оставите Рени.
Холис Банкс занемя за момент. Устните му леко се разделиха, очите му се разтвориха широко; не даваше никакъв признак, че разбира нещо. След това прихна. Смехът му беше мощен, експлозивен, от сърце. Присви очи и в ъглите им се появиха сълзи. Раменете му се разтресоха. Смееше се високо и заразително и Джарет чу, че гостите отвън също започнаха да хихикат, когато доловиха звуците на неподправено забавление, издавани от Холис.
— Извинете — каза Холис. Той извади грижливо сгънатата кърпичка от джобчето на сакото си и избърса очи. — Цели хиляда долара, а? Не ми прилича на стила на Джей Мак. Сигурен ли сте, че сте се срещнали с него?
Джарет извади ремингтона си и го насочи в гърдите на Холис. Не беше останала и следа от усмивката му или друг знак, че Джарет намира ситуацията за забавна — нищо.
— Това също е тук — каза той спокойно.
Едната от тъмните вежди на Холис се повдигна.
— Джей Мак ви е казал да ме убиете?
— Да допуснем, че не ми е казвал да не го правя.
— Разбирам — Холис се съобразяваше с пистолета. — Чудя се с кого ли иска да ме замести?
— Не мога да кажа. Предполагам, че Рени е достатъчно красива. Ще си намери друг жребец.
— Нямах предвид мястото ми като съпруг на Мери Рени, а мястото в Североизточните железници. Аз съм вицепрезидент по експлоатацията. — Лицето на Джарет не трепна, но вътрешно проклинаше Джон Макензи Уърт. Той повдигна рамене. — Мери Рени знае ли какво правите?
— Вече говорих с нея, да. Тя е в страничния параклис с майка си и сестрите си.
Холис Банкс погледна още веднъж към ремингтона. Досега никой не беше насочвал пистолет към него, но според оценката му, Джарет можеше да си служи с него.
— Нат Хюстън — каза бавно той.
Този път Джарет бе изненадан. Той примигна:
— Какво?
— Нат Хюстън — повтори Банкс. — Ето кой сте вие.
Твърдението на Холис Банкс не само, че не беше вярно, вицепрезидентът по експлоатацията грешеше напълно. Годеникът на Рени изглеждаше като внезапно изплашен човек. Капки пот се появиха по челото на Холис, а очите му неспокойно поглеждаха ту лицето на Джарет, ту пистолета му — нещо, което не беше правил досега. Въпреки това, на Джарет нещо му се изплъзваше и тъй като не можеше да разбере какво точно е това, продължи:
— Как ви дойде наум?
— Не беше толкова трудно. Вие можехте да бъдете единствено или съдията Стоун или Натаниел Хюстън. Джей Мак беше предупреден, че Хюстън е избягал и може да дойде тук. Това би подпомогнало съдебния процес на Стоун.
— И какво?
Банкс кимна. Очите му отново се спряха върху ремингтона.
— Мислех си, че съдията би се интересувал единствено от Майкъл, особено след като тя носи дете от него. А господин Уърт никога не би предложил хиляда долара, за да спре сватбата на Рени.
— Всъщност това е мое предложение. — Усмивката на Джарет се появи бавно, насочена към нещо лично, което Холис Банкс можеше да разбере. — Мери Рене ми харесва.
— Което означава, че с основание съм предположил, че сте Нат Хюстън. Как иначе мъж като вас би се добрал до хиляда долара.
Джарет повдигна леко пистолета към Банкс при това унизително твърдение.
— Трудно е да се каже, господин Банкс. В края на краищата това е свят, в който човек като вас би могъл да стане зет на Джей Мак.
Холис не отговори веднага. Маската на страха се свлече от лицето му и той погледна дълго и замислено Джарет.
— Внимателно планирано — каза накрая.
Отговори точно според предвижданията на Джарет. Все повече се изясняваше, че замислената сватба не беше по любов.
— Премисляте дали да приемете офертата? Или ще предпочетете един куршум? — Здраво стиснал пистолета, Джарет бръкна в задния си джоб и извади пачка от дванадесет стодоларови банкноти. Това бяха всичките пари, които притежаваше, повечето от тях — спечелени в дългата игра на покер по време на пътуването с влака на изток. Той се надяваше, че Джей Мак наистина е имал предвид това, когато каза, че ще му даде десет хиляди долара. Джарет хвана парите с палеца и показалеца си и ги подаде на Холис. В същото време зареди ремингтона си.
— Няма много време — каза той. — Приятелите ви всеки момент ще влязат. Дали ще ви заварят прострян на пода или по-богат?
Банкс внимателно протегна ръка, с дланта нагоре. Поколеба се между пистолета и парите, и се насочи към парите.
— Рени никога няма да повярва, че това се е случило, господин Хюстън. Тя ми вярва.
— Но не и аз.
Джарет пусна парите точно преди пръстите на Холис да ги достигнат. Холис реагира, както беше очаквал — наведе се, за да сграбчи банкнотите. Той не видя как Джарет стовари ремингтона в основата на черепа му. Холис се свлече с леко пъшкане. Парите останаха на пода край него, извън обсега на протегнатата му ръка. Джарет го подбутна внимателно с върха на прашния си ботуш. Изобщо не потрепна.
Малко неохотно Джарет остави парите където си бяха, освободи ударника на ремингтона и излезе през страничния изход, така че да не трябва отново да се среща с гостите. Прецени, че разполага с по-малко от минута, преди приятелите на Холис да открият, че младоженецът лежи в безсъзнание. Той заобиколи тичешком църквата и влезе отново през главния вход.
Когато влезе в страничния параклис, Джарет налетя право върху Рени. Ръката му се уви около кръста й, като с това движение искаше да я успокои и защити. Огледа се и видя, че Майкъл и Итън ги няма.
— В хотела ли я отведе? — попита той.
Мойра, Мери Франсис, Мери Маргарет и Мери Скайлър кимнаха едновременно. Мери Рене стисна юмрук и го удари в стомаха.
— Разбира се, че я отведе — озъби се тя, като се бореше да се освободи от желязната хватка на Джарет. — Не виждаш Майкъл, нали?
— Едно просто „да“ щеше да е напълно достатъчно.
Спокойствието и леката му усмивка бяха вбесяващи. „Той дори не трепна, като го ударих, но — помисли си тя — коремът му е твърд колкото главата му.“ Вероятно бе наранила кокалчетата на пръстите си, а той не почувства никаква болка.
— Ще бъдете ли така любезен да ме пуснете? — попита сковано тя.
Джарет не й обърна внимание и погледна към останалите.
— Всъщност, време е да тръгваме. Няма да има сватба… поне не днес.
Мери Франсис се усмихна ведро, докато докосваше броеницата си.
— Благодаря ти, Господи, за това.
Рени спря дъха си и ръката на Джарет естествено се обви още по-плътно около нея.
— Мери! Как можа да кажеш такова нещо? — Тя вдигна очи към Джарет и остро настоя: — Бихте ли отместили ръката си? Аз ще…
Мойра се спусна напред, когато тя се свлече в прегръдката на Джарет.
— Тя е добре, госпожо — увери я Джарет. — Просто припадна. Често ли го прави?
В другия край на стаята Меги сухо прошепна на Скай:
— Само когато я държат в менгеме.
Скай прикри с ръка кикота си.
Джарет провря свободната си ръка под коленете на Рени и я вдигна.
— Не е бременна, нали?
