Мойра се появи в другия край на дългия коридор.
— Рени, какво правиш тук? Това, че не стоиш в стаята си сега, сигурно е от желание да ме тревожиш.
Рени мигновено се разкая.
— Мамо, знаеш, че това не е вярно. Но как можеш да очакваш от мен просто да се подчиня на плановете на Джей Мак. Папа няма право да се намесва.
— Може би няма — каза Мойра. — Но вече го е направил. Нека бъде така.
Рени се врътна на пети и отривисто тръгна към майка си; подгъвът на зелената й рокля се мотаеше в краката й. Обувките й леко потропваха по пътеката.
— Трябва да видя Холис — каза тя, снишавайки глас.
Мойра поклати глава:
— Искам да обещаеш, че ще стоиш тук. Как иначе ще те пази господин Съливан? А сега иди да помогнеш на сестрите си за приготвянето на багажа за утре, докато аз се погрижа за настаняването на господин Съливан.
Рени изкриви устни язвително:
— Тогава по-добре да преместим тоалетната навън.
— Рени, господин Съливан е…
— … точно зад вас — меко довърши Джарет.
Смутена и ядосана от това, че са я объркали, Рени хвърли унищожителен поглед на Джарет.
— Не одобрявам това, че ме дебнете.
— Просто ви последвах — каза той, без да се разкае.
— Аз пък започвам да се изморявам от тези весели нотки в гласа ви. Не виждам нищо смешно.
— Това е защото нямате огледало подръка.
Мойра плесна с ръце и така успя да накара и двамата спорещи да млъкнат.
— И двамата прекалихте. Достатъчно. Рени, ти се държа твърде грубо. Както се опитвах да кажа, господин Съливан е наш гост. А когато аз и сестрите ти заминем, той ще бъде твой гост и се надявам, че ще се отнасяш с него като с гост. — Тя повдигна нежно очертаното си лице към Джарет. — Разрешавам ви да я заключите в стаята й, ако трябва…
— Мамо!
— Но ви предлагам да престанете да я дразните — продължи Мойра. — Рени не е известна с чувството си за хумор.
— Мамо!
Джарет кимна:
— Разбрах ви — каза той сериозно. — Извинете, госпожице Денъхи.
Рени отвори уста да приеме извинението, макар и не направено изящно, когато осъзна, че всъщност той се извинява на майка й. Един мускул потрепна на бузата й, когато скръцна със зъби.
— Извинете ме — процеди тя.
Мойра и Джарет я проследиха с очи, докато се изкачваше сковано по стълбите.
— Вие сте непоправим, господин Съливан — каза Мойра, но този път се усмихваше. — Но и вие ще изпитате същото.
— Не бих казал, че го очаквам с нетърпение, мадам.
Тя отговори меко:
— Лъжец.
Преди Джарет да се убеди, че е чул правилно, Мойра вече го бе повела през поредица от салони, коридори и стълбища, за да го запознае с дома си. За разлика от подобната на крепост фасада, отвътре къщата беше приветлива и уютна. Дневните бяха претрупани с мебели, възглавнички с пискюлчета, статуетки и снимки. Голямата лескова маса в трапезарията бе покрита с красива ирландска ленена покривка. Портрети на петте Мери от детските им години украсяваха стената над бюфета. Стените бяха облицовани с лескова ламперия и това придаваше единство в стила на обзавеждане на стаите. Тапетите в златно и синьо красяха дългите коридори и освежаваха стълбищата. Мойра заведе Джарет в кухнята и го представи на готвачката — госпожа Кавано, която му приготвяше ядене — и му позволи да проучи килерите, мазето и винарската изба.
По задното стълбище на резиденцията се изкачиха до горния етаж, където влизаха и излизаха от спални, дневни, будоари и бани, докато накрая Мойра показа на Джарет и неговата стая.
Той поклати глава:
— Не е достатъчно близо до стаята на дъщеря ви. Мисля, че не става. Вече имам да се разправям с ключалки, които не се заключват, и да мисля за повече прозорци, отколкото бих искал. Просто ми постелете в коридора пред вратата на госпожица Денъхи. Истината е, мадам, че в момента съм толкова изморен, че…
Мойра веднага се разкая:
— Простете ми, господин Съливан…
— Джарет.
Тя се усмихна:
— Джарет. Разбира се, че сте изморен. Колко съм глупава, да забравя. Ще ви покажа друга стая, където да поспите. Имате ли багаж?
Джарет последва покорно Мойра по коридора.
— Чантите ми са при Итън, където и да се намира той сега.
— Чудесно. Ще изпратя господин Кавано да ги донесе от хотела „Сейнт Марк“. — Мойра отвори вратата на една стая в североизточния ъгъл на къщата. — Оттук ще виждате улицата, а и не е далеч от стаята на Рени.
Джарет огледа стаята, като даваше вид, че не изгаря от нетърпение да си легне веднага. Той раздели тъмносините завеси и погледна към улиците — най-напред към Бродуей, а след това към Петдесета. Доволен от местоположението на стаята, той благодари на Мойра за милото й съдействие.
Тя се изчерви силно и затъкна един кичур тъмночервена коса зад ухото си.
— Моля, няма защо — каза топло тя. — Ще проверя дали има всичко в банята — кърпи и други такива неща — и веднага ще ви изпратя вечерята по госпожа Кавано.
Когато тя си тръгна, Джарет отвори вратата на преходната стая и откри будоар, а зад него — потвърждението, че тоалетната наистина е вътрешна. Той не дочака новите кърпи — тези, които откри в шкафа, му се сториха отлични — и се съблече гол, когато ваната се напълни.
Водата беше студена, но това нямаше значение. Джарет приветстваше възможността да смъкне праха, който бе полепнал по него като втора кожа. Търкаше се енергично и плискаше с вода раменете и ръцете си. Спря да си тананика фалшиво едва когато чу звуци в другата стая.
Тъй като ръцете й бяха заети с подноса с храна, Рени отвори вратата на спалнята на Джарет с върха на обувката си. Меги я следваше с топлите хавлиени кърпи, а Скай влезе последна, носейки платнената торба с вещите на Джарет.
— Добре — провлечено каза Рени, като се огледа, — добра защита, няма що. Искрено се надявам, че Майкъл е по-добре защитена от съдията. Имам намерение да отида до „Сейнт Марк“ и да се уверя в това.
Скай остави сака на Джарет на един стол до камината.
— О, престани, Рени. Господин Съливан сигурно е в банята. Няма да ходиш в „Сейнт Марк“…
— … нито пък някъде другаде — каза Меги. Тя присви устни, докато гледаше по-голямата си сестра. — Откривам, че ме караш да губя търпение. Господин Съливан едва ли е такъв негодник, какъвто го изкарваш.
Мери Рени остави подноса с покритите блюда. Сестрите й стояха от двете й страни.
— Забравихте ли, че това беше моят сватбен ден? Аз определено не съм. Според мен господин Съливан трябва да отговаря за много неща.
Бузите на Скай се зачервиха до нюанс, с една степен по-малко експлозивен от цвета на косата й.
— Папа е този, който трябва да чуе това. Той се намеси.
