— Аз имам пълно доверие в моя съпруг — успокои го тя. — Не е нужно да си причиняваш такива страдания само и само да отвлечеш вниманието ми.
— В такъв случай значи мога да получа чаша бира? — с плаха надежда попита той.
— Не!
— Това легло май е доста пренаселено — заяви Алек от горното стъпало.
Джейми се усмихна. Изчака, докато той я целуна, и попита:
— Свърши ли?
Той кимна.
— Алек? Ти е трябвало да се ожениш за нея, нали?
— Едгар възнамеряваше да сроди клана Кинкейд с нейния клан, за да постигне мир. Да, аз бях обвързан с Ани.
— Но тя е много по-млада от теб…
Тя е само една година по-млада от теб, Джейми. Но прилича на малко дете, а Едгар е променил решението си след смъртта на съпруга на Хелън, нали?
Алек кимна.
— Така е. Хелън беше бременна и кралят искаше да й осигури приличен дом.
Джейми кимна разбиращо. Сетне лицето й се озари от великолепна усмивка. Той поклати глава, за да осмисли странната й реакция.
— Тя също не е искала да те напуска, Алек.
Той все още не разбираше неочакваната й радост, докато тя не се обърна към отец Мърдок.
— Утре ще трябва да благословите гроба на Хелън, отче. Освен това трябва да отслужите литургия. Целият клан ще присъства, Алек.
— Искаш ли тленните й останки да бъдат преместени в осветените гробища, Джейми? — попита свещеникът.
Тя поклати глава.
— Ще разширим гробищата, за да се включи и мястото, където е погребана Хелън. Разбира се, двамата с Алек бихме искали да бъдем погребани до нея. Така е правилно, нали, Алек?
— Правилно е — промълви той с прегракнал от чувства глас.
— Не е нужно да се радваш толкова — подразни го Джейми. — Аз ще оставя нареждания да бъдеш погребан в средата, а от двете ти страни ще почива по една твоя съпруга. Така ще те пазят във вечността.
— Господ да ми е на помощ!
— Той вече ти е на помощ — заяви отец Мърдок. — Той ти даде две добри жени, Алек. Освен това нашият Създател има чувство за хумор.
— Това пък откъде се разбра? — обади се Гейвин между две охкалия.
— Скъпото ни момиче, което Алек обикна, е от Англия. И това ако не е една чудесна шега на нашил Бог, здраве му кажи!
— О, ти си започнал да говориш като нея — засмя се Гейвин, ала мигновено съжали, тъй като главата отново започна да го боли.
В този миг Джейми видя Едит, която прекосяваше залата. Беше толкова разстроена.
— Ти не мислиш наистина да отпратиш Едит от този дом, нали, Алек? — попита тя.
Когато Алек поклати глава, Джейми кимна на Едит да приближи.
— Едит, ти няма да ни напуснеш. Просто това е било част от плана, за да накарат Ани да се опита отново да ме убие.
— Отново ли, Джейми? Значи ти знаеш, че пожарът…
— Не — прекъсна го Джейми. — Не знаех, докато не чух преди малко смеха на Ани. Познах го. Същият, който чух, когато се озовах залостена в опази колиба.
Тя млъкна за миг и изгледа намръщено съпруга си.
— Не е много мило от твоя страна да ме използваш като примамка, Алек.
— Не трябваше да стане така — рязко рече той. — Гейвин трябваше да стои с теб, а Маркъс не биваше да изпуска от поглед Ани.
— Аз съм виновна — промълви Едит. — Не знаех, че сте решили да поставите капан. Помислих, че Ани се е разболяла. Тя си легна веднага след като ни съобщиха, че ще напуснем този дом. Аз бях толкова разстроена, че не забелязах кога е излязла.
— Не, сестро — намеси се Маркъс, който приближи и застана до Едит. — Аз съм виновен и поемам цялата отговорност.
— Но аз ти казах да отидеш да приготвиш конете — възрази Едит.
— Никой не е виновен — отсече Джейми. — Едит, ти искаш да останеш с нас, нали? Аз няма да мога да се справя без теб… поне докато не си намериш подходящ съпруг — добави тя.
— Никога не съм мислил да напускаш този дом — увери я Алек. — Исках Ани да повярва, че ви отпращам оттук заради връзката ви с Хелън. Сигурно си спомняш, че когато ви заповядах да напуснете замъка ми, аз ви казах, че не искам никой да ми напомня за първата ми съпруга.
Едит кимна.
— Спомням си.
— Ти нищо не ме попита — усмихна се Алек. — Не се ли учуди, че и Мери Катлийн не заминава?
Жената поклати глава.
— Бих твърде разстроена, за да мисля трезво.
— Прости на своя леърд, че ти причини тази мъка — обърна се Джейми към Едит.
— Вече разбирам — кимна тя.
— Ще имаш ли нещо против да занесеш Мери и стаята й? — попита Джейми, досетила се, че може би нещастната жена всеки миг ще загуби самообладание и ще избухне в сълзи.
Тя изчака Едит да се изкачи по стълбите с Мери на ръце и след това се обърна към съпруга си:
— Какво ще правиш с Ани?
Той не й отговори.
Алек не позволи на Джейми да стане от леглото почти цяла седмица. Очакваше тя да спи по цял ден, а след това и през цялата нощ. Никак не й беше лесно да свикне с този нов режим. Но той все пак бе облекчен от ежедневните посещения на сестра й Мери. Тя й помогна да ушие гоблена, изобразяващ крал Едгар. Накрая дори сама се зае с него, тъй като Джейми нямаше нито търпение, нито необходимите умения.
При първото си посещение Мери шепнешком сподели със сестра си, че Даниел все още не е спал е нея. Джейми бе много по-разстроена от тази новина, отколкото самата Мери. Тя много внимателно й заобяснява колко приятна е тази интимност и Мери прояви изключителен интерес.
— Той още си има любовница — призна Мери, — но всяка нощ спи в моето легло.
— Време е да почистиш собствената си къща, Мери — посъветва я Джейми. — Изхвърли тази жена.
— Но той ще побеснее, Джейми — ужасено прошепна сестра й. — Прекалено много ми харесва да го гледам как се усмихва и не ми се иска да предизвиквам гнева му. Сега той е много любезен и внимателен с мен, особено откакто вече не плача. Този мъж не понася женските сълзи. А аз започвам да държа на него.
Джейми се зарадва много на това признание.
— Тогава го помоли да спи с теб — предложи тя.
— Аз си имам своята гордост — възрази Мери. — Но имам нето наум.
— Какво?
— Мислех си да му кажа, че може да задържи любовницата си и да се люби с мен.
— Нали не искаш сериозно да споделяш мъжа си с друга жена? — смъмри я Джейми.
Мери безпомощно повдигна рамене.
— Искам Даниел да ме харесва, Джейми — призна тя и избухна в сълзи.
