Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

ЕВРЕДИКА. Жените познават мъжете по-добре, отколкото сами те се познават.

ОРФЕЙ. Защо Садал ме наказа с мълчание? Защо ме мразеше той толкова много?

ЕВРЕДИКА. Садал не те мрази. Виж, не прилича ли този малко и на него? Виж, това е ръката на Садал!

ОРФЕЙ. Аз мразя тая ръка. Аз бих я отсякъл заради тебе!

ЕВРЕДИКА. Защо заради мене? Ние сме стари добри приятели! Аз имам добър съпруг. Дъщеря ми Симала е на 16 години. Аз поверих възпитанието на дъщеря си на Йо, защото проститутката най-добре познава падението на жената.

ОРФЕЙ. Ти ме позна, Евредика… Можеш ли да докажеш това на другите?

ЕВРЕДИКА. Аз съм жена, Орфей, боя се.

ОРФЕЙ. Боиш се? Нима се срамуваш от мене? Ти беше почти моя жена.

ЕВРЕДИКА. Ние се разделихме отдавна. Ти поведе войниците на Садал срещу моя дом на Ойскос. Аз също съм трибалка.

ОРФЕЙ. Ще ми простиш ли, Евредика?

ЕВРЕДИКА. При едно условие. Ако престанеш да твърдиш навсякъде, че ти си Орфей, и дойдеш в моя дом като роб.

ОРФЕЙ. Садал ли те праща при мене? Орфей — роб? Ето венеца на славата! И това значи — аз да наливам чашата на Антиб, на този…

ЕВРЕДИКА. Замълчи! Ти трябва да дойдеш!

ОРФЕЙ. Защо?

ЕВРЕДИКА. Заради живота си. Сега всеки парадинаст може да те убие. Нали тебе те няма?

ОРФЕЙ. Значи, и ти като Садал, и ти заради моята сигурност. И ти за мое добро. Вашата доброта вече ме уби.

ЕВРЕДИКА. А ако аз поискам да дойдеш заради мене?

ОРФЕЙ. Обърнал се за миг, зърнал я в тъмнината и преди да осъзнае какво е направил, Евредика потънала в облак от мрак…

(Влизат Йо и Симала. Симала носи кожена топка.)

СИМАЛА. Мамо, защо водата тече винаги надолу?

ЕВРЕДИКА. Ти знаеш това, Симала, ти не си дете!

СИМАЛА. Напротив, дете съм! (Хвърля внезапно топката към Орфей, който я улавя.) Хвърли ми я сега ти!

(Орфей връща топката.)

А защо топката винаги отива нагоре, преди да падне на земята? Дръж! (Хвърля топката на Орфей.)

ОРФЕЙ. Винаги е така, дете! Когато някой изхвърли някого много нависоко, той винаги пада ниско. (Връща топката.)

СИМАЛА. Ти си хитър старец.

ЕВРЕДИКА. Симала, той не е старец. Той е един добър беден човек.

СИМАЛА. Щом е добър и беден, защо не го вземем у нас да помага на Ксантипа в кухнята?… Искаш ли да дойдеш? През свободното бреме ще си играем с това кожено кълбо. Дръж! (Хвърля топката към Орфей.) Ако не заради мене, заради мама кажи, че искаш. Тя също ще те обича. Кажи, че искаш!

ЙО. Кажи, че искаш, добри човече! Ако не можеш да направиш нещо добро за всички, направи го поне за един човек. Кажи, че искаш!

ОРФЕЙ. Ето… аз казвам, че искам.

СИМАЛА. Благодаря ти, бедни човече, че се съгласяваш с добро, защото иначе могат да те накарат насила. Хайде! Дай си ръката и да вървим!

(Тръгват.)

А ти знаеш ли защо Орфей е бил разкъсан от вакханките?

ОРФЕЙ. Не знам, не знам…

СИМАЛА. Защото е бил горд и не им обърнал внимание.

ОРФЕЙ. Така ли?

СИМАЛА. Да вървим, бедни човече, ще ти разкажа всичко за Орфей!

ОРФЕЙ. Да вървим!

(Излизат.)

10

В двореца. От различни страни с китара в ръце, дрънкайки фалшиво, влизат парадинастите: Севт, Ронак, Антиб, Кот, Терес, Пердикас. След малко се появява Крезия.

КРЕЗИЯ. Какво става тук? Тракия се напълни с музиканти.

КОТ. Коя е тук царицата?

ВСИЧКИ. Крезия!

КРЕЗИЯ. Един ден Херодот ще каже, че в Тракия нищо друго не е имало освен музиканти. Винаги, казва той, когато един музикант си отиде, се появяват сто лоши. Защо спряхте? Аз обичам, когато говоря, да има музика. Музиката, това е държавната работа на птиците. Изненадани сте, че говоря умно? Царят днеска ми скри виното. Да ви се намира вино?

КОТ. Аз лично вино не пия, понеже пречи на храбростта. Медец мога да ти дам, царице!

КРЕЗИЯ. Кот, вярно ли е, че пчелите имат царица?

КОТ. Вярно е.

КРЕЗИЯ. А цар имат ли?

КОТ. Цар те нямат.

КРЕЗИЯ. А търтеи имат ли твоите пчелици? Търтеи, които да ядат медеца на пчелиците, има ли?

КОТ. Царице!

КРЕЗИЯ. Ще отида при Марон, той може би ще ми каже, че царицата трябва да снесе едно царско яйце. (Излиза.)

РОНАК. Горката Крезия, от мъка за престолонаследник, изглежда, е полудяла.

КОТ. Луд човек вино не пие.

ТЕРЕС. Свирете, свирете! Който свири, малко мисли.

КОТ. (Хвърля китарата.) Омръзна ми тая музика.

ПЕРДИКАС. Сигурно ти харесва Орфеевата музика.

КОТ. Аз май преди години и на тебе ти бях казвал, че си лайно.

ПЕРДИКАС. (Вдига китарата и му я подава.) Свири, Кот, свири. Иначе Орфеевата болест може да те обхване навсякъде и после ще трябва да те топим целия във