Размяна на съпруги

— Навиците могат да се имитират, стига всяка подробност да се проучи предварително — казах аз.

— Прекалено интимно е.

— Цялата работа е прекалено интимна. Та така, всеки мъж разказва историята си, описва какво точно прави обикновено. Разказва всичко. От начало до край, от игла до конец. От първото до последното, което предприема.

— Исусе Христе! — възкликна Джери.

— Всеки мъж е трябвало да разучи нова роля. В крайна сметка се е превърнал в актьор. Въплътил се е в другата личност.

— Това не е много лесно — каза Джери.

— Според приятеля ми няма проблеми. Единственото, за което трябвало да внимава, било да не се увлече и да не вземе да импровизира. Режисьорските указания трябва да се изпълняват много старателно, без отклонения.

Джери отново отпи от чашата си. И пак погледна към терасата и към Мери. После се облегна назад с чашата в ръка и попита:

— И твърдиш, че двамата симпатяги наистина са го направили?

— По дяволите, сигурен съм. И продължават да го правят горе-долу веднъж на три седмици.

— Страхотна история — рече приятелят ми. При това е дяволски безумно и опасно. Само си помисли какъв ад би настъпил, ако ги бяха хванали. Веднага — развод. Всъщност — два развода. По един за всяка страна на улицата. Не си струва.

— Доста кураж се иска — подхвърлих аз.

— Теренът приключва — каза Джери. — Всички се прибират у дома с проклетите си жени.

От този миг нататък аз не казах нищо повече. Няколко минути седяхме и отпивахме от чашите, докато гостите се придвижваха към изхода.

— А какво каза приятелят ти, гот ли е било? — внезапно попита Джери.

— Каза, че било върхът — отвърнах аз. Каза, че поради риска обикновеното удоволствие се засилва стократно. Кълнеше се, че на света няма по-страхотен начин от това да се преструваш на съпруг, а жената да не го знае.

Точно тогава дойдоха Мери и Боб Суейн. В едната си ръка тя държеше празна чаша, а в другата — огненочервена азалия. Беше я откъснала на терасата.

— Наблюдавах ви — каза тя, насочила като револвер цветето към нас. — Последните десет минути не спряхте да говорите. Джери, какво ти разправяше той?

— Една мръсотия — ухили се Джери.

— Прави го, като пийне — рече Мери.

— Не, историята е хубава, но не може да е вярна. Някой път го накарай да ти я разкаже.

— Не обичам да слушам мръсотии — заяви Мери. — Хайде, Вик. Време е да си ходим.

— Останете още малко — предложи Джери, вперил очи в разкошния й бюст. — Пийни още нещо.

— Не, благодаря — отказа Мери. — Децата ще се разциврят, че не са вечеряли. Много приятно ми беше у вас.

— Няма ли да ме целунеш за лека нощ? — попита Джери и се надигна от канапето. Канеше се да я целуне по устата, но Мери бързо обърна глава, така че той я целуна по бузата.

— Остави ме, Джери. Пиян си.

— Не съм пиян, а развратен — възпротиви се Джери.

— Не ми се прави на развратен, моето момче. Мразя такива разговори — сряза го Мери и устремно прекоси стаята, понесла бюста си като стенобойна машина.

— Довиждане, Джери. Хубав терен беше — казах аз.

Мери, с мрачно изражение ме чакаше в антрето. И Саманта беше там, сбогуваше се с последните гости — Саманта със сръчните пръсти, с гладката кожа и гладките, опасни бедра.

— Горе главата, Вик! — блеснаха белите й зъби. Изглеждаше ми като праобраза на жената, като начало на света, като първата утрин. — Лека нощ, скъпи Вик! — каза тя, сякаш пръстите й бъркаха в душата ми.

Тръгнах с Мери навън.

— Добре ли си? — попита ме тя.

— Разбира се. Защо?

— Толкова много пи, че друг на твое място би се почувствувал зле.

В стария жив плет между двете къщи имаше дупка, през която винаги минавахме. Промъкнахме се мълчаливо. Прибрахме се у дома, Мери опържи огромно количество яйца с бекон, което изядохме с децата.

След това се разходих навън. Лятната вечер беше ясна и прохладна, и понеже нямах какво да правя, реших да окося тревата в предната градина. Извадих косачката от бараката и запалих мотора. После както обикновено закрачих напред-назад. Обичам да кося трева. Действува ми успокоително. В предната градина винаги гледам къщата на Саманта, докато вървя в едната посока, а в обратната посока си мисля, за нея.

Десетина минути се занимавах с това, когато Джери се приближи към дупката в плета. Пушеше лула с ръце в джобовете. Стоеше до моравата и ме наблюдаваше. Спрях пред него, но оставих мотора да потраква.

— Здрасти, приятел! — каза той. — Как е?

— В кучешката къщурка съм — отговорих аз. — Също като тебе.

— Женичката ти се държи като стара мома, чак пък толкова да е морална!

— А, такава си е.

— Отблъсна ме в собствената ми къща.

— Е, с нищо не е прекалила.

— И толкова стига — леко се усмихна той.

— За какво стига?

— Стига, за да ми се прииска малко да й натрия носа. Какво ще кажеш двамата с тебе да опитаме оная работа, дето ти я е разправял приятелят на обяд?

Когато чух какво казва Джери, обзе ме такова вълнение, че направо ми прималя. Стиснах дръжките на косачката и включих мотора на по-високи обороти.

— Да не сбърках нещо? — попита Джери.

Не му отговорих.

— Виж какво, ако смяташ, че идеята ми е кофти, все едно, че не съм ти казвал нищо — рече той. — Нали не ми се сърдиш?

— Не ти се сърдя, Джери — успокоих го аз. — Просто не ми беше хрумнало, че и ние можем да го направим.

— Но на мене ми хрумна — каза той. — Обстановката напълно подхожда. Дори не ни се налага да пресичаме улица.

Изведнъж забелязах, че лицето му грееше, а очите му блестяха като две звезди.

— Какво ще кажеш, Вик? — продължи той.

— Размишлявам.

— Може би не харесваш Саманта?

— Честна дума, не знам.

— Саманта е много забавна — каза Джери. — Гарантирам за това.

В този миг видях, че Мери излиза на предната веранда.

— Мери иде — предупредих го аз. — Търси децата. — Утре ще поговорим по въпроса.

— Разбрахме се значи?

— Може, Джери. Но само при условие, че не прибързваме. Преди да започнем, искам да съм сто процента сигурен, че всичко ще е наред. По дяволите, такава каша може да се забърка!

— Не, не може. Приятелят ти казва, че е просто като фасул. Казва, че е от лесно по-лесно.

— Е, да. Вярно, че приятелят ми го казва. Но всеки случай си има особеностите.