Както обикновено, придружавала я вечно бдящата Фредегонда, която подробно разказвала на интересуващата се кралица всички подробности, свързани с произхода й. Ако властната Елизабета била заинтригувана от външния вид на Хасинта, тя останала още по-доволна, когато научила, че момичето произхожда от знатен, макар и обеднял род и баща му смело се е сражавал и бил убит в служба на краля.
— Ако твоите способности са толкова големи, колкото е голяма славата им — казала тя, — и успееш да прогониш злия дух, обладал твоя повелител, отсега нататък аз ще се грижа за съдбата ти и ще те обсипя с почести и богатства.
И нетърпелива да подложи на изпитание дарбата й веднага я повела към покоите на мрачния монарх.
Свела поглед, Хасинта преминала през кордон от стражи и тълпи от придворни. Най-после стигнали до една голяма стая, цялата потънала в черно. Прозорците били затворени, за да не прониква дневна светлина, а няколко жълти восъчни свещи в сребърни подставки разпръсквали мъртвешка светлина и неясно очертавали фигурите на неми слуги в траурни дрехи и придворни, които се придвижвали с безшумни стъпки и опечалени физиономии. Върху погребалното ложе, или по-скоро ковчег, с ръце, кръстосани на гърдите, и едва подаващ се от савана нос, се бил излегнал готовият за заравяне монарх.
Кралицата влязла в стаята и посочвайки на Хасинта някакво ниско столче в един сумрачен ъгъл, й дала знак да започва. Отначало девойката докоснала лютнята си с несигурни пръсти, но не след дълго увереността и въодушевлението й нараснали и тя изтръгнала от нея такива леки и въздушни звуци, че на всички присъствуващи музиката се сторила неземна. Колкото до монарха, той вече бил сигурен, че се е пренесъл в света на духовете и решил, че това е някаква ангелска мелодия или небесна музика. Постепенно темата се сменила и девойката запяла, акомпанирайки си с инструмента. Изпълнила една от легендарните балади, разказващи за древната слава на Алхамбра и подвизите на маврите. Тя изляла цялата си душа в тази/балада, защото със спомените за Алхамбра била свързана и историята на нейната любов. Жизнерадостните звуци отекнали в погребалната стая. Проникнали и в скръбното сърце на монарха. Той повдигнал глава и се огледал; после седнал в ложето си и очите му заблестели. Накрая скочил на земята и извикал да му донесат щита и меча.
Тържеството на музиката, или по-скоро на магическата лютня, било пълно; демонът на меланхолията бил прогонен и, така да се каже, мъртвецът съживен. Разтворили широко прозорците и пищният блясък на испанското слънце нахлул в доскоро погребалната стая. Всички очи се обърнали към прекрасната вълшебница, но лютнята била паднала от ръката й; тя се свлякла на пода, но още следващия миг била здраво притисната в прегръдките на Руис де Аларкон.
Скоро след това била отпразнувана великолепната сватба на щастливата девойка… но, чакайте, вече чувам въпроса на читателя: как Руис де Аларкон оправдал дългото си мълчание? О, за всичко бил виновен гордият му и властен стар баща. Освен това, ако двама млади наистина се харесват, скоро спокойно уреждат въпроса помежду си и намерили се веднъж, завинаги погребват всички минали скърби.
Но как гордият и стар баща се съгласил с този брак?
О, той лесно превъзмогнал скрупулите си, след като си поприказвал с кралицата и особено след като видял как почестите и наградите се изсипвали върху прекрасната любимка на владетелката. И освен това, нали знаете, че лютнята на Хасинта притежавала магически свойства и можела да покори както най- твърдата глава, така и най-ледената гръд?
А какво станало с вълшебната лютня?
О, това е най-любопитната част от цялата история и ясно доказва достоверността й. Известно време лютнята останала в семейството, но после била открадната и отнесена в Италия от големия певец Фаринели, както се предполага от чиста завист. След смъртта му тя попаднала в други ръце, които не знаели нищо за магическите й свойства. Среброто претопили, а струните прехвърлили върху една стара цигулка „Кремона“. Те все още пазят част от вълшебната си сила. Ще ви прошепна нещо на ухото, но нека да си остане между нас. Тази цигулка сега омагьосва целия свят. Това е цигулката на Паганини.
Информация за текста
© 1984 Правда Митева, превод от английски
Washington Irving
Legend of the Rose of the Alhambra, 1832
Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2009
Редакция: NomaD, 2009
Издание:
Уошингтън Ървинг. Къщата с призраците. Новела и легенди
Второ издание
Издателство „Отечество“, София, 1984
Съставител и редактор: Огняна Иванова
Художник: Светлана Йосифова
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Мая Лъжева
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12207]
Последна редакция: 2009-06-19 21:20:00
1
В случая възклицание в смисъл „За бога, господине!“ — Б.пр.
2
Горко ми! — Б.пр.
