семейството.
— Ти постъпи правилно — прошепна Мойра в ухото на Майкъл. Тя се отдръпна, за да прецени искрящото щастие на дъщеря си, и кимна. — И ти го знаеш, нали?
— Да, мамо — Майкъл погледна Итън. — Това е той.
Джарет прекъсна сдържания смях на Итън, като сам се засмя. Направи път на Мери Франсис, която идваше да разцелува сестра си по бузите.
— Предполагам, той знае, че си волева и упорита, и вероятно му е трудно да оцени какво означават току-що дадените клетви.
„Това трябва да е семейна черта“ — помисли си Джарет, като търсеше с поглед Рени. Тя гледаше към вратата и като че ли обмисляше как да се измъкне незабелязано. Джарет хвана погледа й и спокойно я предупреди с поклащане на глава.
Рени едва се сдържа да не му се изплези. Мисълта, че той я предизвикваше да се държи детински, я накара да се разколебае. Възвърна спокойствието си и отново насочи вниманието си към Мери Франсис и Майкъл.
Мери Франсис тъкмо бе спряла да изброява качеството на Майкъл, характеризиращи независимостта й. Взираше се с твърд поглед в младоженеца.
— Вие знаете всичко това, нали?
— Да — тържествено отговори той. — Аз не я обичам въпреки тези качества. Обичам я заради тях.
Рени се опита да си представи как Холис казва нещо подобно, но не можа. С изключение на това, че раменете й малко се повдигнаха, а роклята й леко прошумоля, въздишката й бе недоловима. Забеляза, че Мери Франсис, изглежда, остана доволна от отговора на Итън. Чертите на сестра й бяха спокойни, а красивото й лице — ведро. Тя докосваше кръстчето, което лежеше на широката й бяла яка.
— Добре, защото ако някога нараниш сестра ми, ще счупя капачките на коленете ти.
— Мери Франсис! — шокирана я предупреди Мойра. Тя хвърли многозначителен поглед към Джей Мак, сякаш му приписваше отговорността за безобразното поведение на дъщеря си. Джей Мак вдигна невинно ръце, но очите му бяха весели.
Рени дръпна Майкъл настрана, докато останалите говореха с Итън. Тя внимателно огледа лицето, което толкова много приличаше на нейното, и откри всеки малък нюанс, който го правеше да изглежда различно. Тъмнозелените очи на Майкъл искряха, озарени от някакво дълбоко вътрешно щастие. Бузите й бяха почнали да поруменяват, а обикновено неуловимите трапчинки от двете страни на широката й уста, сега се виждаха отчетливо.
Устните на Рени бяха сериозни и нейните очи — потъмнели и сериозни.
— Само кажи и ще заема мястото ти — каза тя.
Майкъл се засмя и се престори, че не разбира.
— С Итън? Наистина, не мислиш ли, Рени, че той ще разбере? — тя погледна надолу към корема си, после отново към сестра си. — Не си приличаме чак толкова сега.
Рени хвана сестра си за китката и лекичко я разтърси.
— Не ми обръщай внимание. Мисля за теб и за детето.
Блажената усмивка на Майкъл изчезна.
— Обичам те за това. Никой не е като теб.
— Прилича на комплимент — каза тихо тя, — идващ от собствената ми близначка.
Майкъл я прегърна.
— Така мисля — прошепна в отговор. — Никой не е като теб. Не искам да правиш нищо, което би те изложило на опасност. Не бих могла да го понеса, Рени. — Тя отстъпи и огледа лицето на сестра си. Рени добре се преструваше на спокойна, но Майкъл знаеше по-добре от всеки друг колко силен беше гневът, който подтискаше. — Съжалявам за сватбата ти. — И понеже видя, че Рени я разбра погрешно, Майкъл добави: — Не съжалявам, че не се омъжи за Холис, съжалявам само, че това не беше твое решение. И ти мислиш така, нали?
— Знаеш, че е така — тя вдигна палец през рамо, за да посочи призрачното присъствие на Джарет. — Ще ми се Мери Франсис да заплаши капачките на неговите колене.
Майкъл се засмя.
— Какво ще кажеш за Джей Мак?
Смарагдовите очи на Рени се преместиха от лицето на Майкъл към мястото, където баща й бе потънал в разговор с Итън и съдията Холис. Бавно поклати глава, а изражението й се разкъсваше между възхищението и гнева.
— Аз не съм от хората, които отстъпват пред предизвикателствата — каза тя. — Ще измисля начин да се реванширам за номера, който ми погоди.
Майкъл почти съжали баща им.
— Браво, Рени — тя стисна ръцете й, за да я окуражи. — Но не се омъжвай за Холис Банкс напук на татко. Ще го направиш напук на себе си.
Рени отвори уста да отговори, но Майкъл не й даде възможност да каже последната дума. Преди Рени да каже нещо, близначката й се оттегли и се върна при Итън, съдията Холис и Джей Мак.
— Знаеш, че е права — каза Джарет.
Рени подскочи в отговор на неочаквания глас в ухото си. Тя се озлоби и каза язвително:
— Ако смятате да ме следвате като сянка, докато хванете Нат Хюстън, препоръчвам ви да го правите тихо и с възможно най-малка намеса. Ще ви бъда благодарна, ако запомните, че не сте реална част от моя живот и затова е твърде нежелателно да давате мнението си.
— Знаете ли, мадам — провлечено каза той, — яздите ужасно висок кон в момента. Една лейди може да се нарани, ако падне от такова животно.
И като я скастри, Джарет бавно се оттегли.
Рени остана да стърчи в средата на стаята. Майка й разговаряше с Мери Франсис. Джей Мак се смееше над нещо забавно, което съдията току-що бе изрекъл. Майкъл бе в прегръдките на съпруга си. Скай и Меги бързо бяха включили Джарет в оживения си разговор. Рени никога не бе се чувствала толкова изоставена и отпаднала духом. За момент тя мразеше всички, но това премина, след това остана да мрази единствено себе си. Докато Джарет беше зает, Рени се промъкна през вратата.
Слизаше по стълбите на сградата на съда, когато някой болезнено я хвана за лакътя.
— Ти нямаш ли уважение към някой друг, освен към себе си? — каза Джарет.
Рени се опита да се освободи, но усилията й само увеличиха натиска на хвата му. Брадичката й се повдигна предизвикателно.
— Откъде знаеш?
— Знам, че когато роднините ти разберат, че си си тръгнала, ще се поболеят от страх.
— О, искаш да кажеш, че наистина ще им липсвам?
Джарет поотпусна пръстите си около ръката й.
— Изпитващ известно самосъжаление, така ли?
Рени се откъсна от него, отдръпна се и обгърна с ръце раменете си.
— Изпитвам огромно съжаление към себе си. Затова си тръгнах. Не подхождам на компанията.
Честното й самопризнание изненада Джарет. Той тръгна на крачка след нея, когато тя започна да се отдалечава от сградата на съда.
— Трябва да вземем файтон — каза той. — По-безопасно е.
— Искам да вървя пеш.
— Добре — той й подаде шала, който бе забравила, и я гледаше, докато го премяташе небрежно върху раменете си. — С файтон ще е по-топло.
Тя не му обърна внимание.
Джарет мушна ръце в джобовете на шлифера си и повдигна рамене. Знаеше, че й е студено, знаеше, че потръпва от студ, но въпреки това тя, изглежда, приемаше острия нощен въздух като заслужено наказание.
На светлината на уличните лампи нежните линии на профила й изглеждаха като гравирани, а погледът й беше едновременно пуст и изпълнен с мъка.
„Изглеждаше невероятно — помисли си Джарет — да осуетя сватбата на Рени, когато Джей Мак
