Роалд Дал
Размяна на съпруги
Вечерта на терена, направен от Джери и Саманта, имаше към четирийсет души. Все същите хора, все същите неудобства, все същият отвратителен шум. Налагаше се гостите да стоят накуп и да си крещят, за да се чуват. Много от тях се усмихваха и се виждаха белите коронки по зъбите им. Повечето държаха цигара в лявата ръка и питие в дясната.
Отдалечих се от жена си Мери и нейната група. Запътих се към малкия бар в края на помещението и когато стигнах там, седнах на високо столче с лице към тълпата. Направих го, за да мога да гледам жените. Разположих се, облегнат на парапета, отпивах шотландско уиски и броях жените една по една над ръба на чашата.
Изучавах не фигурите им, а лицата им, но онова, което ме интересуваше, всъщност не беше самото лице, а голямата червена уста в средата му. Дори не и цялата уста, а само долната устна. Неотдавна бях решил, че долната устна най-много издава характера, повече, отколкото очите. Очите крият своите тайни, а долната устна почти нищо не скрива. Да вземем например долната устна на Джакинт Уинкълман, която стоеше най-близо до мене. Забелязваха се бръчици — някои успоредни, други насочени навън, няма повтарящи се отпечатъци от устни и като си помисли човек, по това могат да се уличават престъпници, стига да има досиета с отпечатъците от устните им и извършителят да е пил една чаша на местопрестъплението. Когато човек е притеснен, той смуче и хапе долната си устна. Тъкмо това правеше сега Марта Съливан, наблюдавайки отдалече как тъпият й съпруг се занася с Джуди Мартинсън. Похотливият човек облизва долната си устна. Виждах, че Джини Ломакс прави тъкмо това с връхчето на езика си, застанала редом с Тед Дорлинг и вперила поглед нагоре към лицето му. Жестът бе преднамерен — езикът бавно се подаваше и постепенно оставяше мокра ивица по цялата дължина на долната устна. Забелязах, че Тед Дорлинг следи езика на Джини, а тя тъкмо това искаше.
Очите ми се местеха от долна устна на долна устна и тогава си казах, че е факт, дето всички по-малко привлекателни черти на животното човек — наглостта, ненаситността, лакомията, сладострастието и тям подобни, отчетливо се проявяват посредством тази алена кожица. Но само ако човек знае шифъра. Смята се, че издута или месеста долна устна е знак на чувственост, обаче това важи само за половината от мъжете и никак за жените. При жените трябва да търсите едва видимата чертица, тънкото острие с отчетлив долен край. А нимфоманките имат почти незабележимо малко уплътнение горе, в средата на долната устна. Бях го открил у Саманта, домакинята ни. Къде ли беше сега Саманта? А, ето я! Взема празна чаша от ръката на един гост и тръгва към мене, за да я напълни.
— Здрасти, Вик! Сам ли си? — попита ме тя.
Пиленцето си падаше нимфоманка, не ще и дума. Но Саманта се явяваше рядка представителка от рода си, понеже беше изцяло и напълно моногамна. Омъжено моногамно нимфопиленце, дето все стои в гнездото си.
Освен това Саманта е най-апетитното парче, което съм виждал през живота си.
— Дай да ти помогна — предложих аз и взех чашата от ръката й. — Какво да сипя?
— Водка с лед. Благодаря ти, Вик — каза тя, положи прекрасната си, дълга и бяла ръка на бара и се наведе така, че парапетът повдигна нагоре притиснатия й към него бюст.
— Ох! — извиках аз, понеже разлях водката, докато я сипвах.
Саманта ме погледна с огромните си кафяви очи, но не продума. — Ще го избърша — казах аз.
Тя взе напълнената чаша и тръгна да я носи. Наблюдавах я как се отдалечава. Беше с черни панталони, толкова плътно обгръщащи хълбоците й, че и най-малката пъпка или бучица би се отбелязала през плата. Но задникът на Саманта Рейнбоу беше съвършен. Усетих, че облизвам долната си устна. Правилно, рекох си. Желая я. Много съм й навит, но е прекалено рисковано да правя опит. Би било равно на самоубийство, ако се насоча към такава жена. Първо, Саманта ни е съседка, значи е твърде наблизо. Второ, както вече казах, тя е моногамна. Трето, двете с Мери, собствената ми съпруга, са неразделни, споделят си ужасни семейни тайни. И четвърто, съпругът й Джери е мой много стар и добър приятел, така че дори аз, Виктор Хамънд, макар да се пръскам от похот, не бих се осмелил да прелъстя жената на свой стар и верен приятел… Освен ако не…
Тъкмо в този миг, както седях на високото столче, обзет от развратни помисли относно Саманта Рейнбоу, в съзнанието ми бавничко взе да покълва една интересна идея. Замрях, за да й позволя да се оформи. Наблюдавах как Саманта прекосява стаята и започнах да я намествам в схемата на идеята ми. О, Саманта, страхотно и сексапилно малко съкровище, няма да ми избягаш!
Но нима някой може сериозно да се надява, че ще се отърве безнаказано от такова безумно изпълнение?
Не, и милиони нощи не биха му помогнали.
Не бих могъл дори да опитам, без да имам съгласието на Джери. Защо тогава изобщо да го мисля?
Саманта се беше спряла на около шест ярда от мене и разговаряше с Гилбърт Макизи, обгърнала висока чаша с дясната си ръка. Пръстите й бяха дълги и почти несъмнено сръчни.
Но можеше да се допусне, ей така, за идеята, че Джери ще се съгласи. Дори тогава обаче щеше да има огромни препятствия. Например една дреболия — физическите дадености. Много пъти бях виждал Джери, когато взема душ след тенис в клуба, но точно сега и животът ми да зависеше от това, не можех да си припомня необходимите подробности. Човек не забелязва много-много такива неща. Обикновено дори не ги поглежда.
Както и да е. Щеше да е лудост, ако поставех ребром въпроса на Джери. Не ми беше близък
— Да ти кажа… — започнах аз около половин час по-късно, когато двамата с Джери седяхме на канапето и допивахме чашите си. Гостите се разотиваха и Саманта се сбогуваше с тях на вратата. Съпругата ми Мери беше вън на терасата, разговаряше с Боб Суейн. Виждах я през стигащите до пода отворени прозорци. — Много е смешно — продължих аз, както си седяхме с Джери на канапето.
— Какво му е смешното? — попита Джери.
— Един приятел, с когото обядвахме днес, ми разправи фантастична история. Направо невероятно!
— Каква история? — поинтересува се Джери. Беше му се доспало от изпитото уиски.
— Тоя приятел, с когото обядвахме, страхотно си падал по жената на приятеля си, с когото били съседи. А пък приятелят му не по-малко си падал по жената на оня, с когото обядвахме. Чат ли си?
— Искаш да кажеш, че всеки от двамата приятели, дето били съседи, харесвал съответно чуждата съпруга?
— Именно.
— Значи не е имало проблеми — каза Джери.
— Не, имало е един голям проблем. Двете съпруги били верни и почтени жени.
— И Саманта е такава, не поглежда чужди мъже.
— Мери също. Добро момиче е.
Джери допи чашата си, внимателно я постави на масичката и попита:
— И как се е развила историята? Изглежда ми гадна.
— Станало следното: двамата похотливи развратници скроили план, според който всеки да чука другата съпруга, без жените да се досетят. Ти сигурно няма да повярваш.
— С хлороформ ли са го направили?
Нищо подобно. Жените са били в пълно съзнание.
— Не е възможно — каза Джери. — Излъгали са те.
— Не ми се вярва — възпротивих се аз. — По начина, по който тоя приятел ми го разказа, с всевъзможни подробности и тъй нататък, не ми се видя, че съчинява. Всъщност съм сигурен, че не си съчинява. И чуй още нещо — те не са го направили само веднъж. Правят го вече месеци наред, през две- три седмици!
— И жените нищо не подозират?
— Понятие си нямат.
— Я да чуя как е станало — рече Джери, — но първо да пийнем по още една чаша.
Отидохме до бара, сипахме си уиски и после се върнахме на канапето.
