се сцеждаше кръв. Той изкрещя още веднъж, когато зърна скъпоценния камък, наречен от самия него Ктраг Яска. Заради този камък Прокълнатия беше започнал войната срещу Запада. После Прокълнатия се сгромоляса и земята се разтрепери при падането му.
Страшен вик се разнесе сред пълчищата на ангараките. Обзети от паника, те хукнаха да бягат, ала армиите на Западните кралства ги преследваха, унищожаваха ги — и призори на четвъртия ден от началото на битката ордата на Кал Торак вече не съществуваше.
Бранд заповяда да му донесат тялото на Прокълнатия — искаше да види оногова, който се бе провъзгласил за крал на целия свят. Ала никой не успя да намери тялото. През нощта Зедар беше направил магия и бе преминал невидим сред армиите на Запада, отнасяйки останките от съществото Бог, което бе избрал за свой господар.
Тогава Бранд повика своите съветници и Белгарат му каза:
— Торак не е мъртъв. Само е заспал. Той е божество и не може да бъде убит от оръжие на простосмъртен.
— Кога ще се събуди? — попита Бранд. — Трябва да подготвя кралствата на Запада за неговото завръщане.
— Когато потомък на Рива стане крал и се възкачи на престола на Северното кралство — отвърна Поулгара. — Тогава Богът на злото ще се събуди, за да започне война с него.
— Но това няма да се случи никога! — намръщи се Бранд. — Доколкото зная, последният крал на Рива е бил убит заедно със своето семейство от нийсански убийци през 4002-ра година.
— Когато дойде времето, кралят на Рива ще се яви, за да поиска онова, което му се полага — каза жената. — Така гласи древното предсказание. Повече не мога да ти кажа.
Бранд заповяда на войниците да почистят бойното поле от труповете на ангараките, а после кралете се събраха на военен съвет пред портите на град Воу Мимбре. И мнозина възхваляваха Бранд.
И се чуха гласове на мнозина, че Бранд трябва да бъде избран за върховен владетел на всичките Западни кралства. Само Мергон, посланикът на империята Толнедра, възрази от името на своя император Ран Боруни IV. Бранд не прие честта, предложението отпадна и военният съвет на кралете свърши с мир. Ала в замяна на мира към Толнедра бе предявено изискване.
Горим, владетелят на улгосите, заговори пръв и високо каза:
— За да се изпълни предсказанието, трябва да има принцеса от Толнедра, която да се омъжи за краля на Рива. Според Пророчеството именно този крал трябва да спаси света. Боговете искат от нас да сторим това.
И отново се възпротиви Мергон от Толнедра:
— Тронната зала на риванския крал е пуста и мрачна, на риванския трон няма владетел. Как е възможно принцеса от империята Толнедра да се омъжи за несъществуващ призрак?
А жената, която се наричаше Поулгара, каза:
— Кралят на Рива ще се завърне, за да се възкачи на трона и да потърси невястата си. От днес нататък всяка принцеса от Толнедра трябва да се представя в тронната зала на риванските крале в деня, когато навърши шестнадесет години. Трябва да бъде облечена в сватбена рокля. И трябва три дни да чака идването на Краля. Ако той не дойде да я потърси, принцесата е свободна да се върне при баща си и да стори онова, което й повели неговата воля.
А Мергон извика:
— Цяла Толнедра ще въстане срещу това унижение! Не! Няма да допуснем такова нещо!
— Предай на твоя император, че такава е волята на Боговете — каза мъдрият Горим, кралят на улгосите. — Кажи му и че в деня, когато Толнедра не се подчини на тази повеля, всичките Западни кралства ще обединят силите си срещу нея ще разпилеят синовете на Недра по всички посоки на вятъра и ще рушат мощта на империята, докато Толнедра престане да съществува.
Осъзнал силата на сплотените армии, Мергон се съгласи. И всички се споразумяха да спазват уговорката и я скрепиха с клетвите си.
А когато това беше сторено, благородниците на раздираната от междуособици Арендия отидоха при Бранд и казаха:
— Кралят на мимбратите е мъртъв, херцогът на астурианците също се пресели в небитието. Кой ще ни управлява? Вече две хиляди години между Мимбре и Астурия се води кръвопролитна война, която съсипва прекрасната Арендия. По какъв начин можем да станем отново един народ?
Бранд дълго мисли и после каза:
— Кой е наследникът на мимбратския трон?
— Кородулин. Той е престолонаследникът на мимбратите — отговориха благородниците.
— А коя е наследницата на астурианската династия?
— Маясерана, дъщерята на астурианския херцог — отвърнаха те.
— Доведете ги при мен! — повели Бранд. И когато заповедта му беше изпълнена, каза на двамата млади: — Кръвопролитните разпри между Мимбре и Астурия трябва да спрат. Чуйте волята ми. Вие двамата ще се ожените и така двата рода, които толкова дълго враждуваха, ще се обединят.
И девойката, и младежът възнегодуваха срещу думите му, понеже сърцата им бяха пълни с древната омраза и гордост на родовете им. Ала Белгарат извика Кородулин и поговори с него насаме. А Поулгара отведе Маясерана на уединено място и дълго разговаря с нея. Никой не научи нито тогава, нито по-късно, какво беше казано на двамата млади, но когато Маясерана и Кородулин се върнаха при Бранд, те вече бяха доволни, че ще се оженят. Така свърши съветът на кралете след битката при Воу Мимбре.
Преди да се отправи на север, Бранд каза на всички крале и благородници:
— Тук постигнахме много споразумения, които са добри и ще пребъдат. Обединихме усилията си срещу ангараките и ги надвихме. Злият Торак е съкрушен. А спогодбата, която постигнахме, подготвя Западните кралства за деня на Пророчеството, когато кралят на Рива ще се завърне, а Торак ще се пробуди от дългия си сън и отново ще се вдигне на бран, за да установи господството си над света и да го превърне в своя империя. Всичко, което трябваше да бъде извършено днес, за да се подготвим за великата и последна война, вече е сторено. Нищо повече не можем да направим. Тук, както пожела Съдбата, бяха излекувани раните на Арендия и междуособиците, раздирали държавата повече от две хиляди години, бяха прекратени. Искам само да ви кажа, че съм доволен от постигнатото. Нека Боговете ви пазят — и сбогом!
И Бранд препусна с коня си на север заедно с прошарения мъж, който беше Белгарат, и с царствената Поулгара. В град Камаар, в кралство Сендария, се качиха на кораб и отплаваха за Рива. И Бранд вече не се завърна в Западните кралства.
Ала за спътниците му се разказват безброй легенди. Какво в тях е истина и какво измислица, никой не знае.
ПЪРВА ЧАСТ
АРЕНДИЯ
ГЛАВА 1
Воу Вейкюн беше изтрит лицето на земята. Двадесет и четири века бяха изминали, откакто столицата на уейситските аренди беше унищожена, а мрачните безкрайни гори на северна Арендия бяха погълнали развалините. Разрушените стени се бяха срутили и сега ги покриваше мъх, папрат и ниски храсталаци. Единствено съсипаните, жалки руини на някога гордо възвисяващите се кули гниеха сред дърветата и мъглата, отбелязвайки мястото, където някога се бе издигал Воу Вейкюн. Мокър сняг завиваше под бялата си пелена загърнатите в мъгли развалини, вадички водни капки, които приличаха на сълзи, се стичаха по древните камъни.
Гарион се разхождаше по обраслите с дървета алеи на мъртвия град. Беше се увил с тежка сива плътна наметка, за да се предпази от студа, а мислите му бяха мрачни като влажните камъни наоколо. Фермата на Фалдор със зелените, окъпани от слънце поля беше безкрайно далеч и му се струваше, че плава в някаква омара. Младежът беше изпълнен с отчаяна носталгия. Мъчеше се да си спомни всички подробности от фермата, но те непрекъснато се изплъзваха от ума му. Опияняващите миризми в кухнята на леля Поул бяха само смътен спомен; песента на чука на Дурник в ковачницата заглъхваше като замиращо ехо от протяжен звън на камбана; ясните, доскоро непомръкващи в паметта му черти на неговите другари в игрите започнаха
