— Не трябва да забравяш — започнах аз, — че преди това е имало страхотна подготовка и репетиции. А и се наложило да си споделят много интимни подробности, та да има шанс планът да се осъществи. Основната схема на замисъла обаче била проста: първо, определили ден, да речем събота. Тази вечер съпрузите си лягали както винаги, да речем в единайсет или единайсет и половина. Оттам нататък се запазвал обичайният ход на нещата. Може би малко четене, малко приказки и — гасене на лампите. След като угасели лампите, мъжете обръщали гръб и се престрували, че заспиват. Правели го, за да обезкуражат жените си, защото на този етап по никой начин не бивало да им се оставят. После жените заспивали. Мъжете обаче били будни. Дотук — добре. След това, точно в един подир полунощ, когато жените вече дълбоко спели, всеки съпруг тихичко се измъквал от леглото, обувал си чехлите и се прокрадвал по пижама на долния етаж. Отварял външната врата и излизал навън в тъмното, като внимавал да не я захлопне подире си… Къщите им били горе-долу една срещу друга. Семействата живеели в тих квартал на предградията, така че по това време вън рядко се мяркали хора. Двата тайнствени силуета, облечени с пижами, се срещали, когато пресичали улицата, всеки тръгнал към чуждата къща, чуждото легло и чуждата жена.
Джери внимателно ме слушаше. Гледаше с малко изцъклени очи, заради пиенето, но поглъщаше всяка дума.
— Следващата част била много старателно подготвена от двамата мъже — продължих аз. — Всеки познавал разположението на съседската къща не по-зле от своята. Можел да се качва и да слиза в тъмното по стълбите, без да се блъска в мебелите. И знаел от коя страна на леглото спяла съответната жена. Сваляли чехлите си и ги оставяли в антрето, после се промъквали боси и по пижами в спалните. Според моя приятел тази част била много вълнуваща. Намираш се в притихнала, тъмна къща, която не е твоя и по пътя към спалнята минаваш покрай не по-малко от три стаи, чиито врати са оставени открехнати, а вътре спят деца…
— Деца ли?! — възкликна Джери. — Господи, ами ако някое от тях се събуди и попита: „Татко, ти ли си?“
— И за това се били погрижили — обясних аз. — Веднага пристъпвали към процедурата за извънредно положение. Предвидили я били и в случай, че жената се събуди, когато мъжът се промъква в спалнята, и го попита: „Мили, какво има? Защо не си лягаш?“
— А що за процедура е била? — попита Джери.
— Съвсем проста. Мъжът веднага трябвало да се втурне по стълбите, да излезе навън, да изтича до собствената си къща и да натисне звънеца. Това щяло да послужи за сигнал на другия герой, независимо какво върши в тоя миг, за да се втурне презглава долу, да отвори и да пусне приятеля си вътре, а самият той да излезе. Така и двамата бързо щели да се озоват в собствените си къщи.
— Със смачкани фасони — подхвърли Джери.
— Нищо подобно.
— Но звънецът би събудил всички в къщата.
— Естествено — съгласих се аз. — Само че съпругът, качил се горе по пижама, просто щял да каже: „Отидох да видя кой по дяволите звъни посред нощ. Никого нямаше. Сигурно е бил случаен пияница.“
— Ами другият мъж? — попита Джери. — Как ще обясни човек факта, че ако жена му или детето му го заговорят, мъжът хуква към вратата?
— Той казва: „Чух, че някой обикаля вън, затова изтичах да го хвана, но го изпуснах.“ „А видя ли го?“ — разтревожено пита жена му. — „Разбира се, че го видях — отговаря той. — Отдалечаваше се по улицата. Но тичаше много бързо, та не можах да го хвана.“ При което съпругът получава поздравления за храбростта си.
— Добре, това е лесната част — рече Джери. — Дотук става дума само всичко да е добре замислено и съгласувано по време. Но какво става, когато двамата навити юнаци наистина си лягат с чуждите съпруги?
— Веднага започват да работят.
— Нали жените спят?
— Така е — съгласих се аз. — Затова мъжете се заемат много кротко, но и много умело с любовна игра и когато дамите се събудят напълно, те вече са наострени като гърмящи змии.
— Предполагам, че не разговарят.
— Мълчат като риби.
— Така. Значи жените са будни — продължи Джери. — И ръцете на мъжете си вършат работата. Като начало ще те попитам просто — ами различният ръст? Нали ще има разлика между новия мъж и съпруга? Може единият да е по-висок, по-нисък, по-слаб, по-дебел… Да не искаш да кажеш, че физически двамата мъже са били еднакви?
— Очевидно не са били — възразих му аз, — но са имали горе-долу еднакъв ръст и конструкция, а това е съществено. И двамата обичали да са гладко обръснати, имали сравнително еднакво количество коса по главата. Подобна прилика не е рядкост. Виж мене и тебе например. Ние сме горе-долу с еднакъв ръст и конструкция, нали така?
— Наистина ли? — усъмни се Джери.
— Колко си висок? — попитах го аз.
— Точно шест фута.
— Аз съм пет фута и единайсет инча. По-нисък съм с един инч. А колко тежиш?
— Сто осемдесет и седем фунта.
— А аз — сто осемдесет и четири. Какво значение имат три фунта за двама приятели?
Последва мълчание. Джери гледаше през отворените прозорци към терасата, където стоеше Мери, моята съпруга. Мери все още разговаряше с Боб Суейн и косата й блестеше на късното следобедно слънце. Жена ми е мургава хубавица с голям бюст. Наблюдавах Джери. Забелязах, че езикът му се плъзна по повърхността на долната му устна.
— Сигурно имаш право. Предполагам, че ние с тебе сме горе-долу еднакви на вид — подхвърли Джери, все още загледан в жена ми, а когато отново се обърна с лице към мене, на скулите му бяха избили малки червени петна. — Казвай какво е станало по-нататък с двамата — подкани ме той. — Ами другото, по което са се различавали?
— Лицата им ли имаш предвид? — попитах аз. — В тъмното лицата не се виждат.
— Не говоря за лицата им.
— За какво говориш тогава?
— Говоря за пенисите им — рече Джим. — Там е работата, нали? Да не искаш да кажеш, че…
— Точно така — потвърдих аз. — Стига и двамата да са обрязани или необрязани, и няма проблеми.
— Сериозно ли смяташ, че пенисите на мъжете са с еднакви размери? — попита приятелят ми. — Защото грешиш.
— Зная, че размерите се различават.
— Някои са огромни, а други — мънички — каза Джери.
— Винаги има изключения — съгласих се аз. — Но ти би се учудил колко много мъже всъщност са с еднакви размери, с по някой сантиметър в плюс или минус. Според моя приятел деветдесет процента от мъжете са с нормални размери, а само десет процента са забележимо по-големи или по-малки.
— Не ми се вярва — подхвърли Джери. — Направи си труда да провериш. Попитай някое разтропано маце.
Джери бавно отпи голяма глътка от уискито си, а очите му отново гледаха към терасата и към Мери.
— Ами оттам нататък? — попита той.
— Никакви проблеми.
— Виж ми окото — усъмни се Джери. — Да ти кажа ли защо тая история ми се вижда гнила?
— Казвай.
— Всеки знае, че съпрузи, женени от години, си създават определени навици. Неизбежно е. Божичко, та всяко ново нещо ще си проличи моментално. Добре знаеш, че съм прав. Не е възможно да се появиш със съвсем различен стил и да очакваш, че жената няма да го усети, колкото и да е възбудена. От първия миг ще подуши, че нещо не е наред.
