— Лъжеш! Не си на повече от седем.
— Така изглеждам. Затова и тате ме даде в манастира. А ти имаш ли брат?
— Имам братовчед, ама той е вече голям. И въобще не ми обръща внимание.
— И той ли е караконджол като баща ти?
— Ще ти кажа аз караконджол, глупчо такъв! Той е астроном.
— И сигурно и той работи нощем?
— Естествено. Какво ще прави астроном денем?
Мъчех се да си спомня какво правеха астрономите. Таласъмите пиеха кръвта на добитъка и млякото на дойните крави, вампирите — кръвта на хората, върколаците се превръщаха във вълци, и какво ли не. За астрономите обаче отец Никодим не ми беше разказвал нищо. Даже май не беше ги и споменавал. Или пък може да ги бях продрямал. Трябваше някой път да го попитам.
— Права си, няма какво да прави денем. А баща ти също ли е астроном? Или обикновен караконджол?
Самодивата извъртя очи към тавана.
— Ох… Кажи ми как да ти обясня?
— Направо. Няма да се уплаша… Или не знаеш какъв е? Той ако го крие, не си ли чувала околните да му казват така?
— Само мама му вика караконджол. Като види сутрин, че още не си е легнал. Ама той не се обижда…
— Ето, виждаш ли?
— Ооооо, писна ми! Добре, караконджол е. Доволен ли си?
— Мен е трудно да ме излъжат. А той трябва да си ляга да спи преди да е съмнало, така ли?
— Естествено.
Ето че научих нещо ново за караконджолите. Дали отец Никодим го знае? Добре е да го питам и това.
— А майка ти не трябва ли също да спи през деня? И вие къде растете, докато пораснете и почнете да играете хора по горите и по разни други места?
— Направо си невъзможен! Ако продължаваш да разпитваш такива глупости, ще се обидя и ще си тръгна. Няма ли да се уплашиш от мен?
— Ами… Можеш ли да ме урочасаш? Примерно да си счупя крак? Или да накараш виното в зимника да прокисне?
— Мога! Ако не се уплашиш, ще те урочасам да си счупиш и двата крака.
— А можеш ли да го кажеш, без да се изчервиш до ушите? И малката ми сестра лъже по-добре.
— Я не ме ядосвай! Ще те урочасам да ти се повреди органайзера! Ох, то пък…
— На теб пък ще ти се каращиса четвероевангелието! — Вече бях разбрал, че само си измисля омотаните думи.
Тя прехапа устни. След това изведнъж се разплака.
— Не е честно! Цяла седмица чакам татко да дойде уморен от дежурство и да заспи рано! А пък ако мама разбере за дантелата от музея… И сега никой не иска да се плаши от мен! — Тя подсмръкна. — А навсякъде пише, че се плашите от самодиви до смърт! Не можеш ли да се уплашиш поне малко? Така не е интересно!
— Какво за дантелата? И какво е това музей?
Момичето посочи роклята си.
— Откраднах я, за да си направя самодивска рокля като от урока. Две вечери съм учила тайно как се програмира автомат за шиене. Ама стана хубаво… — Подръпна гордо ръкава си, и той се отпра. Тя го погледна, оклюма и отново заподсмърча.
— Че кой се плаши от някаква ревла? Нямаш нито големи зъби, нито крив нос. И роклята ти такава — уж самодивска, а дръпнеш ли я, се къса… Пък и мен не ме е страх от нищо.
— Чак пък от нищо? Много си бил смел, бе!
— Смел съм, я! Ти ще посмееш ли да откраднеш суджук от зимника по време на велики пости?
Тя се ококори и подскочи:
— Сега те пипнах! Ще отида да кажа на някой от монасите! И тогава ще те накажат!
Ставаше лошо. Ако ме издаде…
— И да кажеш, няма да ти повярват. Всички знаят, че самодивите вършат само лоши неща, значи сигурно и лъжат.
— Аз никога не лъжа!
— Като преди малко, че ще ме урочасаш ли?
Момичето се фръцна и изскочи през вратата, без да я отваря. В килията стана забележимо по- тъмно.
Значи наистина греховете привличат самодивите. Тъкмо бях привършил със суджука — и ето я. Само дето нещо не й беше наред. Не ми обещаваше нищо, не можеше даже да ме уплаши. (Това отначало… абе, хайде да не го броим.) И сто на сто не можеше да ме урочаса — сигурно беше прекалено малка. Сигурно грехът ми не е бил много голям. Или пък, докато сме малки, ни посещават малки самодиви? И караконджолчета?… Чудя се, на колко години ли почват да ги учат на урочасване и на вещерски танци?
Размислите ми бяха прекъснати от рев и трясък някъде отдолу. С един скок се оказах на сламеника, завит презглава с чергата. Откъм долните катове се чу далечен шум от гласове. Внимателно надникнах изпод чергата — тъкмо навреме, за да видя как през дървената врата се появява малката самодива. Беше ухилена до ушите.
— Как се казва онзи, дебелият монах с белега на носа?
— Отец Андроник… Опитала си се да ме натопиш, че блажа през пости?
— Точно така!
— И той каза ли нещо?
— И още как!… Ти не чу ли?
— Не — излъгах.
— Че ще те накаже утре. — Тя се изчерви пак, изгледа ме и сърдито тропна с крак. — Ама ти наистина въобще не се плашиш! Ако продължаваш така, повече няма да дойда!
— Ще умра от страх, че няма да дойдеш. А на колко години трябва да станеш, за да почнат да те учат да урочасваш? И как точно го правите? С танцуването ли става някак, или с пеенето? Или това ви е веселбата, а го правите някак иначе?
— Ооооох…
— И колко време трае ученето за урочасване? А за танцуване и за пеене? Имате ли си специални учители, както тук за отделните неща, или всяка самодива може да ви учи на всичко? И…
— АААААААА! Стига, спри, моля те! Ще ти кажа, ама обещай ми, че ще се плашиш от мен.
— А защо ти е да се плашат от тебе? Иначе няма да те направят истинска самодива ли?
Тя седна на пода срещу сламеника и ме погледна тъжно.
— Скучно ми е. Мама по цял ден е на работа, татко също, братовчед ми ме смята за бебе… И защото ме наказаха. Сега целият ми клас за ваканцията е на атолите, а аз — в къщи.
— Теб пък за какво? — Изведнъж се сетих защо може да е. — Да не си постила през постите?
— В училище препрограмирах холото, и разбърках уроците. Математичката ни си изкара акъла, когато конете пребягаха през стаята…
— Сигурно са изпочупили всичко. Ние никога не ги пускаме вътре…
— После директорът си забравил паролата за училищната база данни, и обвиниха мен, че съм му я сменила.
— А ти не си, така ли? — Парола? Училищна база данни?
— Какво съм виновна, че е толкова лесна? И после се чуди защо всички имат отличен по всичко… Или с плъховете от вивариума на биолозите — откъде да знам, че географката ни я е страх от мишки! Е, то ако не я беше страх, де, и аз нямаше… Както и да е.
Кимах с глава, все едно разбирам.
— И на мен често ми е скучно тук. Няма с кого да си играя.
