от класификация.
— Тогава ще трябва да опитаме консервите — въздъхна Грегър.
Арнолд виновно се усмихна.
— Ами аз… Като купих Конфигуратора си помислих, че вече няма да имаме проблеми с храната и…
— Да не искаш да кажеш, че и консерви нямаме?
— Не съм купувал.
Върнаха се при машината. По време на полета бяха яли пъстърва и сега им бяха отказани всякакви ястия от водни обитатели. Със същият успех поискаха свинска пържола, агнешки бут и телешко печено.
— Явно е решил, че вчерашния бифтек е сложил точка на месото от бозайници — сети се Арнолд. — Това е интересно. Ако нещата продължават така, можем да разработим нова теория за видовете.
Той поръча печено пиле и този път Конфигураторът се задейства без проблеми.
— Еврика! — извика Арнолд.
— По дяволите! — изруга Грегър. — Трябваше да поръчаме пуйка!
На Денет продължаваше да вали. Около кораба имаше гъста мъгла.
Арнолд започна да смята нещо с калкулатора, а Грегър допи коктейла и безуспешно се опита да получи кашон с уиски. След като се убеди, че няма да го огрее, започна да реди пасианс.
След скромната вечеря с остатъците от пилето, Арнолд най-после свърши с изчисленията.
— Това може и да подейства — каза той.
— Кое по-точно?
— Принципът на удоволствието!
Стана и започна да се разхожда напред-назад.
— Щом машината е придобила човешки черти, тя би трябвало да има способност да се самообучава. Мисля, че бихме могли да я научим да изпитва удоволствие от многократното производство на един и същ предмет, по-точно на елемента от системата за управление.
— Поне си струва да опитаме — отзова се Грегър с надежда.
Приятелите започнаха преговори с машината. Арнолд настойчиво й нашепваше за прелестите на повторението. Грегър на висок глас разсъждаваше относно естетическата наслада при многократното производство на такива шедьоври, като елементите на системата за управление. Арнолд спомена за благоговейния трепет при безкрайното правене на едни и същи предмети. Отново и отново — същият детайл, от същият материал, дори със същата скорост. Екстаз! Грегър се отплесна да философства колко добре, колко хармонично съответства повторението на дизайна и способностите на машината. Дори сам си повярва, че повторението е много близо до ентропията, която от механична гледна точка е самото съвършенство.
По непрекъснатото мигане и тракане можеше да се съди, че Конфигураторът слушаше внимателно. Когато на Денет настъпи прогизналото утро, Арнолд внимателно натисна бутона и даде команда да се направи нужния детайл.
Конфигураторът явно се колебаеше. Лампичките мигаха несигурно, стрелките на индикаторите трепкаха нерешително.
Накрая се чу прещракване, капакът се отмести и се показа вторият елемент от системата за управление.
— Ура! — извика Грегър и удари Арнолд по рамото.
Побърза да натисне бутона и даде команда за още един детайл.
Конфигураторът забуча силно и… не произведе нищо.
Грегър направи още един опит, обаче машината този път без колебание отказа да изпълни командата.
— Сега пък какво й стана? — недоумяваше Грегър.
— Всичко е ясно — отговори Арнолд. — Реши се на това, само за да разбере дали не се лишава от нещо приятно. Мисля, че никак не й допадна процеса „повторение“.
— Машина, която не обича повторението! Не прилича на човешка черта…
— Май че е точно обратното — тъжно каза Арнолд. — Прекалено човешко е.
Наближаваше време за вечеря и затова решиха да изнудят Конфигуратора да им отпусне нещо ядивно. Не бе трудно да получат зеленчукова салата, макар и не толкова калорична. Машината им даде и малко хляб, но за месо и дума не можеше да става. Млечните продукти също отпаднаха, защото вече бяха яли сирене. Чак след един час и след безброй команди и откази бяха възнаградени с килограм бифтек от китово месо — явно Конфигураторът не беше съвсем сигурен за произхода му.
Веднага след вечеря Грегър се зае отново с монотонното повтаряне на песничката за радостите от еднаквата продукция. Конфигураторът мирно бръмчеше и от време на време премигваше с лампичките, за да покаже, че още слуша.
Арнолд се затрупа със справочници и се зае с разработването на нов план. След няколко часа усилена работа той изведнъж скочи и радостно извика:
— Знаех си, че ще го открия!
— Кое? — заинтересува се Грегър.
— Заместителя на елемента от системата за управление.
Той бутна книгата под носа на Грегър.
— Гледай! Един учен от Веднер II е създал това преди петдесет години. От съвременна гледна точка системата е нищо и никаква, но действа добре и ще пасне на кораба ни.
— Аха. А от какво е направено?
— Точно тук е хубавото. Направена е от особена пластмаса, която не може да се сбърка.
Арнолд натисна бутона и прочете описанието на системата.
Машината остана бездейна.
— Трябва да изготвиш система за управление тип Веднер! — извика Арнолд. — Ако не я направиш ще нарушиш собствените си принципи!
Натисна отново бутона и прочете ясно и отчетливо описанието.
Обаче Конфигураторът пак не се подчини.
Грегър бе осенен от смразяващо прозрение. Той бързо заобиколи машината и намери на задния й капак точно това, от което се страхуваше — табелка с данните на производителя, на която пишеше:
КОНФИГУРАТОР
КЛАС 3
ПРОИЗВЕДЕН ВЪВ ВЕДНЕРСКИТЕ ЛАБОРАТОРИИ
ВЕДНЕР II
— Явно вече са го използвали за тази цел — тъжно констатира Арнолд.
Грегър само въздъхна. Думите бяха излишни.
На вътрешните стени на кораба се появиха капки. Стоманените плочи на опашката бяха започнали да ръждясват.
Машината продължи да слуша лекции за ползата от повторения и нищо да не произвежда.
Проблемът с храната отново стоеше на дневен ред. Плодовете бяха забранени заради ябълковия пай. Не си струваше да мечтаят за месо, риба, млечни продукти и каши. Накрая все пак успяха да измолят жабешки бутчета, филе от игуана и печени щурци, приготвени по древна китайска рецепта. Но след като приключиха с гущерите, насекомите и земноводните разбраха, че повече храна няма да има.
И двамата се чувстваха страшно изморени. Продълговатото лице на Грегър заприлича на мумифицирано.
Навън непрекъснато валеше. Корабът все повече затъваше в тинестата почва.
Грегър бе осенен от гениална идея и се зае внимателно да я обмисля. Един нов провал би могъл окончателно да ги съсипе. Вероятността да успеят наистина беше нищожна, но защо да я изпускат?
