а пък за теб съм мъж!
ПАЖЪТ
За мен сте вие
и мъж, и господар, тъй както аз
жена съм и прислужница за вас.
СЛАЙ
Я виж!… А как й викат, а?
ЛОРДЪТ
Мадам.
СЛАЙ
Алис Мадам или Джоан Мадам?
ЛОРДЪТ
Мадам и толкоз. Всеки благородник
нарича своята жена така.
СЛАЙ
Мадам женичке, вярно ли е туй,
че бил съм спал петнадесет години?
ПАЖЪТ
На мен дори ми се видяха трийсет
без радостта на нощите със вас!
СЛАЙ
Да, прекалил съм. Всички зад вратата!
Събличкай се, мадам, и във кревата!
ПАЖЪТ
Ах, господарю, май ще трябва още
да потърпим със вас една-две нощи
или поне до залез, друже мил,
защото лекарят е наредил,
за да не се възвърне болестта ви,
жена ви засега да ви остави
без ласките си. Вярвай, мили мой,
че сигурно напълно прав е той
да настоява…
СЛАЙ
Точно така: той е напълно прав и толкоз настоява, че вече се не трае! Но хич не ми се ще да изпадна отново в бълнуване. Ще отложа тази работа въпреки кръвта и плътта!
ЧЕТВЪРТИ СЛУГА
Актьорите на ваша чест узнали,
че злото вече сте преодоляли,
приготвили са весела пиеса;
понеже всички лекари и те са
дошли до убеждение такова,
че меланхолията е основа
на лудостта, бъдете тъй добри
да почетете техните игри,
защото всяка радостна забава
цери от зло и дните удължава!
СЛАЙ
Че хубаво! Нека започват! Само че какво е това „пиеса“? Нещо като коледарски игри или нещо с фокуси?
ПАЖЪТ
Не, мили мой, пиеса — туй е нещо,
приготвено за по-изтънчен вкус.
СЛАЙ
По-вкусно, значи? Е, дай го да го вкусим!
ПАЖЪТ
Не, мили, то е нещо като разказ.
СЛАЙ
Добре! Но ти седни до мен, мадам!
Веднъж сме млади… Още по-насам!
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ЛУЧЕНЦИО
Най-сетне, верни Транио, изгарян
