християнските търговци на град Париж. Смятам, че вие превишихте своите компетенции, събирайки ни тук по този начин. Аз бях буквално отвлечен…
— Оплачете се писмено — прекъсна го сухо Барлие. — Към префектурата има специален отдел за жалби и оплаквания. Ако ви е необходим точният му адрес, на вашите услуги съм.
— Няма да пропусна да се възползувам — поклони се сковано Марше и достолепно млъкна.
Барлие продължи да изучава документите, а после остави лулата и започна:
— Тук сме се събрали да поговорим за смъртта на Анжелик Троло. Тя е била младо момиче и съвсем не е искала да умира, обаче въпреки това е била убита.
Той помълча и изгледа събраните в стаята хора.
— Анжелик е била бременна. Убийството не е било свързано с грабеж. Не установихме жертвата да е имала врагове. При това положение единственият мотив за убийството можеше да бъде желанието да се прикрие бащинството. Някой не е имал никакво желание да става баща на извънбрачно дете. И така, следствието трябваше да установи кое е лицето, с което Анжелик е поддържала интимни отношения през август, когато е забременяла, както и алибито на лицата, с които тя е била свързана през този период. Естествено алиби за деня, когато е била убита…
— През август Анжелик се е срещала с този хулиган. — Пръстът на стария Марше посочи Бержере. — Клиенти са ми казвали, че са ги виждали заедно. Дълбоко възмутително е, че такива хулигани, осъждани неведнъж…
— Добре, господине — пак го прекъсна Барлие, — ние сме наясно относно хулиганите. Не ги изпускаме от око, господин Марше. Младият Бержере действително се е опитвал да ухажва Анжелик през август. Бил е два пъти на кино с нея…
— Да, бях — съгласи се с безразличен тон Бержере, — бях на кино с нея и мога да се закълна, че дори не ми позволи да я натисна…
— И вие му вярвате! — викна Марше възмутено. — Ето, той самият си признава! Най-напред е съблазнил момичето, а после го е убил!
— Господин Марше — спокойно отговори комисарят. — Може би този младеж е съблазнил Анжелик. Но не той я е убил. Той има непоклатимо алиби за онзиденшната сутрин. От осем и половина сутринта е бил в компанията на някои си Франсоа Дове и Филип Беко. С тях са го видели най-малко петнайсет души. Тези господа се занимават с търговия на холандски порнографски издания. Бержере е работел с тях. Този род дейност е наказуема. Затова той дълго не искаше да признае участието си в нея. Но в края на краищата разбра, че е по-добре да отговаря за разпространяване на порнографски издания, отколкото за убийство. За първото се стои няколко месеца в затвора, а за второто обикновено режат глави.
— И вие вярвате на този хулиган? — подигравателно подхвърли Марше. — Няма що, полиция на място! И за какво ли плащаме данъци!
— Съжалявам много, господин Марше, ако това не ви харесва. Но показанията на Бержере бяха проверени щателно. Онзи ден той наистина е продавал порнографски списания. Много хора са го видели.
Марше вдигна рамене:
— Вероятно си давате сметка, господин комисар, колко струват показанията на един такъв тип и на нему подобните!
— Да, давам си сметка — отсече категорично Барлие, — давам си сметка за всичко. Между другото и за факта, че вие великолепно знаете кой е убил Анжелик Троло. Много добре знаете това — обърна се той към другите членове на семейство Марше, — но съзнателно прикривате убиеца.
— Господин комисар! — Лицето на госпожа Марше беше станало пепеляво. — Вие ни оскърбявате! Ние сме солидни хора, а не някакви си там сополанковци! Отказвам да слушам подобни клевети! Вие нямате право да ни оскърбявате!
— Вярно, нямам — съгласи се Барлие. — Нямам. И не възнамерявам да го правя. Аз просто излагам фактите.
— Господин комисар!
— Тихо! — Гласът на комисаря изведнъж стана твърд като кремък. Той удари с ръка по разхвърляните по бюрото му папки и още веднаж повтори: — Тихо! Нямаме време за празни дрънканици. Трябва да установим истината. А ако някой ми пречи — прибави той вече по-спокойно, — ще наредя веднага да го отведат в ареста. Ясно ли е?
Отново изгледа всички, един след друг. Бяха застинали на столовете и само погледите им издаваха безпокойство. Барлие взе лулата си, дръпна няколко пъти от нея и продължи с нормален тон:
— Връщаме се към темата. Ако веднаж сме приели, че младият Бержере не е убил Анжелик, то трудно можем да приемем за вероятно той да е потенциалният баща. Трябваше да се поогледаме за други кандидати.
Той замълча и се загледа в закачалката, на която висеше палтото му.
— Това се е случило през август. Тогава вие — комисарят посочи с лулата госпожа Марше — сте заминали за около две седмици при сестра си. В къщи са останали синът ви, съпругът ви и Анжелик. Анжелик е била хубаво момиче…
— Господин комисар! — Гласът на госпожа Марше беше толкова писклив, че напомняше кукуригане на петел. — Надявам се, не мислите, че Луи…
— Какво мисля аз, ще разберете накрая — отново я прекъсна Барлие. — Засега просто отбелязвам фактите. Вече ви обясних и ви моля да не ми пречите…
— Луи и това момиче! Та това е невероятна глупост! Моят Луи…
— Да наредя ли да ви изведат?
Тя млъкна, но се виждаше, че малко й трябва, за да избухне отново. Ако погледите можеха да убиват, комисарят Барлие със сигурност щеше да бъде вече покойник.
— Не само вашият син, но и вие самата сте заподозряна. Имали сте достатъчно поводи да убиете момичето. Просто от любов към сина си. Ако например сте стигнали до извода, че заради Анжелик синът ви може да провали кариерата си… Струва ми се, че при известни обстоятелства вие не бихте се поколебали да извършите престъпление…
— Как смеете, господин комисар! — Младият Марше скочи със стиснати юмруци. — Как смеете да говорите подобни неща!
Барлие енергично махна с ръка към него:
— Сядай, синко! Трябва да знаеш, че полицаите имат едно такова мръсно въображение и могат да си представят най-гнусни неща. Но ти можеш да бъдеш спокоен. Майка ти не е убила това момиче. Впрочем, ти не по-зле от мен знаеш, че не е.
Барлие изгледа сурово събраните:
— Госпожа Марше не е можела да убие Анжелик Троло. Онзи ден от осем и половина сутринта до десет часа тя е била в бара. Четирима клиенти осигуряват алибито й. Анжелик е била убита някъде между девет и десет и половина.
— Господин комисар! — истерично извика младият Марше. — Какво в същност чакате?! Нали аз нямам алиби за онази сутрин! Защо не ме арестувате? Още вчера ви зададох същия въпрос…
Върху налятото лице на господин Марше се изписа израз на безкрайно учудване. Устните му беззвучно се размърдаха, а после изрекоха:
— Синко, ти случайно да не си се побъркал? Овладей се!
— Не, не съм се побъркал! — пак викна Луи. — Не се нуждая от поучения! И знам какво приказвам!
Барлие тихо въздъхна и се почеса по врата. Това момче все повече му харесваше. Спонтанните му реакции бяха трогателни. Комисарят се загледа в ръмящия зад прозореца дъжд, в кацналия на перваза мокър гълъб и събра всичките си сили, за да може да нанесе на този симпатичен младеж ужасния удар. Каза:
— Твоите крясъци не ме засягат. Искам само кратко и ясно да ми отговориш на няколко въпроса. Първо: поддържал ли си интимни контакти с убитото момиче през август, възползувайки се от заминаването на майка ти?
—- Внимавай, Луи! Не отговаряй на този въпрос! — Гласът на стария Марше беше станал изведнъж сух и делови. — Не отговаряй на никакви въпроси без адвокат!
