10 кутии сардини
1 бутилка кетчуп с гъби
5 либри ориз
1 кутия кленов сироп
2 либри стафиди
1 бутилка кошенил
1 либра ечемичено брашно
1 кутия от шилинг какао „Раунтрийс Елект“
3 кутии препарат за лъскане на ножове „Оуки“
6 кутии вакса „Брънзуик“
1 пакет пудра захар „Суинборн“
1 бутилка полировка за мебели
1 шпатула
1 цедка за сос
1 комплект кухненски постелки
Тристан го прочете и затърси в него повод да я заговори: някакъв повод за диалог — какъвто и да е. Чу се да казва:
— Значи оризов пудинг ще правите, госпожице Форестър? — И щом го изрече, усети, че е сбъркал.
Виктория сви съвършените си устни, премигна със сивите си очи и каза:
— Да, Тристан. Ще правим оризов пудинг. А после му се усмихна и продължи:
— Мама казва, че оризовият пудинг в достатъчно количество помага срещу хрема, настинка и други есенни болежки.
— Моята майка казва същото за пудинга от тапиока — сподели Тристан и забоде списъка на шиша при другите. — Повечето провизии можем да ви доставим утре сутринта, а останалото ще дойде с господин Мънди в началото на другата седмица.
В този момент вятърът задуха толкова силно, че прозорците издрънчаха, а ветропоказателите се завъртяха толкова пъти, че накрая вече не знаеха къде е юг и къде е север.
Огънят в камината на „Мънди и Браун“ хлъцна и се изви във вихрушка от зелено и пурпурно, поръсена със сребристи искри, от онзи тип, които могат да се постигнат, като хвърлиш в пламъците шепа железни стружки.
Вятърът духаше откъм Самодивската страна и от изток и Тристан Торн изведнъж откри в себе си известно количество кураж, който дори не подозираше, че притежава.
— Знаете ли, госпожице Форестър, след няколко минути свършвам работа. Дали да не ви изпратя до вас? На път ми е. — И зачака със свито сърце, докато сивите очи на Виктория Форестър го гледаха развеселено и учудено. След време, което му се стори почти сто години, тя каза:
— Ами добре.
Тристан влезе отзад и осведоми г-н Браун, че си тръгва. А г-н Браун изръмжа не съвсем злонамерено и каза на Тристан, че когато той бил млад, не само оставал до късно всяка вечер и затварял магазина, но и спял на пода само с палтото си за възглавница.
Тристан се съгласи, че е голям късметлия, пожела на г-н Браун лека нощ, след което си взе палтото от закачалката и новото бомбе от полицата за шапки и излезе пред магазина, където го чакаше Виктория Форестър.
Докато вървяха, есенният здрач се превърна в ранна нощ. Тристан усещаше мириса на скорошната зима — смесица от нощна мъгла и ясен мрак и аромат на опадали листа.
Тръгнаха по лъкатушещия път към фермата на Форестърови, белият полумесец на луната висеше в небето и звездите блещукаха в мрака отгоре.
— Виктория — каза след малко Тристан.
— Кажи, Тристан — отвърна Виктория, която досега не беше казала нищо.
— Ще ме сметнеш ли за нахален, ако те целуна? — попита Тристан.
— Да — рязко и студено отвърна Виктория. — Ще те сметна за много нахален.
— О!
Изкачиха хълма, без да си говорят; на върха се обърнаха и погледнаха надолу към Стената, цялата в трепкащи пламъци на свещи и газени лампи в прозорците, топли жълти светлинки, които мамеха и подканваха, а над тях светлините на безчислените звезди, които сияеха и премигваха, блестяха, хладни и далечни и по-многобройни, отколкото някой може да си представи.
Тристан посегна и хвана малката ръка на Виктория. Тя не я дръпна, а попита:
— Видя ли?
— Нищо не видях — каза Тристан. — Гледах тебе.
Виктория се усмихна под лунната светлина.
— Ти си най-красивата на целия свят — изрече от все сърце Тристан.
— Гледай си работата — отвърна Виктория, но не го каза сърдито.
— Какво видя? — попита Тристан.
— Падаща звезда. Доста са чести по това време на годината.
— Вики, ще ме целунеш ли?
— Не.
— Когато бяхме малки, ме целуваше. Целуна ме под Дъба на обетите на петнадесетия ти рожден ден. Целуна ме и на последния Първи май зад обора на баща ти.
— Тогава бях малка. Няма да те целуна, Тристан Торн.
— Щом не искаш да ме целунеш, поне ще се омъжиш ли за мен? — попита Тристан.
На хълма се възцари тишина. Само октомврийският вятър шепнеше. И след това се разнесе звънлив смях: най-красивото момиче на целите Британски острови се смееше доволно и весело.
— Да се омъжа за теб? — попита невярващо тя. — И защо да се омъжвам за теб, Тристан Торн? Какво можеш да ми дадеш ти?
— Какво мога да ти дам ли? Ще отида в Индия за теб, Виктория Форестър, и ще ти донеса бивни от слонове и перли, големи колкото палеца ти, и рубини като яйце на мушитрънче. Ще отида в Африка и ще ти донеса диаманти колкото топки за крикет. Ще открия извора на Нил и ще го кръстя на тебе. Ще отида в Америка — чак до Сан Франциско, за да копая злато, и ще се върна чак като се сдобия с теглото ти в злато. И като си дойда, ще го сложа в краката ти. Ще отпътувам за далечните северни земи, само да кажеш дума, и ще убия сто бели мечки, за да ти донеса кожите им.
— Беше доста добре, докато не стигна до белите мечки — каза Виктория Форестър. — Но тъй като си момче за всичко в магазин и син на фермер, няма да те целуна; нито пък ще се омъжа за тебе.
Очите на Тристан проблеснаха под лунната светлина.
— Ще отида в Китай заради теб и ще ти докарам огромна джонка, която ще отнема от царя на пиратите, натоварена догоре с изумруди, коприна и опиум. Ще отида в Австралия, на края на света, и ще ти донеса… Мм — Той разрови евтините книжлета в главата си, за да си спомни дали някой от техните герои е посещавал Австралия. — Кенгуру — каза накрая. — И опали. — Съвсем сигурен беше за опалите.
Виктория Форестър стисна ръката му.
— И какво ще правя с това кенгуру? Вече трябва да се прибирам, защото майка и татко ще се чудят защо съм се забавила и ще стигнат до някои напълно неоправдани изводи. Защото не съм те целунала, Тристан Торн.
— Целуни ме — примоли се той. — Ще направя, каквото кажеш, само ме целуни, ще изкатеря, която планина кажеш, ще премина, която река кажеш и ще прекося, която кажеш пустиня.
И описа с ръка кръг, като имаше предвид село Стената под краката им и нощното небе отгоре. В съзвездието Орион ниско над източния хоризонт една звезда проблесна, премигна и падна.
— За твоята целувка и обещанието за ръката ти ще ти донеса тази паднала звезда — заяви тържествено.
Потръпна. Палтото му беше тънко и беше очевидно, че няма да си получи целувката, което малко го озадачаваше. Многобройните герои от евтините книжлета никога нямаха проблем с целувките.
