Робърт Шекли
Необходимата вещ
Ричард Грегър седеше зад своето бюро в прашната кантора на фирмата „ААА — ОПС“ — Астронавтска антиентропийна агенция за опазване на природната среда. Седеше и тъпо гледаше в списъка, включващ ни повече, ни по-малко от 2305 наименования. Опитваше се да си спомни дали нещо не е пропуснато.
Антирадиационен крем? Осветителна ракета за вакуум? Устройство за пречистване на вода?
Нямаше пропуски.
Той се прозина и погледна часовника. Колегата му Арнолд трябваше да се върне всеки момент. Още сутринта тръгна да купи всичко и да проконтролира товаренето на кораба. По разписание трябваше след няколко часа да стартират, за да изпълнят поредната поръчка.
Дали все пак всичко е предвидено? Космическият кораб е като остров, който сам се обезпечава. Ако на Дементия II ти се свърши боба, не можеш да отидеш при зарзаватчията и да си купиш. А ако, не дай си Боже, изгори обшивката на главния двигател, никой няма да се разбърза да ти я смени. На борда трябва да има абсолютно всичко — и резервна обшивка, и инструменти за ремонта, и инструкция как да го извършиш. Космосът е прекалено голям и спасителните операции представляват излишен, с нищо неоправдан лукс.
Апаратура за екстракция на кислород… Цигари… Направо универсален магазин, а не ракета.
Грегър остави списъка, взе едно тесте измачкани карти и започна да реди безнадежден пасианс, който сам беше измислил.
След малко с небрежна походка влезе Арнолд. Грегър подозрително го изгледа. Когато дребният химик започне щастливо да подскача, това означава, че „ААА — ОПС“ я чакат големи неприятности.
— Всичко ли купи? — заинтересува се Грегър.
— В най-доброто възможно състояние — гордо заяви Арнолд.
— Стартът е насрочен за…
— Хайде, успокой се, всичко ще бъде наред!
Той приседна на ръба на масата.
— Успях да икономисам цял куп мангизи.
— О, не! — Грегър изтръпна при тези думи. — Какви си надробил пак?
— Не, не, само си помисли за тези грешни пари, които напразно харчим при всеки полет, дори и най- тривиалния. Най съвестно купуваме и опаковаме тези 2305 неща по списък — и за какво? Заради някакъв си нищожен шанс да ни потрябва едно от тях. Полезният товар на кораба е сведен до минимум, няма къде да седнем, а тия вещи никога не са ни потрябвали.
— Да, като изключим онези два-три случая, когато са ни спасили живота.
— Това го взех предвид. Изучих всичко много внимателно и открих начин съществено да съкратим този безкраен списък. Малко поскитах, но намерих точно това, което е нужно за една експедиция. Открих единствената вещ, която ни е необходима.
Грегър тежко се надигна. Беше много по-висок от колегата си. Представи си сцена, след която Арнолд щеше да ходи насинен и бинтован, но успя да се сдържи.
— Арнолд — бавно каза той, — нямам представа какво си намерил, но мисля, че ще бъде в твой интерес да натовариш тези 2305 неща на борда, и то колкото можеш по-бързо.
— Точно това не мога да направя. Похарчих парите. Но ти обещавам, че това чудо ще се изплати.
— Кое чудо?
— Единствената действително необходима вещ.
Грегър така и не изкопчи повече информация.
През целия дълъг път до космодрума Кенеди Арнолд тайнствено се усмихваше. Корабът им вече стоеше готов на стартовата площадка.
Арнолд тържествено отвори люка.
— Ето! Гледай и се любувай! Това е разковничето срещу всевъзможни беди!
Грегър се напъха вътре. Видя огромна машина с фантастичен вид. По нея в безпорядък бяха поставени всякакви циферблати, индикатори и лампички.
— Това пък какво е?
— Красива е, нали? — Арнолд нежно погали машината. — Изнудих Джо Космическият вехтошар да ми я даде на безценица.
Грегър въздъхна. Едно време и той си имаше вземане-даване с Джо. Това винаги водеше до печални последствия. Невъобразимите машини на стареца наистина работеха, но как — това е отделен въпрос.
— Няма да излетя с нито една от машините на Джо! — твърдо заяви Грегър. — Чудя се само дали ще я вземат за вторични суровини?
— Чакай малко! Нека ти демонстрирам как работи. Представи си, че сме някъде из космоса. Главният двигател изведнъж спира. Откриваме, че на третия панел гайката се е разхлабила и от вибрациите е изпаднала. Какво ще направим?
— Ще вземем нова гайка от тези 2305 предмета, които сме натоварили точно за такива извънредни случаи.
— Така ли? Само че не си включил в списъка такава гайка! — тържествено заяви Арнолд. — Проверих! И тогава?
— Тогава, тогава… Откъде да знам? Ти какво ще предложиш?
Арнолд отиде до машината, натисна големия бутон и произнесе ясно и отчетливо:
— Дуралексова гайка, вътрешен диаметър 120 милиметра.
Машината глухо забуча. Замигаха лампички. Един капак плавно се отмести и пред очите на съдружниците се появи блестяща нова гайка.
— Готово! — израдва се Арнолд.
— Виж ти! — Грегър не беше особено ентусиазиран. — Вече знам, че прави гайки. Нещо друго?
Арнолд отново натисна бутона.
— Килограм пресни кренвирши.
Капакът се отмести — на плота имаше кренвирши.
— Да й бях казал да ги обели — заядосва се Арнолд. — Добре де, и така става.
Той натисна бутона.
— Графитна пръчка. Дължина един метър, диаметър 60 милиметра.
Този път капакът се отмести повече и се появи пръчката.
— Какво още може да прави? — попита Грегър.
— Ти какво искаш? Тигърче? Карбуратор? Двадесет и пет ватова крушка? Или дъвка?
— Искаш да кажеш, че може да направи всичко?
— Каквото си пожелаеш! Това е Конфигуратор! Я се пробвай!
Грегър опита. Набързо получи кофа питейна вода, ръчен часовник и двеста грама майонеза.
— Не е лошо, обаче…
— Какво „обаче“?
Грегър замислено поклати глава. От опит знаеше, че подобни новости никога не са толкова надеждни при експлоатация, колкото изглеждат на пръв поглед.
След малко натисна бутона и каза:
— Транзистор Е1324.
Машината забръмча тихо, капакът се отмести и Грегър видя чисто нов транзистор Е1324.
— Да-а, не е лошо — призна той. — Какво правиш?
— Беля кренвиршите — отговори Арнолд.
Изядоха ги с удоволствие. През това време получиха разрешение за старт и след един час вече бяха в космоса.
Отиваха на Денет IV — средно голяма, гореща, влажна и плодородна планета в съзвездието Сикофакс. Имаше само един недостатък — непрекъснатите валежи. Почти през цялото време на Денет се изливаше проливен дъжд, а в редките случаи когато преставаше се образуваше гъста мъгла. Поръчката им се състоеше в това да намалят валежите. Те напълно владееха способите за регулиране на климата. Това бяха чести проблеми за много от световете. Няколко дни — и всичко е наред.
Пътят мина спокойно, без произшествия. Отпред се появи Денет. Арнолд изключи автопилота и поведе
