нали?
— Да, скъпа — прегракнало прошепна той.
— Трябва да вземеш първо него. — Сега гласът й прозвуча изненадващо ясно. Беше толкова благодарна, че Алек е при нея и ще се погрижи за всичко, че й се искаше да се разплаче на глас.
Алек реши да не спори. Преметна Гейвин през рамо с лекота, с каквато една жена би наметнала своя шал, и се изправи. Разтвори крака, за да запази равновесие, после бавно повдигна спящия воин високо над главата си.
— Хванахме го за ръцете — извика отгоре Маркъс.
Алек избута и краката на Гейвин и хората му го издърпаха. Сега Кинкейд отново коленичи до Джейми. Стори й се, че очите му са подозрително замъглени. В този миг осъзна, че навярно му е причинила огромна тревога.
— Ще бъда добре, Алек. Обещах ти, че никога няма да те изоставя.
Той не можа да повярва, че тя се опитва да го успокои.
— Не, няма да ме изоставиш — развълнувано промърмори Кинкейд. — Виждам, че тази кръв върху лицето ти само изглежда страшно, иначе не е толкова зле — добави, като си припомни думите й за раната на Ангъс.
— Кинжалът е в рамото ми — изтърси Джейми. — Не е толкова ужасно, нали. Алек?
— Не — отвърна той. — Освен тона кинжалът не е в рамото ти, Джейми.
— Усещам го — възрази тя. Опита се да извие глава, за да се погледне, но Алек сграбчи брадичката й.
— В горната част на ръката ти е. Имаш късмет.
— Надълбоко ли е забит, Алек? О, Господи, ще боли ужасно, когато…
Не довърши изречението. Алек с едно бързо и ловко движение измъкна кинжала от плътта й и обви ивицата плат около ръката й. Тя дори не успя да извика.
— Готово! Не те заболя, нали?
— Заболя ме!
— Шшт, любима — успокои я той. — Щеше да се безпокоиш за този кинжал и щеше да ти стане още по-зле.
Той беше прав. И двамата го знаеха.
— След като си решила да се пронижеш с този кинжал, добре си избрала мястото. Острието не е наранило костта.
— От гърдите й се изтръгна силна въздишка. Знам, че ти смяташ, че аз съм виновна за всичко — промълви Джейми. Чакаше отговора му с нетърпение и не забеляза, че той я взима на ръце и бавно се изправя. — Не съм се пронизала сама с този кинжал и ти дяволски добре го знаеш!
— Знам, любима, но не е зле, че ми го напомни. — Сега вече я вдигаше над главата си. Джейми се опита да погледне надолу и усети как тялото му се напрегна. Алек си помисли дали да не я предупреди да не гледа, но после се отказа. Думите му само можеха да я стреснат още повече.
— Е, поне намери кинжала си. — Гласът му прозвуча вбесяващо весело и безгрижно.
— Със сигурност — тросна му се тя. — Алек, причиняваш ми болка! — извика Джейми, когато ръката му без да иска, се допря до раната й. Затвори очи.
— Съжалявам, Джейми. Не исках… — Сърцето и се сви, като чу мъката в гласа му.
— Не ме заболя много — побърза да каже Джейми, Тогава усети как някой я взема от Алек и отново отвори очи. Маркъс я държеше на ръце, но след няколко секунди Алек се появи и отново я пое в прегръдките си. После внимателно се метна на коня си и бавно потегли. Джейми почти не усети болка. Той я бе притиснал до гърдите си и тя доволно въздъхна, облегнала глава на рамото му.
— Защо не ме попита дали съм видяла кой ни нападна? — внезапно попита Джейми.
— Знам кой беше — отвърна той.
— И аз мисля, че знам — прошепна Джейми, — но искам да чуя името му първо от теб.
Знаеше, че в думите й няма много смисъл, а мрачното лице на Алек показваше, че явно сега не желае да обсъжда този въпрос. Обаче въпреки това попита:
— Кой беше свидетелят?
— Какъв свидетел? — Цялото му внимание бе съсредоточено върху коня — трябваше да поддържа бавен и равен ход — и дори не погледна съпругата си.
— Свидетелят на смъртта на Хелън — прошепна тя.
— Ани.
Два часа по-късно Джейми вече се намираше в леглото си в голямата зала. Алек бе съборил преградата на земята в бързината си да я настани. Залата бе пълна с членове на клана.
Алек се бе погрижил за раните й. Тя му даде точни наставления кой от праховете да използва и го накара два пъти да превързва ръката й, докато най-после остана доволна.
Гейвин също се бе събудил. Главата ужасно го болеше, но Джейми не позволи да му сипят бира. Заповяда да сложат мокри кърпи на челото му и да пие само вода. Просто трябваше да изтърпи болката си и точка по въпроса!
Джейми не издаде звук, докато шиеха раната й. По-скоро от суета, отколкото от смелост.
Отец Мърдок много облекчи страданията й. Милият свещеник седна на ръба на леглото и държа ръката и, докато Алек си вършеше работата. Когато свърши, донесоха малката Мери Катлийн и я настаниха до майка й. Малкото момиченце започна да плаче, когато видя огромната превръзка върху челото на Джейми. Алек го успокои, казвайки му да даде една целувка на майка си.
Мери незабавно го послуша и бе наградена е уверението на Джейми, че вече се чувства много по- добре. След няколко минути момиченцето вече спеше, сгушено до нея.
Джейми видя как Маркъс даде знак на Алек.
— Значи си я намерил? — извика тя.
Никой не й отговори. Алек се запъти към вратата.
— Алек, доведи я тук! Искам да я попитам защо.
Съпругът й поклати глава.
— Ще я изслушам отвън.
— И после?
— Ще реша.
Отец Мърдок стисна ръката на Джейми, когато тя се надигна, за да повика отново съпруга си.
— Остави това на него, момичето ми. Той е състрадателен и милостив.
Джейми кимна.
— Той не иска да си го признае, но наистина е много добър. Умът на Ани е изкривен и помрачен. Алек няма да го забрави.
В този миг се чу онзи ужасен нечовешки смях и Джейми се вкопчи уплашено в ръката на свещеника. Думите на Ани се посипаха като отровни стрели.
— Аз ще бъда твоя съпруга! Аз! Няма значение колко дълго ще трябва да чакам, Кинкейд. Това е мое право! Мое! Хелън те отне от мен. Тогава те предизвиках, Алек! И сега отново те предизвиквам!
Джейми пак чу смразяващия смях, сетне думите отново заваляха.
— Ще убивам отново и отново, докато не научиш урока си. Мое прано е да бъда до теб. Това е…
Внезапно настана тишина и Джейми се изплаши. Опита се да стане от леглото.
— Стой там, където си, Джейми — нареди й от другия край на леглото Гейвин и се хвърли към нея. Но тутакси изпъшка. — Не биваше да ви крещя, милейди, обаче Алек не иска да ставате от леглото.
— Не биваше да ми крещиш, защото главата започна да те боли още по-силно — възрази му тя.
— И заради това — призна си Гейвин.
Джейми отмести крака си тъкмо навреме. Гейвин се строполи по гръб на леглото й и от гърдите му се изтръгна още една страдалческа въздишка. Тя предположи, че се опитва да отвлече вниманието й от това, което ставаше отвън. Сърцето й се изпълни с умиление.
