как му съсипваме градинката. Та докъде бях стигнал? Аха. На Ансилай има двадесет подстанции, управляващи автоматизираното оборудване, което подкопава корените на дърветата, за да бъдат лесно съборени и обработени. Тринадесета база пък управлява всички подстанции и е единствената, в която работят хора. Персоналът тук си прекарва времето в очакване някъде нещо да се повреди, за да излязат навън и го оправят. За последен път са се свързали с Империята преди четири дни. Оттогава не сме получавали от тях дори думичка. В момента положението е дразнещо, да не кажа и малко тревожно. Ако продължава така и добивът на метали спада поради повреди в машините, Империята може сериозно да закъса. Боя се, че всички изпаднахме в прекалена зависимост от тукашните метали. Някакви въпроси?
— Има — отвърна Рипър. — Капитане, вие какво правите тук? Не е обичайно един Капитан на кораб да се излага на такава опасност.
— Но и положението не е от обичайните — напомни Сайлънс. — Аз… имам лични причини да сляза тук. Засега обаче не смятам да ги обсъждам с вас.
— Добре — обади се Фрост. — Тогава да поговорим за Тринадесета база. Силовият екран е последното спасение на всяка нападната база. Какво ги е застрашило и ги е уплашило дотам, че да се скрият зад силовия екран?
— Може и те да са видели призраци — каза Диана Вертю.
Сайлънс се усмихна едва-едва.
— Когато влезем в базата, ще ги попитате.
— Как обаче ще проникнем вътре? — остро попита Фрост. — Не разполагаме с нищо достатъчно мощно, че да пробием силовия екран. Разрушителните оръдия на „Тъмен вятър“ може и да свършат работа, но с подобна огнева мощ само ще сплескаме всичко в радиус от една миля — несъмнено ведно с всички вътре в екрана. После ще отнесем остатъците от Тринадесета база, побрани в не особено голяма кофа.
— Вярно си е — Стасяк се ухили унило. — Има само един начин — някой да влезе в командния център на базата и да изключи екрана. Ама не ми се вярва това да стане, както е тръгнало. Капитане, ако не сте си осигурил някакво супероръжие, за което Империята даже не е чувала, май сме били път напразно.
Сайлънс го изгледа невъзмутимо.
— Стасяк, бъди добро момче и не ми повишавай глас. Знам какво правя. Компютър, има ли признаци на враждебен живот извън кораба?
— Никакви, Капитане — веднага отговори ИИ. — В обхвата на сензорите ми липсват всякакви признаци на живот. Според данните в моите файлове персоналът на Тринадесета база се състои от сто двадесет и седем души, но за съжаление не мога да потвърдя това. Силовият екран блокира достъпа на сензорите ми.
— А какво ще кажеш за нещата, които ни нападнаха по време на спускането? — попита Диана Вертю. — Не може да са изчезнали ей така.
— По време на спускането сензорите ми в нито един момент не отбелязваха признаци на живот — съобщи ИИ. — Ако е имало нападатели, щях да забележа присъствието им и да ви уведомя. Ако позволите да ви напомня, еспер Вертю, това е изгорен свят. Тук няма нищо живо.
— Е, все пак нещо замалко да му види сметката на този кораб — възрази Фрост. — Доста си личи, като го гледам.
— Съгласен съм, че катерът получи сериозни повреди от бурята — спокойно отвърна ИИ. — И въпреки това съм принуден да настоявам, че в нея не бяха забелязани никакви форми на живот. Ако имаше такива, моите сензори щяха да ги открият.
— Видях ги с моя есп — настоя Диана. — Почувствах яростта им.
— Вероятно халюцинации — предположи ИИ. — Възможно е да са били причинени от претоварването по време на полета. Ако е необходимо, ще ви дам транквилизатори.
— Не сега — прекъсна го Сайлънс. — Хайде, хора, готови за излизане. Пълен полеви комплект за всеки, това се отнася и за вас, еспер. Размърдайте се!
Групата веднага се раздвижи, събраха се около Изследователката. Тя счупи печата на оръжейния сектор и раздаде на всеки необходимото. Двамата щурмоваци се спогледаха замислено. Пълният полеви комплект включваше туника от гъвкава стоманена броня, ударни и запалителни гранати, мечове и енергийни пистолети, както и личен силов щит. Обикновено се използваше само при преки въоръжени сблъсъци и като крайна мярка при потушаване на бунтове. Стасяк награби комплекта си и се дръпна възможно по-далеч от Капитана и Изследователката в тясната кабина. Рипър го последва и двамата допряха глави, привидно подреждайки принадлежностите си.
— Мразя тая история — тихо промълви Стасяк. — Мразя я и тая планета, и тая мисия. Пълен полеви комплект за мъртва планета, а? И един Капитан, който дрънка за призраци и супероръжия. Рипър, на тоя мъж нещо му има. Майната му на всичко, ама след пет месеца ми изтича срокът. Някакви си пет месеца и вече не съм в Службата, а сам съм си господар. Само дето никога нищо не ми потръгва като на хората, та затова ето ме натикан в тая скапана бъркотия. Побъркан Капитан и идиотска задача. Халюцинации, а? На гъза ми да ги разправя тия. Хич не ми пука дали това тук се води изгорен свят. Има си нещо живо и то никак не ни обича.
— Тогава защо не намерихме мишени за оръдията? — промърмори Рипър, докато с уверени движения навличаше бронята си. — Няма съмнение, че светът е бил изгорен. Проверих в компютрите на кораба, преди да слезем. Десет години, откак шест звездни кръстосвача ударили по Ансилай с всичко, което имали. Прочистили планетата от полюс до полюс.
— Шест кораба? — учуди се Стасяк. — Нали стандартната операция включва два, най-много три, ако яйце ти се пече на гъза. Какво е имало тук долу, щом са решили да съберат шест кораба?
— Има още нещо — каза Рипър. — Я познай кой е командвал изгарянето на Ансилай?
Стасяк престана да се бори със закопчалките на бронята си.
— Сайлънс?
— Улучи. На него възложили да смаже бунта на Ашраите. И когато станало съвсем смахнато, той поискал разрешение за изгарянето.
Стасяк бавно завъртя глава.
— Става все по-свежо. Рип, тук лошо ни се пише. С костите си го усещам.
— Не се спичай, остави на стария Рип да те измъкне от дупката.
Стасяк само го изгледа.
Диана Вертю се мъчеше да си сложи гъвкавата броня. Етикетът твърдеше, че размерите бяха подходящи за нея, но това се оказа лъжа. Накрая едва намъкна бронята върху тялото си и през отвора се показа зачервеното й лице. Дългата метална туника й пречеше, никак не й се искаше да мисли какво щеше да усеща след още няколко часа. Погледна меча и ръчния разрушител, поколеба се и тръгна към оръжейния сектор, за да ги върне.
— Не те съветвам да ги оставяш — предупреди я Изследователката Фрост. — Вероятно ще ти потрябват.
— Не използвам оръжия — твърдо отсече есперката. — Не съм убиец. Ще задържа силовия щит и това е всичко.
Изследователката вдигна рамене.
— Както искаш. Главата си е твоя.
Тя намести удобно кобура с разрушителя на дясното си бедро и взе меч с ножни. Беше дълъг, доста различен от стандартната изработка и Изследователката го преметна през лявото си рамо, за да го закопчае зад гърба си. Върхът на ножницата почти докосваше пода. Фрост забеляза пълния с любопитство поглед на есперката и се усмихна.
— Това е клеймор. Меч от старата Земя. От много поколения се предава в моя клан. Добро острие.
— Убивала ли сте с него? — попита Вертю.
Тонът й беше съвсем любезен, но Изследователката застана нащрек, защото й се стори, че долови неодобрение.
— Разбира се — заяви тя. — Това ми е работата.
Пъхна се в оръжейния сектор и извади препаска с гранати. Нагласи я стегнато през дясното си рамо и сви ръце няколко пъти, за да се увери, че нищо не пречи на движенията й. Озърна се към есперката.
— Ако нямаш желание да се биеш, поне не ми се пречкай в краката. И не очаквай да те пазя. Това не
