За пръв път си взимаме десерт — разделяме си един крем брюле и аз неочаквано усещам, че помежду ни се промъква нова надежда. Няма значение какво ще ни струва, ще намерим начин да поправим нещата.
Плащам сметката и заедно излизаме от ресторанта. Изи решава, че е прекалено изморена, за да пътува с метро, така че се отправяме към Чаринг Крос с надеждата да хванем такси. Докато вървим ръка за ръка сред шума и светлините на Лестър Скуеър, имам чувството, че всичко е като едно време и не ми се иска да се разделим.
— Трябва ли да се прибираш? — питам, докато се опитваме да спрем такси. — Можем да отидем някъде да пийнем или нещо такова.
Това „нещо такова“ ме издава. По израза на лицето й разбирам, че тя отлично знае какво имам предвид.
— Колкото и да го искам, Дейв, знаеш, че идеята не е от най-добрите. Същата мисъл мина през главата ми милион пъти тази вечер, но нали нашият проблем не е в това, че не се желаем? А като спим заедно, няма да решим нищо. Не можем да заобиколим този проблем, колкото и да ни се иска да го направим. Трябва да се изправим лице в лице с него.
Оглеждам улицата, забелязвам черно такси със запалена лампичка и му махам. Шофьорът превключва на „заето“ и спира до нас. Сваля надолу стъклото, а Изи му казва, че иска да отиде до Мусуел Хил.
— И ти ли ще вземеш такси? — пита ме.
— Ще взема метрото.
— Какво смяташ да пишеш в следващия брой? — подхвърля тя, докато се качва.
— Не знам. Не съм мислил. В главата ми се върти идеята за мъжете и тяхната връзка с колите. — Лицето на Изи изразява несъгласие.
— Добре, а ти какво предлагаш?
— След като не можем да правим онова, което искаме, бих ти предложила следващото най-хубаво нещо.
— И какво е то?
— Осемстотин думи за онова, което прави мъжа секси.
изкушение
До: izzy.harding@bdp.co.uk
От: dave_atch01@hotmail.com
Относно: Мъжага на месеца
Скъпа Изи,
Цяла нощ работих над това.
Не ми замести онова, но поне е платено…
Когато през седемдесетте години в една своя песен Род Стюард постави въпроса „Мислиш ли, че съм секси?“ моето предположение бе, че като мъж, и особено като мъж, който носи еластични панталони с леопардова шарка, той знае отговора. Една от мъжките странности е, че без значение кои сме или какъв е външният ни вид, всички си мислим, че изглеждаме секси.
Първото нещо сутринта. Отпуснати лениво на дивана. Чистим остатъците от снощния спанак между зъбите. Великолепни сме! Това не е въпрос на его или следствие на маниакална самозаблуда. Това е просто защото самоувереността, която се изисква, за да вярваме, че сме секси, ни е вродена. И нищо не ни се струва по-разумно.
Откакто свят светува, та до днес, е всеизвестен фактът, че мъжете преследват жените, а жените (понякога) позволяват да ги хванат. Е, като знаете още от първия си ден, че в девет от десет случаи вие ще бъдете този, който ще страда от мъките на отхвърлената любов, че вие сте този, който, след като поднесе върху табличка сърцето и душата си на Сали Бийл (моята симпатия от детската градина), ще получи в отговор подигравателния смях на гореспоменатата, няма как да не вярвате, че просто сте олицетворение на сексапила. Чисто и просто — механизъм за оцеляване. Без него вие (или в случая аз) ще продължавате да ближете раните си от онази обида в детската градина. И тук е проблемът, защото без значение колко секси ние, мъжете, си мислим, че сме, докато не убедим женското съсловие в този факт, не сме за никъде.
Например аз знам, че най-привлекателното нещо у мен са очите, раменете и усмивката, макар че когато попитах жена си какво намира за най-секси у мен, първото, което тя посочи, бяха ръцете. Тъй, обаче аз не обръщам никакво внимание на ръцете си, въпреки че продължавам да работя върху очите, раменете и (о, какъв срам) усмивката си, та как е възможно тя да намира ръцете ми секси? Абсолютната неуловимост, странност и нелогичност на онова, което жените намират за секси, са толкова обезсърчителни.
Представителна анкета сред моите жени приятелки само допринесе за допълнителното ми объркване. Приятелката ми Стела сподели, че обожава пръстите на Ръсел Кроу в „Гладиатор“. Приятелката ми Джени ме информира, че ароматът на непарфюмираната шия на гаджето й карал пулса й да се ускорява. Приятелката ми Фран пък призна, че се заплеснала по един мъж просто заради начина, по който кожата му отразявала светлината в първия миг, в който го зърнала. Изумително е колко са различни плеядата известни мъже, които жените намират за секси. Наред с имената на Джордж Клуни и Уил Смит се срещат и тези на Дани де Вито, Тони Блеър и Барт Симпсън. Тази информация е извънредно поетична и/или демократична, но съвсем не носи практическа полза за онези мъже, които желаят да увеличат сексапила си.
Така че лично аз, когато поискам да се чувствам секси, забравям какво искат жените, защото нямам представа, и избирам според собствения си вкус: черния ми костюм с три копчета, черна тишъртка с остро деколте и, ако наистина се старая, слънчевите очила, които ми купи жена ми. Великолепно? Е, почти. Дълбоко в себе си подозирам, че точно липсата и на най-малката представа за причините, поради които някоя жена ме намира секси, е възможно най-сексуалното усещане.
чувство
Във вторник следващата седмица съм в обедна почивка, което значи, че си седя на бюрото в редакцията на „Фърст Клас“ и работя върху поредната рубрика на Доктор Любов. Докато преглеждам писмата на момичетата, мисля за Стела, Лий, Тревър, Джени и накрая, разбира се, за затрудненията ми с Изи. Колко хора и колко проблеми — а аз не мога да направя нищо за никого от тях, най-малкото за себе си. Единствените, на които чувствам, че мога да помогна, са моите читателки от „Тийн Сийн“.
Започвам да изпитвам нещо като бащински чувства към тях и приемам ролята си по-сериозно, отколкото някога съм си представял. Така че без значение колко са луди, объркани или странни писмата им, правя всичко, което мога — изчитам внимателно всяко писмо и ако не успея да им отговоря, знам, че поне се чувстват по-добре, защото са изложили проблемите си, сложили са ги в плик и са ги адресирали до мен.
Скъпи Доктор Любов,
Мамя гаджето си с най-добрия му приятел. Ходим от два месеца и нещата наистина се развиваха добре,
