В отчаянието си той се заточил на най-невероятното и странно място, което може да ти дойде на ум: в Ница, Франция.
Там той бързо се превърнал в средностатистически безделник.
Внимавай сега, Джой, когато ще са минали няколко месеца.
В Ница е февруари. Откъм Алпите бръска студен вятър и палмите покрай „Булевар дез Англе“ изглеждат готови да си съберат багажа и да се завърнат в Африка.
Джордж си лежи върху неподреденото легло в хотела „Ле Гран Мьолс“. Самоубийствен хотел. Прилича на склад в Монголия, но не е толкова хубав.
На вратата се чука. Джордж отваря. Една красива млада жена влиза и пита дали той е известният Джордж Блакстър, Средният американец. Джордж казва, че е той и се приготвя за следващата обида, която този жесток и безумен свят ще му стовари.
— Аз съм Джаки — казва тя. — От Ню Йорк съм, но си почивам в Париж.
— Хм — произнася Джордж.
— Измъкнах се за няколко дни, за да ви потърся — продължава тя. — Чух, че сте бил тук.
— Е, и с какво мога да ви помогна? Ще ме интервюирате ли? Ще описвате приключенията на средния човек?
— Не, нищо подобно… Боях се, че ще ми е трудно да ви кажа… Имате ли нещо за пиене?
Тези дни Джордж бил затънал в отчаяние и самоомраза и пиел абсент, макар и да мразел това питие. Той налял чашка на Джаки.
— Добре — рекла тя. — Все пак трябва да кажа защо съм дошла.
— Да чуем — казал Джордж.
— Джордж — започнала тя. — Знаеш ли, че в Париж се пази един платинен прът, дълъг точно един метър?
Джордж просто я гледал.
— Този платинен метър — продължила тя — е стандартът за всички останали метрични мерки в света. Ако искаш да разбереш дали твоят метър е точен, ти го донасяш в Париж и го сравняваш с точния. Опростявам нещата, но нали ме разбираш?
— Не — казал Блакстър.
— Този платинен метър в Париж бил изработен на основата на международно съглашение. Сравнили всички съществуващи метри и изчислили средната им дължина. Средната стойност била приета за стандартна. Сега разбираш ли?
— Искаш да ме наемеш да ти открадна метъра ли?
Тя нетърпеливо поклатила глава.
— Слушай, Джордж, и двамата сме възрастни хора и можем да говорим за секс без да се срамуваме, нали?
Джордж се изправил. За пръв път очите му започнали да я оглеждат.
— Истината е — продължила Джаки, — че през последните няколко години си имам проблеми и моя психоаналитик доктор Декатлон ми каза, че това се дължи на неосъзнат мазохизъм, който превръща всичко в провал. Това е
— Май започвам да разбирам — казал Джордж.
— Проблемът е как едно момиче би могло да разбере дали неудовлетворението се дължи на личната му грешка или е резултат на пропуски на мъжете, с които ходи. Няма стандарт за сравнение, няма сексуална мярка, няма начин да се изпита истинското стандартно американско сексуално изпълнение, няма платинен метър, с който да се сравнят всички останали метри в света.
Чак тогава Джордж разбрал. Блеснало му пред очите като слънчев лъч.
— Аз — казал той — съм стандартът за сексуална активност на средния американски мъж.
— Скъпи, ти си уникалният платинен прът, с дължина точно един метър и на този свят няма нищо подобно на теб. Ела, глупачето ми, и покажи какъв в действителност е стандартът за сексуално поведение.
И така, слухът се разпространил, защото момичетата разказват подобни неща помежду си. И много жени чули за това. И доста от онези, които чули, се заинтересували достатъчно, че да проверят. Така че Джордж скоро бил толкова много и приятно зает, колкото не бил и сънувал в най-необузданите си сънища. Те идвали при него в безкраен поток. Първо американки, но след това от различни националности, чули за него чрез нелегалната интерглобална мрежа за дамска секс-информация. Той имал несигурни в себе си испанки, съмняващи се датчанки, недоверчиви суданки. Жени отвсякъде, привлечени към него като пеперуди към огън или като прашинки от водовъртеж, засмукващ всичко по посока обратна на часовниковата стрелка в северното полукълбо. И в най-лошия случай всичко това било добре. В най-добрия — просто неописуемо.
Блакстър сега е независим и богат, благодарение на подаръците, които го принуждават да приема благодарните обожателки от всякакви националности, раси, видове и цветове. Той живее във фантастична вила високо над Кейп Ферат, подарена му от френското правителство, като признание за особения му талант и огромното значение като туристическа атракция. Води луксозен и независим живот, но отказва да сътрудничи на изследователи, които искат да го изучават и да пишат книги от типа на „Стандартната концепция в модерната американска сексуалност“. Те не са нужни на Блакстър. Те само ще му развалят стандарта.
Той си живее живота. И ми каза, че късно вечер, когато и последното усмихнато лице си е отишло, той се отпуска в огромното си кресло, налива си прекрасно бургундско и размишлява върху парадокса: така наречената, му стандартност го е направила по-пръв от много, ако не и от всички американски мъже в няколко от най-важните и приятни области на живота. Бидейки стандартен, се е оказал благословен от живота с безбройни предимства. Той е платиненият прът, лежащ си щастливо в стъклената кутия и никога не би се съгласил да се махне и да стане просто уникален, като останалите от човешката раса.
Това е благословията, която стандартността му е донесла. Проклятието, от което не можел да се отърве, сега е дар, който никога няма да загуби.
Трогателно, нали?
Така че, ти разбираш, Джой. Онова, което се опитвам да ти обясня е, че привидните недостатъци могат да се превърнат в сериозни предимства. Мисля, че е очевидно как това правило би могло да се приложи към твоя случай. Ако не ти е ясно, не се притеснявай да ми пишеш отново, като включиш обикновената такса заради това, че използваш ума ми. А аз ще се радвам да ти кажа как фактът, че си известен надлъж и шир като скапан несръчник, мошеник и смрадливец (и въшлив тъпанар, ако още не си чул това), може да бъде използван, за да спечелиш сериозни предимства.
Информация за текста
© 1979 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
