— Виждал ли си баща ми? — Чад последва Сокола до чешмата, която беше близо до поилките на конете в заграждението. — Днес следобед трябваше да излезем заедно на езда.
— Не. — Сокола пусна крана и се наведе да пие, като остави водата да тече така, че да се напълнят и конските поилки.
— Сигурно ще дойде всеки момент — поде Чад и небрежно стъпи с върха на ботуша си върху първата пречка на оградата.
Утолил жаждата си, Сокола затвори крана и обърна — взор към заварения си брат. В израза му нямаше нищо, което да подсказва, че присъствието му е нежелателно. Природната любознателност да научи нещо повече за този непознат, който бе негов доведен брат, задържаше Сокола при оградата. Чад го изгледа косо, сетне погледът му се зарея в близкото пространство:
— Един ден всичко това ще бъде мое — каза той и отново изгледа Сокола, без да продума. — Зная кой си — изучаваше Сокола със спокойно любопитство. — Чух майка ми да говори за теб.
— А тя какво каза? — Възхищението, което изпитваше към първата жена на баща си през последните месеци, толкова се бе усилило, сякаш бе успяла напълно да омагьоса Сокола.
Но Чад нямаше никакъв интерес да отговори на въпроса на Сокола:
— Майка ти наистина ли е била от племето навахос?
— Да. — Сокола не можа да зърне и следа от презрение в очите му.
— Присъствал ли си някога на някоя тяхна церемония? — запита отново.
— Да.
— Джес Ханс, един мой съученик, казва, че носели гърмящи змии в устата си.
— Това го правят само хопите по време на танца на змията — обясни Сокола.
— Не ги ли ухапват?
— Понякога. — Сокола сви рамене, за да покаже, че това не е нещо важно.
Чад смля тази информация и се огледа без особен интерес:
— Вярно ли е, че майка ти е била проститутка, готова да легне с всеки, който каже баща ми?
Обидата разгоря гневни пламъци в очите на Сокола:
— Тя беше негова втора съпруга. Никога не е лягала с друг, освен с него.
Чад се захили:
— Негова втора съпруга! Един мъж може да има само една съпруга в един период от време, а по това време баща ми е бил женен за майка ми. Ако майка ти е спала с него, значи е била проститутка.
От гняв Сокола изгуби всякакво търпение. Не му пукаше вече, че Чад бе по-голям, по-висок и по-силен от него, нито пък от това, че беше негов заварен брат. Нахвърли се върху му. Устремното нападение просна Чад на земята. Сокола риташе и размахваше юмруци и някои от тях достигнаха целта, но скоро Чад овладя положението. Като изви едната, му ръка зад гърба, Чад го просна на земята с лице в прахта.
— Предаваш ли се! — попита задъхано, с прегракнал от борбата глас. След като не получи отговор, продължи да извива ръката на Сокола с още по-голяма сила. — Предаваш ли се?
Сокола стискаше зъби, за да потисне вика от болката.
— Какво става тук?
Грубият глас на Джон накара Чад да охлаби хватката. След миг Чад бе на крака, а Сокола — свободен. Две големи ръце помогнаха на Сокола да се изправи на крака и почистиха бузата му от прахоляка.
— Удари ли се, момче?
Сокола гледаше в краката си и поклати отрицателно глава.
— Чад, отивай си вкъщи! — заповяда баща му.
— Но нали трябваше да ходим заедно на езда — запротестира Чад.
— Казах, отивай си вкъщи!
— Не започнах пръв аз. Той беше! — Чад сочеше обвинително Сокола с пръст.
— Не искам да знам кой е започнал! Казах да си вървиш вкъщи. — Джон се извърна и за да подсили заповедта, изгледа яростно момчето.
Чад гневно стисна устни и се подчини, макар и с несъгласие.
— Кой започна боя, Соколе? — попита баща му, след като Чад си бе отишъл.
Сокола вдигна глава, а сините му очи гледаха безизразно:
— Беше ли женен за майка ми?
Някаква тъга покруси лицето на Джон.
— Да, бяхме женени по ритуала на Народа на хората.
— Но това не е ритуал на белите хора.
— Не е.
— Защо го направи?
— Защото обичах майка ти и затова уважавах нейните вярвания.
— Но според ритуала на белите, хора тя не е била твоя жена.
— В моето сърце Бяла салвия винаги е била моя жена — настояваше баща му.
— Тогава защо не си се оженил за нея с ритуала на белите хора? — Сокола не престана да търси някакво обяснение, което можеше да разбере.
— Огледай се наоколо, Соколе. Майка ти нямаше да е щастлива тук. Ако бях се оженил за нея, това щеше да бъде нейният дом.
Имаше нещо вярно в думите на баща му, затова дълбоко в себе си Сокола приключи въпроса.
— Аз съм твой син. Защо не живея в твоята къща?
— Това е невъзможно — отвърна баща му, поклащайки отчаяно глава.
— В училище ме наричат метис — полуиндианец и полубял.
— Щеше да бъде още по-трудно, ако живееше у нас — тихо промълви баща му.
— Защото щяха да ми викат копеле нямаше и следа от емоция в тона на Сокола.
— Да. Сега разбираш ли защо не искам да носиш това бреме.
— Ти се притесняваш, защото хората могат да си помислят за мен, или за онова, което могат да си помислят за теб? — попита той, показвайки зрелост, неприсъща за годините му.
Лицето на баща му побледня от чувство за вина.
— Опитай се да разбереш, Соколе. В тази история има и други хора, не сме само ти и аз. Трябва да мисля и за Кетрин, и за Чад. Дадох ти един хубав дом. Ще получиш най-доброто образование. Ще дойде моментът, в който ще те включа в сделките си.
Сокола го гледаше с безизразни сини очи. Беше разочарован, но не и огорчен. После полека се извърна и се отдалечи. Сам. Имаше над какво да се замисли.
За празника на Четвърти юли ранчото на крилатото организираше самостоятелно родео и барбекю. Сред каубоите цареше дух на добронамерено съперничество и спортсменски плам, който те показваха в предвидените съревнования — завързване краката на теле, обездка на бик, завързване рогата на биче, оседлаване и обездка на див кон. Имаше и състезание по доене на коза за децата на каубоите. Последното състезание беше конно надбягване.
Когато Сокола доближи с дорестия си кон стартовата линия, за да заеме място сред състезателите, мигновено всички гласове утихнаха. Мнозина каубои по-рано бяха виждали неговия кон — дете на пустинята, да препуска в равнината с невероятна бързина. Въпреки това се споглеждаха, тъй като погледите им неминуемо попадаха и на едно друго момче, участващо в състезанието, което яздеше кафяв, дългокрак кон. Чад Фокнър винаги печелеше. Всъщност състезанието се водеше за второто и третото място.
На стартовата линия Кетрин Фокнър държеше пистолет. Носеше кожена пола-панталон, сако от същата материя, а под него — бяла блуза. Лутер Уилкокс, каубоят, който стоеше най-близко до Сокола, го доближи още повече.
— Конят ти е добър, но не може да победи кафявия на Чад — каза той.
Пистолетът гръмна и конете се хвърлиха стремглаво напред. Разстоянието, което трябваше да пробягат, се простираше през тревисти пасбища, чак до една самотна топола, която трябваше да заобиколят, за да стигнат в края на състезанието до началната точка.
Сокола бързо зае челна позиция със своя дорест кон, но после се остави да го настигне и изпревари кафявият. Наблюдавайки внимателно трасето, се опитваше да избегне неравностите, които забавяха другия
