Мери Франсис пристъпи, за да подкрепи майка си.
— Мисля, че се самозабравяте, господин Съливан. Благодарни сме ви за помощта и намесата ви, но това не ви дава свободата да задавате толкова лични въпроси.
Той почувства, че се изчервява от това тихо смъмряне.
— Моля за извинение, сестро.
Този път и Меги се присъедини към тихия смях на Скай. Изпитвали доста пъти неодобрението на Мери Франсис върху себе си, те почувстваха слаб порив на съчувствие към Джарет Съливан.
— Трябва да тръгваме — каза Джарет. — Отвън ни чака кола, която ще побере всички ни. Не очаквам, че това може да продължи дълго време. — Той имаше предвид това, че Холис Банкс лежи в безсъзнание в параклиса, но би могъл да каже същото и по отношение на Рени. Почувства, че Рени прошава в ръцете му. — Бързо. Трябва да излезем сега.
Мойра поклати глава.
— Аз не мога да тръгна. Какво ще си помислят гостите ни? Трябва да остана и да им поднеса извиненията ни.
— Аз ще се справя с това — бързо обеща Мери на майка си, като лекичко я подбутна към вратата. — Върви с господин Съливан. Скай, Меги — вие също. Аз ще говоря с всички. — Тя отстъпи назад и посочи към вратата. — Побързайте. Преди Рени да е започнала да се кара.
Преди Мойра да изрази друг протест, Меги и Скай я изведоха в коридора и навън през големите дъбови двери. Джарет се канеше да ги последва, но спря, когато почувства върху рамото си леко докосване.
— Тя не е бременна — каза Мери Франсис. — Но въпреки това се отнасяйте внимателно с нея. Когато има нужда, сестра ми хвърля огън и жупел, но тук — Мери докосна сърцето си — тя е нежна.
Джарет смръщи вежди, без да е сигурен, че разбира нещо.
— Споразумял съм се да я защитавам, сестро, а не да я предизвиквам.
— Не съм сигурна, че това зависи от теб — каза меко тя, усмихвайки се красиво и загадъчно.
Рени се повдигна в ръцете на Джарет, когато той сви рамене.
— Холис бе изваден от строя в малката стая в предната част на църквата. Ще го боли главата, но иначе нищо му няма.
— Той се би с теб заради Рени? — попита тя, учудена от тази възможност.
— Не, повалих го, когато приемаше хилядата долара, които му предложих, за да отложи сватбата.
— О, скъпи — тя положи голямо усилие да не се разсмее. — Рени няма да има много добро мнение за Холис след това.
— Холис каза, че тя нямало да повярва.
Гладките вежди на Мери се сключиха, когато осъзна, че може би Холис Банкс е бил прав. Но тя не го потвърди пред Джарет.
— По-добре тръгвайте, господин Съливан. Ще ви чакат в колата.
Тя го съпроводи до главните двери на параклиса и ги отвори.
— Господ да ви благослови — прошепна, когато Джарет мина покрай нея.
Той се усмихна.
— Ще бъда глупак, ако мисля, че това няма да ми е необходимо.
Докато тичаше надолу по стълбите, във въздуха наоколо се носеше лекият смях на Мери Франсис.
Къщата на ъгъла между Бродуей и Петдесета улица бе по-малка от разкошната френска вила, по чийто образец бе създадена. Ако бе следвала собствените си разбирания, Мойра Денъхи и досега би живяла в тесните си, но уютни апартаменти на улица Хюстън, където бе отгледала дъщерите си; но Джей Мак имаше собствени разбирания за това как да живее любовницата му. И когато нюйоркският елит започна да се измества към периферията на града, Джей Мак веднага премести и семейство Денъхи. Сравнително тихият скандал се изрази в това, че съседите шепнеха, че Джей Мак нямал това право, а вестниците намекваха, че е прекрачил границите на добрия вкус. В края на краищата собственият му дом се намираше само на няколко преки оттам, западно от Сентрал Парк, и много се говори и за този факт. Но това нямаше значение за Джон Макензи Уърт, и ако цялата истина бе излязла наяве, щеше да се разбере, че това нямаше значение и за жена му.
Джарет изчака в колата, докато кочияшът помогна на Мойра, Меги и Скай да слязат. Въпреки че си даваше ясна сметка за гнева на Рени, той й се усмихна насърчително.
— Имате ли нужда от помощ, мадам?
Всички отговори, които бързо изплуваха в съзнанието на Рени, й се сториха толкова банални, че тя замълча. Съмняваше се, че може да го шокира, като му каже какво да направи с помощта си. Много по- вероятно беше това да го развесели и ако отново й се изсмееше, Рени си мислеше, че просто щеше да полудее от ярост.
— Мога да си представя — студено каза тя.
Джарет се вгледа в нея малко по-продължително. Бледност бе обхванала страните й, последвана от искра оживление в зелените й очи. Тя полагаше забележими усилия да се владее и Джарет си помисли, че ще е по-добре и той да се сдържа. Нямаше да спечели нищо, ако продължеше да я дразни. Премести дългите си крака така, че да не препречват вече изхода и се ухили зад гърба на Рени, когато тя буквално скочи от мястото си, за да поеме протегнатата ръка на кочияша.
Рени се запъти направо към входната врата, но сестрите и майка й учтиво изчакаха Джарет. Той докосна леко шапката си, докато говореше на Мойра:
— Ако не възразявате, мадам, бих искал да обиколя къщата. Да я почувствам, така да се каже.
Мойра и дъщерите й се спогледаха, след това Мойра тъжно погледна Джарет. Заплахата за семейството й отново изглеждаше много реална.
— Правете каквото сметнете за добре, господин Съливан.
Рени се спря, когато отваряше вратата към къщата и погледна назад през рамо.
— Точно така, господин Съливан — каза тя твърде мило, за да бъде почтително, — трябва да правите каквото смятате, че ще е най-добре. Изпотъпчете цветните лехи на мама, поиграйте си с ключалките, надникнете във всеки прозорец, но, моля ви, досаждайте единствено на себе си.
Тя пристъпи в къщата и тръшна вратата след себе си.
Джарет вдигна ръка, за да попречи на Мойра да му се извини.
— Ще внимавам с цветните ви лехи, мадам. — Нахлупи шапката си още по-ниско — до веждите — и тръгна да обходи района на къщата.
Резиденцията приличаше на крепост с големите си блокове гладък сив камък, с оградата от ковано желязо, която опасваше цялото имение, и бодливите розови храсти, посадени покрай стените. Но същевременно на приземния етаж имаше двадесет прозореца и четири врати, които не бяха добре обезопасени. Ключалката на задния вход беше толкова хлабава, че само един по-силен напън бе достатъчен на Джарет, за да влезе.
Джарет се сблъска с Рени, когато пристъпи в коридора — беше се приготвила да излиза.
— Мислех, че сте в стаята си и се цупите — каза той.
— И аз мислех, че още се цупите — озъби се тя.
Джарет се ухили:
— Очевидно съм изигран. Толкова по-добре за вас. Нямаше да забележа, че излизате, ако бях от другата страна на къщата. — Очите му бяха привлечени от разтворената яка на палтото й. — Сменили сте роклята си.
— Мисля, че трябва да запазя сватбената си рокля за сватбата си.
— Логично. — Джарет се облегна на касата на вратата, препречвайки пътя на Рени към изхода и към свободата зад него. Беше мушнал палци в джоба на шлифера си. — Смятахте да ходите някъде ли? — Хрумна му една мисъл. — Може би до тоалетната?
Рени завъртя очи:
— Тоалетната е вътре, господин Съливан.
— Така си и мислех.
— О, Господи — каза тя с въздишка. — Как можа Джей Мак да те тръсне на мен.
— Прочетохте мисълта ми.
