кораба из гъстите облаци. Слоят беше широк цял километър. Скоро се показаха планинските хребети, а след още няколко минути корабът увисна над скучна сива равнина.
— Тукашният пейзаж има доста странен цвят — отбеляза Грегър.
Арнолд кимна, подкара кораба по спирала и акуратно го спусна. Накрая включи балансьорите и изключи двигателя.
— Интересно. Тук няма никаква растителност — мислеше си на глас Грегър.
Само миг по-късно разбраха защо е така. Корабът замря за пет секунди, след което пропадна, прелетя петдесетина метра и рухна на истинската повърхност.
„Равнината“ се оказа изключително плътна мъгла, каквато се среща само на Денет.
Колегите бързо откопчаха коланите, внимателно се опипаха и след като се убедиха в своята цялост, пристъпиха към оглед на кораба.
Неочакваното сгромолясване от облаците се бе отразило направо катастрофално на старото корито. Радиото и автопилотът бяха напълно изпотрошени. Десет плочи от обшивката на двигателя бяха счупени. Най-лошото бе, че повечето елементи от системата за управление също бяха извън строя.
— Можеше да бъде и по-зле — оптимистично заключи Арнолд.
— Да — каза Грегър и се вгледа в мъглата. — Обаче следващия път ще е по-добре да използваме и приборите при кацане.
— Като ти кажа, че дори се радвам, няма да повярваш. Но сега сам ще се увериш колко полезно нещо е Конфигураторът. Започваме ли?
Направиха списък на изпотрошените части. Арнолд пристъпи към машината и натисна бутона.
— Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.
Конфигураторът набързо произведе поръчката.
— Трябват ни десет парчета — напомни Грегър.
— Знам — отвърна Арнолд и натисна бутона. — Още веднъж от същото.
Машината остана безмълвна.
— Май трябва да повторя командата — реши Арнолд и удари с юмрук по бутона. — Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.
Конфигураторът не направи опит да заработи.
— Странно — промълви Арнолд.
— И още как — Грегър почувства как се обрива отвътре.
Арнолд пробва отново със същия успех. Замисли се за малко, после пак удари с юмрук бутона:
— Пластмасова чаша.
Машината произведе чаша от яркосиня пластмаса.
— Още една.
Конфигураторът сякаш не го чу. Арнолд поиска восъчна свещ — получи я.
— Още една восъчна свещ — заповяда той.
Машината не се подчини.
— Да-а, интересно. Трябваше да се сетя за тази възможност.
— Коя?
— Явно Конфигураторът може да произведе всичко, но в един екземпляр — отговори Арнолд и проведе още един експеримент, като накара машината да направи молив. Тя го произведе, но само веднъж.
— Чудесно! — побесня Грегър. — Трябват ни още девет плочи. А за системата за управление ни трябват четири абсолютно еднакви детайли. Как ще ги направим?
— Ще измислим нещо — безгрижно отговори Арнолд.
— Надявам се.
Навън започна да вали дъжд.
— Има само едно обяснение за идиотското държание на тая бракма — каза Арнолд след няколко часа. — Според мен действа на принципа на удоволствието.
— Какво? — сепна се Грегър. Беше задрямал под приспивното барабанене на дъжда.
— Машината има нещо като разум. След като получи стимулираща команда, тя я превежда на езика на изпълнението и произвежда предмети в съответствие със заложената програма.
— Произвежда — съгласи се Грегър, — но само по един път.
— Да, но защо? Тук е ключът към проблема. Мисля, че се сблъскваме с фактора самоограничение, предизвикан от стремежа към удоволствие.
— Нищо не разбирам.
— Слушай сега. Тези, които са построили машината, не биха заложили в нея това ограничение. Единственото обяснение, до което стигам е, че при такава сложност машината придобива някои човешки черти. Тя изпитва наслада, когато произвежда все нови и нови предмети. След като направи изделието, губи към него всякакъв интерес и иска да сътвори нещо друго.
Това обяснение отново потопи Грегър в апатична дрямка.
— Машината иска да реализира целия заложен в нея потенциал. От тази гледна точка всяко повторение е напразна загуба на време.
— По-глупаво предположение още не бях чувал — каза Грегър. — Но нека допуснем, че си прав. Какво можем да направим?
— Не знам.
— Така и предполагах.
Вечерта Конфигураторът им произведе за ядене напълно приличен бифтек. За десерт имаше ябълков пай. Вкусната вечеря повдигна духа на двамата приятели за известно време.
— Заместители… — замислено каза Грегър и запали една цигара „Конфигуратор“. — Ето това трябва да пробваме. Сплавта 342 не е единственият материал, от който може да се направи плоча за обшивката. Има и други сплави, които ще издържат до завръщането ни на Земята.
Не успяха да надхитрят Конфигуратора да им направи плоча от някаква феросплав. Казаха му да изготви бронзова и той я направи. Но след това отказа медна и оловна. Съгласи се за алуминиева, също за кадмиева, платинена, златна и сребърна. Плочата от волфрам беше уникално изделие. Чудеха се как изобщо е успял да я отлее. Грегър отхвърли плутония. Подходящите материали започнаха да се изчерпват. Арнолд се сети да използват свръхтвърда керамика. Последната плоча получиха от чист цинк.
Разбира се, плочите от благородни метали можеха да се разтопят. Все пак разчитаха, че при добро охлаждане ще издържат до Земята.
Цяла нощ работиха, едва сутринта успяха да отдъхнат и да изпият по един необичаен на вкус, но превъзходен коктейл „Конфигуратор“.
На другия ден монтираха плочите. Кърмата на кораба заприлича на персийски килим.
— Според мен изобщо не е лошо — възхити се Арнолд.
— Само дано издържат до Земята — по гласа на Грегър личеше, че не споделя ентусиазма на приятеля си. — А сега да видим какво ще правим със системата за управление.
Тук изникна истински проблем. Бяха разбити четири абсолютно еднакви детайли — крехки пластинки от стъкло и вплетени проводници. Заместители се изключваха.
Машината без колебание им подаде един детайл и с това приключи. Към средата на деня и двамата се чувстваха гадно.
— Някакви идеи? — попита Грегър.
— Засега нямам. Какво ще кажеш да хапнем?
Решиха, че им се яде наденица и си поръчаха. Конфигураторът побръмча малко и… нищо.
— Сага пък какво му стана? — Грегър беше бесен
— Точно от това се страхувах — отвърна Арнолд.
— От кое по-точно? Нали не сме поръчвали наденица?
— Да, ама кренвирши ядохме. И едното, и другото е колбас. Страхувам се, че Конфигураторът разбира
