север то поскъпна поне с по петдесет цента на галон и ако вие не можете да ми предложите нещо прилично, ще предпочета да си го задържа тук на борда.
— Нещо прилично? — повтори учудено Соломон. — Масса знае, ние носим кокошки, яйца, плодове на хикория, сладки картофи.
— Да, знам, знам, обаче особено много искам прасенца — каза търговецът. — За тях имам достатъчно храна на борда и мога да ги продам изгодно по-надолу по реката.
— Но прасенца тъй квичат — рече Соломон страхливо.
— Квичат ли? По дяволите! — засмя се търговецът. — Ще съумеете да се справите с тях тъй, че да не вдигат излишна врява.
— Да, лесно се каже — да се справи с тях — измърмори Соломон, — но прасе страшно независимо животно и квичи кога си иска, все едно дали него хване за уши или за опашка, а масса Хуф дочуе ли квичат прасета, веднага довтаса, също като опашатия.
— Ами къде спи масса Хуф?
— Има доста път оттук, точно пред негърски колиби, в малка къщица с веранда — отвърна Соломон с лукава усмивка.
— Е, виждаш ли, момчето ми — каза търговецът. — Горе-долу тъй си го представях и затова спрях на брега толкова нагоре, та да можете да минавате през гъстата портокалова горичка с всичко, което вземете. И тъй, не забравяй прасенцата! Още преди разсъмване ще бъда на крак и ще ви дам каквото пожелаете. Имате ли пари?
— Пари? Да, масса, но малко. Сип има пари и Луси… Луси много… хитро момиче тази Луси, ама зло… много зло… кога умре, няма отиде на небе.
— Това ни е безразлично, момчето ми — каза търговецът, — но я да ми изпратиш утре по обед жените, които имат пари, и да им кажеш, че съм донесъл чудесни кърпи и панделки, а и много други хубави неща. Може би ще успеят да дойдат утре и след работа, а?
— След работа не става — каза Соломон, поклащайки замислено глава. — След работа масса Хуф не пуска никого навън, особено пък момичета. По-добре на обед, но трябва всичко прави бързо. Време за почивка само един час. А сега трябва вече си върви… хмм… ами уискито тоз път много ли хубаво, а, масса?
— Ще го опиташ, стари приятелю — засмя се търговецът, — и после ще се погрижиш за другото както трябва, нали?
— Разбира се, масса, разбира се — възкликна негърът доволно ухилен, а североамериканецът взе шишето, което стоеше до него, и една металическа чаша от полицата и я напълни до половина с жълтеникавата течност.
Предвкусвайки очакваната и тъй дълго липсвала наслада, негърът направи малко несръчен, но затова пък толкова по-сърдечен поклон, после взе металическата чаша, която търговецът побутна към него, и тъкмо се накани да отпие от нея, когато горе кучето залая. Изплашен, той отново я остави и погледът му се впери в белия, който също се заслуша внимателно в идващите отгоре звуци. Ето че в този момент кучето замлъкна и Поулридж каза:
— Я си изпий най-напред уискито, а после ще видим какво му става на моя дакел.
— Ако това масса Хуф — прошепна слисано негърът, — той убие нещастен негър, ако завари през нощта тук на чужда лодка.
Той отново наостри слух, но после взе чашата, опита нейното съдържание и след това наведнъж я изпразни в зажаднялото си гърло.
За търговеца бе също от голямо значение да не открият още отсега негър на борда му. Приключеше ли сделките си с тези хора, получеше ли от тях онова, което желаеше да получи, е, тогава му бе все едно дали надзирателят ще разбере, че им е продавал от забраненото уиски. Ако не го заловяха на място, че върши тази търговия, никой нищо не можеше да му стори, а преди да се залови някой съд с цялата работа, той щеше просто да развърже въжето и отново да плава надолу по реката. Ето защо Поулридж с няколко думи предупреди Соломон да остане долу кротко и спокойно, докато той самият се огледа горе. После мина малко напред в лодката до едно място, където, изправеше ли се, половината му тяло се подаваше над палубата и можеше да я огледа. Не му се щеше изцяло да се изкатери горе, понеже долу Соломон седеше до шишето с уиски, а на Поулридж хич не му се искаше да го оставя сам с шишето.
Междувременно кучето съвсем не се бе успокоило и макар че не лаеше, все още ръмжеше тихо и ядовито. Без съмнение на брега не всичко беше наред. След като каза на кучето си няколко окуражителни думи и се завърна в каютата, Поулридж посъветва негъра да поизчака малко, преди отново да стъпи на сушата. Обаче Соломон настояваше, че трябва да се върне, за да пристигнели нещата на борда още преди зазоряване, защото по това време масса Хуф сигурно нямало да им попречи.
— Даже и сега да се крие нейде отвън — засмя се самодоволно негърът, — не вреди. Соломон също тъй умен като букра. Нека стои горе, докато хване негър!
— Соломоне, какво мислиш да правиш? — попита учудено търговецът, когато негърът без повече приказки се приближи до масата и духна лампата. — По дяволите, какво става сега?
— Отива на суша, масса — изкиска се негърът, — гуд бай! Соломон отново тук преди зазоряване.
С тези думи той се измъкна от каютата като змия, надвеси се предпазливо над ниския борд на лодката, без тялото му да се показва над горната палуба, и в следващия миг бе вече във водата. Той изчезна толкова безшумно в нея, че дори застаналият до него янки не успя да долови никакъв плясък и колкото да се навеждаше и взираше подир него, от чернокожия не се видя и следа. Той заплува надолу по реката под водата. Впрочем, ако тази вечер действително бе имало някакъв човек на брега, то той изобщо не се появи и Поулридж се отправи към постелята си, за да бъде сутринта навреме на крак.
Този вид търговия му беше вече известен и затова бе спрял с лодката си на такова място, че да не е много далеч от негърското село, а съседките гъсталаци да дават най-добрата възможност на чернокожите незабелязано да се доберат до неговата лодка. Тази възможност бе използвана от тях, и то как! Призори надомъкнаха всевъзможни неща, които или са били заделяни за някой подобен случай, или пък съвсем бързо са били откраднати от околността. Ако не ги заловяха на местопрестъплението, нямаше защо да се страхуват от разкриване, понеже белият щеше да отнесе с лодката си всичко, което можеше да свидетелствува срещу тях.
Най-подходящото време за целта им бе около три часа сутринта. В четири часа първата камбана вече будеше негрите и макар че надзирателят не започваше веднага да се занимава с тях, винаги съществуваше опасност да ги разкрие и издаде някой от тъй наречените „гончии“ или помощник-надзиратели, които бяха почти винаги също негри. Не можеха да се надяват на снизходителност от тяхна страна. Колкото и безмилостен да беше „масса Хуф“, неговите помощници го превъзхождаха в безсърдечната си жестокост.
Впрочем Поулридж вършеше покупко-продажбите заедно с жена си — несъмнено и нейните очи бяха необходими, за да наблюдават иначе тъй несръчните ръце на негрите. Мисис Бетси Поулридж бе тъкмо подходящата личност за подобна работа и не бихме посъветвали никого от чернокожите да посегне с нечисти мисли към кой да е от намиращите се наоколо предмети. А освен това тя несъмнено имаше истинско котешко зрение, понеже ако самата тя пълнеше някакъв съд в полумрака, царящ в ниското помещение, то никога не разливаше навън даже и капчица, като същевременно очите й гледаха към съвсем друго място. И никой не биваше да й носи кльощави кокошки или патки, ако не искаше да му се смъкне цената наполовина, но каквото и да станеше, тя никога не повишаваше тон. От начало до край сделката се провеждаше почти шепнешком и хората, спящи в другите части на лодката, долавяха гласовете, обаче не можеха да разберат за какво става въпрос. Впрочем това хич не ги и интересуваше. Знаеха, че Стария върти тайно търговия с негрите и че прави чудесни сделки. Докато лодката оставаше на котва край някоя плантация, те самите имаха свободно време и което беше най-хубаво, Стария не се скъпеше с уискито. Ами тогава защо им трябваше да се бъркат в неща, които не ги засягаха?
Този път негрите се предпазиха от неприятна изненада не чрез постове около лодката, а като поставиха свои хора направо пред жилището на надзирателя. Щом там се размърдаше нещо, уговореният сигнал щеше да ги предупреди и тогава те винаги щяха да успеят да се доберат до гъстата портокалова горичка, преди някой от нощните пазачи да успее да се появи на брега, дори да е с най-бързия кон.
Но колкото и основателни да бяха подозренията на надзирателя, че въпреки уверенията на капитана в
