главата й, аз лично ще те убия.
— Имам револвер.
— Аз пък имам два — каза Зак и измъкна оръжията от джобовете си. След това тръгна към Лили. — Пусни я.
— Остани си на мястото.
— Откажи се, Чет — повтори Зак, без да намали крачката си. — Не можеш да спечелиш.
— Остави го на мен — обади се Монти. Той се беше появил от другата страна на сградата.
— Аз съм най-добрият стрелец в семейството — каза Хен, който се приближаваше от противоположната страна. — Мога да го очистя веднага когато пожелаеш.
Озовал се внезапно срещу трима въоръжени мъже и с отрязана възможност за бягство по суша, Чет се огледа с разширени очи. Той задърпа Лили към лодката, но не можеше едновременно да я държи здраво и да не изпуска оръжието си.
— Хайде, Чет — каза Зак, който вече се намираше само на няколко метра от него. — Възхищавам се на добрия блъф, но ти се опитваш да се противопоставиш на ръка, която не можеш да биеш. Винаги си бил неразумен комарджия, но никога не си бил глупав.
— Влизай в лодката! — изръмжа Чет на Лили. — Влизай или ще застрелям Зак!
Зак тръгна напред.
— Недей — каза един глас някъде отгоре. — Все още мога да пробия карта за игра в средата. Предполагам, че това е достатъчно, за да улуча един страхливец в гърба.
Говореше Джордж, който се намираше на около три метра над главите им.
Чет се извъртя рязко и отпусна Лили. Тя успя да се измъкне от ръката му и се хвърли на земята. Ужасен, че се намираше на мушката на четири оръжия, Чет се завъртя и насочи револвера си към Лили.
Мощен залп разцепи тишината и надупченото от куршумите тяло на Чет Лий се свлече на земята.
— Той влезе в стаята малко след като Доди и Джули излязоха — каза Лили на Зак, докато пътуваха обратно към църквата. — Играех карти, за да се успокоя. Бях раздала само една, когато той се нахвърли върху мен.
— Вале пика.
— Не знаех какво да правя. Органът заглушаваше виковете ми. Хвърлих останалите карти на земята, като се надявах да се досетиш какво означава това.
— Постъпила си много умно. Това, че се хвърли на земята, също. Но се страхувам, че роклята ти е изцапана.
— Не ме интересува каква е роклята ми, ако ти наистина мислиш онова, което ми каза.
— Имаш предвид, когато ти извиках, че те обичам ли?
Лили се усмихна.
— Да, точно това имах предвид.
— Мислех всяка една думичка — каза Зак. — Трябва да съм бил луд, щом като не съм го осъзнал досега.
— Сигурен ли си? — попита го тя. — Наистина ли си сигурен?
— Може би това ще те убеди.
Когато Зак я пусна от прегръдката си, Лили въздъхна и се облегна в седалката си.
— Ще трябва да отложим сватбата. Развалих си роклята.
Зак бе обзет от паника. След като бяха стигнали толкова далеч, вече нямаше връщане назад.
— Никой няма да забележи.
— Разбира се, че ще забележат — възрази Лили и посочи към едно огромно петно. — Пък и предполагам, че всички вече са си тръгнали.
Зак усети, че беше време да сподели с Лили тайната, която се беше надявал да отнесе със себе си в гроба, и се почувства ужасно. Ако позволеше сватбата да бъде отложена точно сега, никога нямаше да може да уреди нова сватба, без да му се наложи да каже на всички какво беше направил. Дори ако Лили не го убиеше — той се надяваше, че тя няма да направи това, — братята му щяха да го направят. Зак предположи, че сега беше времето да разбере дали тя наистина го обичаше.
— Трябва да ти призная нещо — каза той. — Моля те да не казваш нищо, докато не свърша.
— Толкова ли е ужасно?
— Още по-зле. Ние не сме женени.
— Какво?
— Ние не сме женени. Накарах Уинди Дъмбартън да извърши церемонията и да попълни документите, но да не регистрира брака. Не вярвах, че ще искаш да останеш съпруга на един комарджия. Сигурен бях, че след няколко дни ще промениш решението си. Докато бракът оставаше нерегистриран, всичко, което трябваше да направим в такъв случай, бе да се преструваме, че изобщо не го е имало. — Зак наведе глава. Той се страхуваше, че Лили ще го удари, и не можеше да я гледа в очите. — Знаех почти още от самото начало, че няма да се получи нищо, не исках нещата да се подредят по такъв начин. Опитах се да се държа настрани от теб. Само че ти започна да ми говориш за правене на бебе и аз не успях да се въздържа. Опитах се да намеря Уинди и да го накарам да регистрира брака ни, но не успях да го открия. Дори детективът, когото наех, не успя да се справи. Ходих да го търся на места, които искрено се надявам никога повече да не видя, но онзи проклетник беше изчезнал вдън земя. Не мога да ти кажа колко много съжалявам за постъпката си. Това ме подлудява от седмици. Ще бъдеш съвсем права, ако никога повече не ми проговориш. Но аз те обичам. Ако ме изоставиш сега, ще се наложи да вървя след теб до края на живота си. Той вдигна очи. Лили го гледаше гневно. — Ще бъда много жалка гледка, докато чакам пред врати, мотая се пред пансиона ти, следвам файтона ти, идвам на мястото, където работиш. На теб ще ти бъде неудобно. На моето семейство също. Вероятно ще започна да пия.
Лили не казваше нищо, но сигурно беше много ядосана, защото цялата трепереше.
— Пък и аз не знам как ще обясня това на баща ти и Йезекия. Мисля, че те сигурно ще ме убият, преди да успея да им кажа всичко.
Лили го удиви, като се разсмя.
Зак беше едновременно объркан, облекчен и леко раздразнен.
— Няма нищо смешно. За малко щях да полудея, докато търсех онзи проклетник Уинди и се тревожех, че никога вече няма да ми проговориш. Блъсках си мозъка цяла седмица, докато измисля оправдание да повторим сватбата.
Лили спря да се смее.
— Наистина ли искаш да се ожениш отново за мен?
— Разбира се. Да не мислиш, че щях да ти кажа всичко това, ако не исках? Този път няма просто да направя онези обещания. Убеден съм в тях.
— Не е необходимо да го правиш, ако не искаш. Ние сме женени.
— Не, не сме. Току-що ти обясних защо.
— Уинди ми даде брачните документи. Каза ми, че смятал да емигрира в Австралия. Регистрирал ги, преди да отпътува.
Имам брачното свидетелство, подписано и подпечатано както си му е редът.
Зак се почувства, сякаш някой му беше изкарал въздуха. За малко да откачи. Той беше женен! Лили нямаше да го напусне! Семейството му нямаше да го отблъсне! Щеше да излезе сух от водата.
Доди винаги беше казвала, че Зак има ангел-пазител.
— И аз трябва да ти призная нещо — каза му Лили. — Трябваше да ти го кажа по-рано, но не знаех как ще го приемеш.
Зак не обичаше признанията. В такива моменти стомахът му започваше да се държи странно.
— Ще си имаме бебе — обяви Лили.
Зак не беше сигурен, че ще може да издържи на още една такава изненада.
— Искаш да кажеш, че ние… всичките тези пъти… сигурна ли си?
Лили кимна.
Зак внезапно се сети за нещо и стомахът му направи едно от онези странни присвивания.
— Ти да не би да оставаш с мен само заради бебето? Искам да кажа, ако не беше бременна, нямаше да искаш развод, нали?
