(обявена за година на Оруел от ЮНЕСКО) бележи края на „застоя“ и поврат към окончателно преодоляване на остатъците от отчуждения конвейерен социализъм. Тези съвпадения по-ясно ни позволяват да видим, че светът на Оруел (за разлика от този на Хъксли-Маркузе) е зад нас. Оруел пише, за да не се окаже прав, неговата антиутопическа прогноза успя с това, че не се сбъдна. И ако днес, с над 40-годишно закъснение, най-сетне се решаваме да представим на нашата култура този станал вече класически в световната проза роман, това ни дава увереност, че 1984-а е наистина отминала. Нещо повече: че ние вече не можем да живеем без минало — може би страшно, рушащо илюзии, но обективно и неподвластно. Минало, което да превърне общия ни живот в реалност.
Информация за текста
© 1989 Ивайло Дичев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8342]
Последна редакция: 2008-06-29 13:02:50
1
Тази, както и много други теми от „1984“ авторът подхваща във „Фермата (Приказка за животни)“, 1945 г., една алегория на сталинизма.
2
Повечето антиутопични визии са конструирани именно така — едни взимат властта над други; узурпаторите са лоши хора, но принципно остават в границите на човешкото.
3
Тази дата е последната точка в предсказанията на Нострадамус; Оруел обръща последните две цифри, за да получи заглавието си; в един работен вариант то е било „Последният човек“.
