хайде!

ОРФЕЙ. Благодаря ти за всичко, Пердикас! Аз наистина не струвам повече от 70 заека.

(Излизат заедно с Пердикас.)

САДАЛ. Свобода! Кой е свободен? От какво е свободен? В името на какво? Заради какво? Е, добре! Ето аз, синът на Дарзалас, казвам: От днес всички човеци върху цялата земя са свободни! А кой ще ви освободи от самите вас?… Ти, убиецо, си свободен да убиваш! Ти, жертво, си свободна да се браниш! Но нали жертвата винаги е по-слаба от убиеца? Значи ли това, че тя е напълно свободна да умре?… Ела, Мегабаз, ела със своите конници, Тракия е свободна да се предаде. Ела, унищожи я! Вземи златните рудници, вземи горите, вземи певците й, вземи хубавите жени на Тракия! Вземи и царя на Тракия! Добре! А Пизистрат ще даде ли същата свобода на Гърция? А Персия ще даде ли същата свобода на други? А другите ще дадат ли свобода на другите? Аз не съм свободен дори по отношение на моя нероден син. Колко години горката Крезия гълта магиите на Марон, за да роди утрешния цар на Тракия! А аз се страхувам какъв ще бъде утрешният цар на Тракия! Ами ако това бъде малоумен син, роден от пияна жена? Свободен ли съм аз да дам бъдещия цар на Тракия? О, свобода, велико наказание за несъвършения човек! О, свобода, бягащ елен, който носи на рогата си слънцето!

9

(Площад. Чуват се гласове, шумотевица. Прозвучават фанфари. При осветление в центъра се вижда завита фигура с бяло конопено платно. Около нея са парадинастите. Тук е Садал. Радостни викове. Садал дава знак за тишина.)

САДАЛ. Орфей обичал с неземна сила своята красива и любима жена нимфата Евредика. Един ден подземният цар Хадес видял Евредика, влюбил се в нея и изпратил една змия, която клъвнала Евредика по крака. Така Евредика попаднала в подземното му царство. Обезумелият Орфей потънал в скръб. Дълго молил подземния лодкар Харон да го отведе при Хадес. Смилил се Харон над нещастния Орфей и го завел при подземния цар. „Добре, рекъл Хадес, ще ти върна Евредика, но при едно условие. Ти ще я изведеш от моето царство, без да се обръщаш да я видиш, преди да сте стъпили на горния свят.“ Тръгнал Орфей. Пред него вървял Хермес, за да му сочи пътя, а след него — Евредика. Дълго време се лутали в мрака, а Орфей все нямал търпение — след него ли е любимата Евредика? Ето че просветнал отворът към горния свят. Още няколко крачки, и Орфей ще прегърне Евредика. Ами ако тя не е след него? Той не чувал стъпките й. Не се стърпял Орфей и преди да стъпи на горния свят, обърнал се назад. Погледът му зърнал сянката на Евредика, но още преди да я види, тя потънала в облак от мрак. Четири години оплаквал Орфей своята любима жена… Когато запеел, птиците млъквали, сърните спирали своя бяг, а гората преставала да шумоли… Един ден върху него се втурнали ревнивите вакханки, на които той не обръщал никакво внимание, и го разкъсали на парчета. Това е историята на великия певец Орфей… Нека той стои вечно тук, за да напомня на траките, че песента е дар за тях от боговете, че тя ги прави равни помежду им, равни на боговете. Слава на великия Орфей! Слава на Тракия!

(Пердикас смъква платното и се открива паметникът на Орфей. Викове: „Слава на Орфей!“ Тръби. Царят и парадинастите се оттеглят при поздравителните възгласи на народа. Настъпва тишина. Достигат звуци на китара, по-скоро това е някакво дрънкане на струни. Появяват се пияни: Казанджията, Грънчарят, Ножарят, които удрят върху струните на своите китари. Около тях се въртят и други пияни мъже и проститутки. Веселят се около паметника. Влиза Орфей. Никой не го забелязва.)

ОРФЕЙ. Свини! Пияни, пеещи свини!

(Настъпва мълчание.)

КАЗАНДЖИЯТА. Чужденецо, не се перчи, а седни да пиеш вино. Аз плащам.

ГРЪНЧАРЯТ. Слушай, чужденецо…

ОРФЕЙ. Чужденецо?! Слушай ти, пиян казанджийо, вгледай се добре в мене! Толкова ли си пиян?

НОЖАРЯТ. Тоя сигурно е кожар. Хайде да му съблечем кожата!

ОРФЕЙ. Вие наистина ли не ме познавате, или сте толкова пияни, че и себе си не познавате? Аз съм Орфей — бъчварят Орфей.

ГРЪНЧАРЯТ. Орфей ли? (Сочи паметника.) Ето го Орфей, понеже се обърнал да види жена си.

ОРФЕЙ. Дай ми китарата.

КАЗАНДЖИЯТА. Защо да ти я давам?

ОРФЕЙ. За да ти докажа, че наистина съм Орфей!

КАЗАНДЖИЯТА. Значи, който има китара, той е Орфей! Тогава и аз съм Орфей!

КОЖАРЯТ. И аз съм Орфей!

ГРЪНЧАРЯТ. И аз съм Орфей!

ГЛАСОВЕ. И аз съм Орфей!

(Започват да дрънкат с китарите и да припяват: „Ние всички сме Орфей, ние всички сме Орфей!“)

ОРФЕЙ. (Вика.) Ксантипо!

(Орфей захвърля чаша към дъното, където вероятно е кръчмата на Ксантипа, и оттам се чува звънтеж на падащи съдове. Влиза Ксантипа.)

КСАНТИПА. Кой хвърли чашата?

ГРЪНЧАРЯТ. Този тук чужденец. Или е пиян, или е луд.

ОРФЕЙ. (Приближава към Ксантипа.) Ксантипо! Ти кажи, не бой се, не съм луд… Изменил ли съм се много? Гласа ми поне не познаваш ли?… Аз съм Орфей, ти ме познаваш, нали?

КСАНТИПА. Сигурно, чужденецо… Би трябвало да те познавам, щом си Орфей. Само че аз много остарях и очите ми не виждат добре. Петнайсет години минаха, откак видях Орфей за последен