направи това скандално предложение.“ Сега той се питаше колко ли от познатите му жени биха реагирали с такава смелост и самоувереност. Не можа да се сети за нито една. Без да разбира собствените си намерения, преди да го стори, Джарет се бе приближил до Рени, за да я защити от пронизващия вятър.
— Сестрите ти биха желали да заминеш с тях за вилата — каза той.
Рени поклати глава.
— Те само се надяват, че ако тръгна с тях, може да реша да остана за по-дълго. Но просто ще изпитат ново разочарование, когато се върна обратно в града.
— Не смяташ ли да промениш решението си?
— Искам да съм близо до Майкъл и толкова далеч от Джей Мак, колкото е възможно. Още сега. За никого няма да бъде трудно да разбере това — дори за теб.
— Мислех си, че моето присъствие тук ще наклони везните в полза на долината.
Тя спря в кръга светлина под един уличен фенер. От газената светлина лицето й загуби цвета си, смарагдовите й очи станаха сиви, тъмнозелената й рокля — черна.
— Присъствието ти тук няма голямо значение за мен сега, и ще има още по-малко значение, когато сестрите и майка ми заминат.
Джарет гледаше надолу към нея и отново бе поразен от решителността и сериозността на тона й. Той бе поразен и от това, че устните й му се сториха много подходящи за целувка. И това бе по-изненадващото от наблюденията му. Вдигна яката на шлифера си и се отдръпна.
— Да тръгваме.
Когато тя се поколеба, Джарет плъзна ръка под нейната и я подбутна. Рени понечи да побегне, но после промени намерението си. Щеше да отстъпи тази малка битка на Джарет, но да спечели войната.
Джарет изобщо не познаваше града, но знаеше как да маркира пътя. На път към съда той се бе оглеждал за ориентири, които да му помогнат да се върне в дома на Денъхи. Сега, когато Рени се хвана за него — малко след като отминаха хотел „Сейнт Марк“ и площада на Съединените щати, — той знаеше, че са на прав път, и Рени не се опитва да го заблуди.
Бродуей беше оживена улица дори след полунощ. Трафикът по платното и по тротоарите караше Джарет да остава свръхбдителен и да следи за появата на Натаниел Хюстън или Дитра Кели. Очите му се спираха върху чертите на всеки файтонджия, продавач на цветя и залитащ пияница. Слухът му различаваше и класифицираше отделните звуци. Една млекарска каруца трополеше надолу по улицата. Вълшебна двойка прекрасно подбрани сиви коне изцвили в хармония. Един продавач на плодове напсува жена си и отляво отчетливо се чу как изплющя камшик.
— Мислиш ли, че те ще се появят на Бродуей?
На Джарет му беше необходимо известно време, докато разбере, че тя се обръща към него.
— Какво?
Тя въздъхна.
— Наистина ли мислиш, че Нат Хюстън и неговата кралица просто така ще се появят на улицата посред нощ?
— И по-странни неща са се случвали.
— Трудно мога да си го представя. Няма ли да станат твърде много съвпаденията?
Джарет отговори, без да я погледне. Напрежението, което го държеше в продължение на повече часове, отколкото можеше да си спомни, накрая рязко се предаде на гласа му:
— Изобщо няма да бъде съвпадение, мис Денъхи. Натаниел Хюстън знае какво иска и е тук, в Ню Йорк. Ще бъде много по-странно, ако изобщо не се появи.
Рени потръпна, но този път не от студа. Тя заобиколи Джарет, който стоеше на тротоара, вдигна ръка и спря една двуколка. Докато сядаше, уви по-стегнато шала около раменете си.
— Не би трябвало да бъдеш сега тук с мен — каза тя, като гледаше навън през прозореца, докато Джарет се настаняваше. — Би трябвало да търсиш този убиец.
Джарет се облегна на кожената седалка, протегна крака на пейката срещу себе си и удобно кръстоса ръце на гърдите си. Затвори очи.
— За мен ще бъде безкрайно по-трудно да го открия, отколкото за него да намери сестра ти.
— Но това е игра на нерви!
Той кимна:
— Точно така.
Тя изпита желание да го зашлеви.
— Тогава трябва да си при сестра ми.
— Ти знаеш кога ще стане това.
— Няма да замина.
Джарет отвори тъмносините си очи и отправи твърд и непреклонен поглед към Рени.
— Нито пък аз.
Остатъкът от пътуването премина в мълчание. Когато стигнаха до къщата, Рени слезе, без да изчака Джарет. Той я дръпна назад, когато тя се приготви да отключи вратата.
— Какво си мислиш, че правиш? — настоятелно го попита тя.
Погледът на Джарет шареше по тъмната фасада на къщата. „Къде ли са готвачката и съпруга й?“ — помисли си той и попита:
— Не почука ли?
— Не, не почуках. И едва ли щеше… — Джарет похлопа на вратата. — … да има полза — каза тя. — Те живеят на втория стаж в постройката за катетите. Това е сградата около…
— Знам къде е — кратко каза Джарет. Той взе ключа от ръката й. — Почакай тук, докато се уверя, че всичко е наред.
Рени беше на път да го зашлеви, когато видя пистолета. Очертанието на ремингтона беше силно средство за умиротворяване.
Джарет забеляза как реагира на оръжието.
— Знам, че за теб е по-лесно да плашиш сестрите си, отколкото себе си. Но е време да разбереш, че опасността за теб е реална. — Той видя, че тя кимва бавно. — Чакай точно тук.
Беше почти невъзможно да се направи основен оглед на къщата. Джарет започна от приземния етаж, като влизаше и излизаше от стаите, прокрадвайки се като сянка. Дебелата пътека на централното стълбище поглъщаше шума от стъпките му, докато се качваше на горния етаж.
Когато се увери, че всички стаи са празни, той се върна да вземе Рени. Меко тупване в предния салон привлече вниманието му.
Рени придърпа полите на роклята си и подгъна коляно. Застанала на един крак, тя хвана нараненото си стъпало и направи масаж на двата притиснати пръста. Проклинаше тихо, като кривеше от болка лице, и тогава, въпреки че чувството изникна от нищото, тя разбра, че вече не е сама. Сърцето й спря за миг, след това започна да бие отново, но така силно в гърдите й, че тя си помисли, че ще припадне. Когато се огледа, откри, че носът й е опрян в дулото на пистолета на Джарет.
Тя се разяри и оглупя от страх. Отблъсна ръката на Джарет от лицето си и изруга:
— Дяволите да те вземат! Как смееш да ме плашиш така! — Тя го блъсна силно в гърдите. Когато той не помръдна, тя го блъсна отново. Този път толкова силно, че той се олюля на пети.
— Ако не можете да изчезнете от живота ми, господин Съливан, тогава бъдете любезен да се махнете от пътя ми.
Той я сграбчи за врата, когато минаваше край него. Пръстите му се заплетоха в дебелата плитка на тила й. Силата, с която я държеше, й подсказа, че ако помръдне, Джарет може да я скалпира. Изчака, докато тя се успокои, и прибра пистолета си. Заговори меко, едновременно сдържано и заплашително:
— Никога не съм удрял жена през живота си, мис Денъхи, но ако мъж ме бе блъснал по начина, по който вие току-що ме блъснахте, за отплата бих го проснал на земята. Сега ви предупреждавам, че следващия път и вас ви чака това. — Той поспря и изчака думите му да достигнат до съзнанието й. Когато почувства, че тя сковано и неохотно ги приема, продължи: — А що се отнася до това, че ви изплаших — то беше взаимно. Казах ви да изчакате пред входа. — Той намери ръката й в тъмнината и я мушна под шлифера си, за да докосне дулото на ремингтона. — Нося пистолет. И може би ще искате да си спомните това следващия път,
