— Не искам нищо да ви натрапвам.
— Нищо не ми натрапваш — дай гроздето!
— Твърдо ли решихте?
— Давай гроздето!
— Добре, ето го — каза Градът и му сервира една великолепна чепка мускат.
Кармоди я изяде до зрънце. Беше великолепно. После се отпусна доволно в креслото.
— Извинете — тихо каза Градът. — Какво правите?
Кармоди отвори очи.
— Реших да подремна малко. Нещо лошо ли съм направил?
— Не, разбира се. Кое му е лошото на това здравословно и естествено занимание?
— Благодаря — каза Кармоди и отново затвори очи.
— Но защо точно в креслото?
— Защото тук съм задрямал.
— Ще си разтегнете мускулите на гърба — предупреди го Градът.
— Чудо голямо — измърмори Кармоди, без да отваря очи.
— Защо не легнете да спите на дивана, там е по-удобно.
— И тук ми е добре.
— Само така ви се струва. Човек анатомично не е устроен, за да спи в седнало положение.
— Аз пък съм устроен!
— Не сте. Опитайте на дивана!
— Креслото ми харесва.
— На дивана е по-удобно. Моля ви, Кармоди, опитайте… Кармоди!
— А?… Какво? — извика разбуденият Кармоди.
— Абсолютно съм убеден, че трябва да почивате на дивана.
— Добре, де! — той се надигна с видимо усилие. — Къде е тоя диван?
Градът го изведе от ресторанта, насочи го надолу по улицата и след кратка разходка го покани да влезе в здание с табелка „Дремалня“. Кармоди се озова в една стая с десетина дивана и тръгна към най- близкия.
— Не ви съветвам — каза Градът. — Пропаднал е.
— Няма значение. За мен е добър.
— Неудобната поза при сън ще ви развали осанката.
— Боже милостиви! — не издържа Кармоди. — Кой ще ми препоръчаш?
— Този отзад. Той е най-голям и най-удобен. Матракът е изчисляван от специалисти…
— Добре, отлично, идеално — с досада промърмори Кармоди и легна на посочения диван.
— Искате ли да пусна музика?
— Не, благодаря.
— Както желаете. Тогава ще намаля светлината.
— Прекрасно.
— Искате ли одеяло? Разбира се, аз ще регулирам температурата, но спящите често чувстват хлад, когато не са завити добре.
— Голяма работа! Остави ме на мира!
— Добре — примири се Градът. — Не го правя заради себе си. Аз лично никога не спя.
— Да, бе, извинявай!
— Няма нищо. Не се затруднявайте да ми се извинявате.
Настъпи тишина. По едно време Кармоди седна.
— Какво има? — веднага реагира Градът.
— Не мога да заспя.
— Опитайте, като затворите очи и съзнателно отпускате всеки мускул, започвайки от палеца и…
— Не мога да заспя! — развика се Кармоди.
— Сигурно от самото начало не ви се е спяло — предположи Градът. — Поне се опитайте да си починете със затворени очи.
— Не! Не ми се спи. А да почивам, не желая — отразя го той.
— Упорит човек! Правете каквото искате. Аз сторих всичко, което зависеше от мен.
— Да-а-а! — проточи Кармоди, стана и излезе от „Дремалнята“.
Той беше застанал на малък, извит мост и гледаше сините води на лагуната.
— Това е точно копие на моста Риалто във Венеция — съобщи Градът. — Умалено, разбира се.
— Знам. Прочетох на табелата.
— Очарователно, нали?
— Не е лошо — Кармоди запали цигара.
— Много пушите — отбеляза Градът.
— А-ха. Нещо ми се пуши.
— Като ваш медицински съветник съм длъжен да ви предупредя, че връзката между тютюнопушенето и ракът на белите дробове е убедително доказана.
— Зная.
— Ако пушите лула, вероятността е по-малка.
— Може би, но не искам.
— Тогава пура?
— И пури не обичам.
Кармоди запали нова цигара.
— Това е третата ви цигара за последните десет минути — напомни Градът.
— По дяволите! Ще пуша колкото искам и когато поискам! — развика се Кармоди.
— Разбира се, разбира се! — увери го Белведере. — Опитах се само да ви вразумя заради вашето здраве. Нали не искате да гледам мълчаливо как се тровите?
— Искам! — заяви Кармоди.
— Не вярвам, че говорите сериозно. Човек по принцип може да действа против интересите си но за мен това е недопустимо.
— Остави ме на мира — с досада подхвърли Кармоди. — И престани да ме поучаваш.
— Да поучавам? Скъпи ми Кармоди, нима съм ви принудил да направите нещо? Нима не се ограничавах само със съвети?
— Да бе, да. Но прекалено много дрънкаш.
— Явно не е било достатъчно, ако се съди по това, какво получавам в отплата.
— Прекалено много дрънкаш — повтори Кармоди и запали нова цигара.
— Четвърта цигара!
Човекът зина, с намерение да обиди Белведере, но после премисли и тръгна нататък без коментар.
— Това какво е?
— Автомат за продажба на бонбони — съобщи Градът.
— Изобщо не ми прилича.
— Това е друг въпрос. Взех модифицирания проект на Сааринен1 за водонапорна кула, миниатюризирах го и…
— Въпреки всичко не ми прилича. Как мога да го ползвам?
— Много лесно, натиснете червеното копче. Сега изчакайте. Дръпнете една от ръчките. Натиснете зеленото копче. Моля!
В ръката му падна голям бонбон.
— Виж ти — промърмори Кармоди. Обели бонбона и попита. — Истински ли е или пак е копие?
— Съвсем истински.
— Виж ти — повтори Кармоди и хвърли обвивката на земята.
