Точно е този миг влезе Алек. Джейми продължи да се усмихва заради Мери, но едва се сдържаше. Съпругът й обаче побърза да излезе и тя тихо въздъхна:
— Май наистина мъжете мразят сълзите. Кажи на Даниел, че може да задържи любовницата си. Не ме гледай по този начин, Мери! Кажи му, че има нужда от упражнения и когато е готов, може да дойде при теб.
Алек се върна в залата, когато чу, че двете сестри се смеят.
Мери не дойде да види сестра си цели два дни и Джейми вече започна да се безпокои. Но когато Мери се появи на третия ден, по щастливата й усмивка разбра, че всичко е наред.
Мери искаше да сподели с Джейми всички подробности. Точно по средата на изповедта и колко великолепен бил съпругът й. Алек, Гейвин, Маркъс и Даниел влязоха в залата. Те пожелаха да ги включат в разговора, но двете сестри побързаха да сменят темата.
През нощта Алек се люби е Джейми, но не й позволи да се отдаде докрай на страстта си. Боеше се, че още не се е съвзела напълно. Накрая все пак бе принуден да признае, че макар да е по-силен, жена му е по-издръжлива.
На сутринта Алек потегли по заповед на краля и отсъства цяла седмица. Джейми използва това време, за да направи още някои промени в домакинството.
Тя заповяда да преместят голямото легло от залата.
Зад преградата сложиха хранителните провизии. Това бе още една английска традиция, но след като мъжете разбраха, че по този начин бирата ще им бъде много по-близо, се съгласиха с господарката си, без да мърморят.
След три дни Алек се завърна. Войниците му отново застанаха в редица пред съпругата му, готови да я защитават.
Той седна начело на масата. Устните му бяха здраво стиснати, докато Джейми му обясняваше защо е необходимо провизиите да бъдат наблизо.
Явно не му беше никак лесно да приеме промените. Обаче Джейми бе доволна, че нито веднъж не повиши глас. Тя знаеше колко усилия му струва това. Лицето му се изчерви и двата мускула на бузата му отново заиграха. Сърцето й се изпълни със съчувствие. Заради това тя дори не трепна, когато той с нисък глас я помоли да излезе за няколко минути.
Алек разбра, че молбата му не я разстрои, тъй като не се спря пред кутията, за да вземе монета. Вече беше научил кога му е истински ядосана. Не казваше нищо, само му хвърляше един унищожителен поглед и отиваше, за да грабне един шилинг. Джейми дори не подозираше, че отец Мърдок всяка вечер връща обратно монетите.
Сестра й тъкмо слизаше от коня си, когато тя излезе от замъка с Мери Катлийн на ръце.
— Имам ужасни новини — задъхано изрече Мери. — Андрю е на път за насам.
— Андрю?
— Мъжът, на когото бе обещана — припомни й Мери. — Нима напълно си го забравили?
— Не съм го забравила. Защо Андрю идва тук? И ти откъде разбра?
— Чух Даниел да говори с хората си. Всички знаят, че той идва, Джейми. Армията му е минала през земите на повечето кланове.
— О, мили Боже, той идва с армия?
— Да.
— Но защо, Мери?
— Заради заема — прошепна сестра й. — Нали си спомняш монетите, които татко взе на заем от Андрю?
— Как бих могла да забравя? Татко просто ме е продал на Андрю! О, Мери, няма да понеса да бъда унижена пред моя клан. Не мога да позволя Андрю да ме засрами по този начин. Мили Боже! Мери, Алек сигурно ще убие Андрю!
Мери кимна.
— И Даниел каза същото.
— Значи той знае защо Андрю идва тук? — ужасено извика Джейми.
— Да. Андрю е трябвало да обясни защо е навлязъл в земите на Шотландия. Нямало е да стигне много далеч, ако не го е направил. Сестричке, не си ли забелязала, че шотландците не обичат особено англичаните?
— О, по дяволите, Мери, та кой не знае!
— Джейми, не бива да говориш така. Не е подходящо за една дама.
— Аз не съм виновна! — извика Джейми. Защо винаги съм последната, която научава какво става тук? Мислиш ли, че Алек знае за пристигането на Андрю?
Мери безпомощно повдигна рамене.
— Даниел каза, че всички шотландци знаят, когато някой наближи земите им. Предполагам…
— Не мога да позволя това да се случи! Не искам да бъда отговорна и за войната с Англия!
— С Англия ли? Алек вероятно само ще убие Андрю и неговите хора.
— И ти си мислиш, че крал Хенри няма да забележи, че един от бароните му липсва?…
Нямаше желание да продължава. Грабна поводите от ръцете на Мери и се метна на коня й.
— Какво си намислила, Джейми?
— Ще намеря Андрю и ще се опитам да се разбера с него. Ще му обещая, че ще му върна заема.
— Джейми, вече се стъмва. Точно заради това Даниел не искаше да ми позволи да дойда при теб.
— Но ти все пак дойде, нали, Мери? — усмихна се сестра й.
— Реших, че трябва да те предупредя, сестро. Може би за известно време ще трябва да се криеш.
— Постъпила си много смело и благородно, но ти знаеш, че аз никога няма да се крия.
— Не мисля, че трябва да търсиш Андрю — настоя Мери. — Наистина ли съм проявила смелост, Джейми?
Сестра й кимна.
— Слушай, Мери. Искам да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого къде съм тръгнала, Моля те!
— Обещавам.
— Грижи се за Мери Катлийн, докато се върна.
— А какво да кажа на Алек?
— Не му казвай нищо.
— Но…
— Плачи — отсече Джейми. — Плачи, Мери. Алек няма да ти залива никакви въпроси, ако плачеш. Ще се върна, преди той да забележи, че ме няма. А сега ми покажи накъде да тръгна, Мери.
— Трябва просто да вървиш надолу по хълма, Джейми.
Мери бързо се прекръсти, докато наблюдаваше как сестра й се отдалечава. Тогава се появи отец Мърдок, пожела й добър ден, след което отбеляза, че лейди Кинкейд сигурно много бърза и любезно я попита дали тя знае накъде се е запътила господарката на замъка.
Лейди Фъргюсън незабавно избухна в сълзи — спазваше обещанието, което беше дала на сестра си. Не каза и на Алек. Но Мери Катлийн му издаде всичко.
Малкото момиченце се прибра в замъка скоро след като майка му препусна с коня към хълма. Тя изтича при Алек, покатери се на скута му и изпи една голяма глътка от бирата му, преди той да разбере какво е направила. Алек веднага отмести чашата и й даде вода. Когато детето си изпи водата, той небрежно я попита къде е майка й.
Мери Катлийн се облегна на гърдите му и докато си траеше с колана му, повтори дума по дума целия разговор, който бе чула.
Заради дъщеря си, Алек се сдържа да не се разкрещи, докато не излезе навън. Когато сестрата на Джейми видя лицето му, никак не й бе трудно да избухне в сълзи.
Отец Мърдок положи всички усилия, за да успокои бедната и нещастна жена, но всичко бе напразно. Когато Алек потегли, съпровождан от войниците си. Мери пищеше, сякаш я колеха. Свещеникът отиде в параклиса, за да се помоли на Господ да прати мир в замъка на Кинкейд. Но повече се молеше Даниел да дойде и да отведе съпругата си.
Алек тръгна по следите, оставени от Джейми. Когато те завиха на изток, той се отпусна. Тя се бе
