купи е предполагам… водолазен костюм!
Габриел се засмя нервно и си оправи вратовръзката, докато леля Кейт се чудеше, дали наистина харесва подигравката. Появи се усмивка на лицето на Джулия и очите й се спряха на лицето на племенника. След малко, каза:
— А, какво са галошите, Габриел?
— Галоши, Джулия! — извика Кейт. — О, Боже, нима не знаеш какво е галош? Това, което… носиш над обувките си, нали, Грета?
— Да! Сега имаме й двамата! Габриел каза, че всички на Континента ги носели.
— О, на Континента! — поклати глава Джулия. Габриел присви вежди и каза:
— О, не е нищо чак толкова интересно! Но Грета ги смята за забавни, защото самата дума й напомняла за християнските проповедници.
— Кажи ми, Габриел, — каза леля Кейт, внимателно. — разбира се ти си виждал стаите. Грета каза…
— Ми, чудесни са! Бях наел една под наем на Гресхам.
— Ами децата, Грета, не се ли страхувате за тях?
— О, това е само една нощ, а й Беси ще ги наглежда! — каза Мисис Конрой.
— Да! Прекрасно е да си имаш такова момиче за помощница. Лили, например! Не знам какво ще стане с нея по-късно, но тя не е просто прислужница, тя ни е за всичко. — каза Кейт.
Габриел искаше да попита нещо Кейт, но изведнъж погледна към сестра й долу на стълбите.
— А, сега пък, накъде е тръгнала Джулия? — попита Кейт. — Джулия? Джулия? Накъде?
Джулия се върна и съобщи:
— Фреди е тук!
В същият момент се чуха ръкопляскания, валсът бе свършил. Вратата на хола се отвори и няколко двойки излязоха. Леля Кейт каза на ухо на Габриел:
— Слез долу, Габриел, като добро момче и виж дали всичко е наред, не му позволявай да се качи, ако е прекалено пиян. Знам, че е! Знам!
Габриел слезе долу и се заслуша в разговора, двама си говореха на партера. Разпозна смеха на Фреди Мейлинс. После слезе шумно по стълбите.
— Ох, какво облекчение е, че Габриел е тук! — каза леля Кейт на Мисис Конрой. — Толкова ми е леко като го видя… Джулия, ето ги Мис Дейли и Мис Пауър. Благодаря Ви за прекрасният валс, Мис Дейли. Беше прекрасно!
Висок сбръчкам мъж с твърди поддържани мустаци и запотено лице каза:
— Може ли й ние да си вземем нещо освежаващо, Мис Моркан?
— Джулия! — каза леля Кейт — Ето ги и Мистър Браун и Мис Фърлонг! Вземи ги с Мис Дейли и Мис Пауър.
— Аз съм мъжът на дамите, — каза Мистър Браун и се засмя. — Знаете, Мис Моркан, че те си падат по мен… — Не продължи изречението, заведе трите дами в задната стая. В средата на стаята имаше две маси една до друга, покрити с една огромна покривка. Бяха подредени плата и чинии, цветя, много ножове, вилици и лъжици. На капака на затвореното пиано също имаше храна и сладки. На пейката на ъгъла, двама мъже разговаряха и пиеха горчива бира.
Мистър Браун влезе в ролята си и покани с жест всички на дамския пунш, горещ, силен и сладък. Отказаха алкохола и той отвори три лимонади. После повика един от младежите в ъгъла и си наля уиски. Онзи го изгледа с уважение, когато видя как го изпи на екс.
— Бог да ми е на помощ, — каза той, подсмихвайки се. Това по препоръка на доктора!
Набръчканото му лице се изтегна в усмивка, а младите дами се разтрепериха нервно, поклатиха тела насам — натам и вдигнаха рамене. Най-смелата каза:
— О, Мистър Браун! Сигурна съм, че докторът не може да Ви е препоръчал такова нещо! — Мистър Браун си наля отново и каза с жест:
— Ами, виждате, аз съм известният Мистър Касиди, който трябва да обяви „А сега, Мери Гримс, ако не мога, направи така, че да мога, защото чувствам, че искам…“
Беше станал твърде фамилиарен, беше използвал много нисък тон на дъблинчанин и младите дами, инстинктивно, млъкнаха. Мис Фърлонг, една от ученичките на Мери Джейн, попита Мис Дейли, какво е името на валса, който току — що е изсвирила, бил прекрасен. Мистър Браун видя, че не е желан и реши да се присъедини към двамата младежи на пейката.
В стаята влезе млада червенобузеста дама, с теменужена рокля, запляска с ръце и извика:
— Кадрил! Кадрил!
След нея дойде й Мис Кейт, викайки:
— Двама джентълмени и три дами, мери Джейн!
— О, тук са Мистър Бъргин и Мистър Керигън! — каза Мери Джейн. — Мистър Керигън, няма ли да поканите Мис Пауър? Мис Фърлонг, предлагам Ви за партньор Мистър Бъргин! О, ето какво ще направим сега!
— Три дами, Мери, — каза леля Кейт. Джентълмените поканиха дамите, а мери Джейн се обърна към Мис Дейли:
— О, Мис Дейли, наистина изсвирихте прекрасно първите два танца, но повярвайте просто липсвате в графата на дамите!
— Нямам нищо против, Мис Моркан!
— О, но аз имам прекрасен партньор за Вас, Мистър Бартел Д’Арчи, тенора. Цял Дъблин му се възхищава!
— Чуден глас, чуден глас! — каза леля Кейт.
Пияното вече свиреше прелюдията, когато Мери Джейн ги изкара от залата. Почти бяха излезли, когато Леля Джулия застана на средата на стаята, като че ли искаше нещо от нея.
— Какво става, Джулия? — попита учудено Кейт. — Кой е?
Джулия взе малко салфетки от масата, обърна се към сестра си и отговори простичко, като че ли дори малко учудена от въпроса й:
— Само Фреди, Кейт, Габриел е с него!
Всъщност, точно зад нея, Габриел водеше Фреди по дансинга. Последният беше млад около 40 годишен мъж, висок като Габриел и със заоблени рамене. Имаше младо изчистено лице, гладко обръснат, малка червенина докосваше само висулките на ушите и ноздрите му. Имаше нещо недодялано в него, огромен нос, дебели вежди и издадени устни. Тежките му очи, обърканата му коса му придаваха вид на току — що заспал. Смееше се от сърце на историята, която беше разказал на Габриел и чистеше окото си с пръст.
— Добър вечер, Фреди! — каза Джулия.
Фреди Мейлинс й пожела „Добър вечер“. Забеляза Мистър Браун, отиде при него с почти клатеща се походка и разказа отново историята, която току — що беше казал на Габриел.
— Не е толкова зле, нали? — Кейт се обърна към Габриел. Тъмните вежди на Габриел се повдигнаха въпросително и каза:
— О, не, едва се забелязва!
— Не е ли ужасен! А бедната му майка го помоли да не пие поне на Нова година! Хайде, Габриел, ела в салона!
Преди да напусне даде знак на Браун с пръсти. Мистър Браун й кимна в отговор, тя замина, после той се обърна към Фреди:
— А, сега Фреди, ще ти налея една голяма лимонада, за да дойдеш малко на себе си!
Фреди Мейлинс, мъж в средата на жизнения си път, прие поканата с отвращение, а Мистър Браун му наля огромна чаша лимонада. Той я пое механично с лявата си ръка, а с дясната оправи костюма си. После Браун наля за себе си чаша уиски, а Фреди експлоадира в спастичен смях, остави на масата безалкохолното и започна да чисти окото си, повтаряйки последната фраза през сълзи.
Габриел не слушаше изпълнението на Мери Джейн, пълно с извивки и трудни пасажи, обичаше музиката, струваше му се амелодично и се чудеше как другите го възприемат. Четиримата младежи, които дойдоха от стаята с напитките, постояха на вратата под звуците на пианото и после се оттеглиха тихо.
