Сложих кафе на прах в чашата си и го залях с вряла вода. Прибавих мляко и захар. Тишината беше сразяваща. Прекосих кухнята и седнах на стола си срещу Мери. Чувствувах се така, сякаш сядам на електрически стол.
— Виж какво. Вик — започна тя, втренчила поглед в кафето си, — искам да говоря с тебе, докато имам смелостта да го сторя, защото после не бих ти го казала.
— За Бога, Мери, що за драматизъм? Случило ли се е нещо?
— Да, Вик.
— Какво има?
Бледото лице на Мери беше застинало неподвижно. Погълната от мислите си, тя не забелязваше, че се намира в кухнята.
— Казвай тогава — храбро я подканих аз.
— Няма да ти хареса много това, което ще чуеш — подхвърли тя, и за миг големите й, сини и тревожни очи се спряха върху лицето ми, после погледът й се отмести.
— Кое няма да харесам много? — попитах аз.
Стомахът ми се сви от ужасни предчувствия. Изпитах същото, което ми обясниха ченгетата по повод на крадците.
— Знаеш, че мразя да говоря за правенето на любов и тъй нататък започна тя. — През цялото време на брака ни не съм говорила по този въпрос.
— Вярно — съгласих се аз.
Мери отпи от кафето, но явно не обръщаше внимание на вкуса му.
— Работата е там, че никога не ми е харесвало да го върша. Поне това искам да знаеш — направо ми беше омразно.
— Кое ти е било омразно.
— Сексът. Омразен ми беше.
— Господи!
— Никога не съм получавала и най-малкото удоволствие.
Тези сведения бяха достатъчно съсипващи, но истинският срив тепърва предстоеше, сигурен бях.
— Съжалявам, ако това те изненадва — добави тя.
Не ми дойде на ум какво да кажа, затова мълчах.
Мери вдигна очи от чашата с кафе и ме погледна в упор. Гледаше изпитателно, сякаш пресмяташе нещо, след това отново сведе поглед.
— Нямаше никога да ти го кажа — съобщи ми тя. — Изобщо нямаше да го научиш, ако не беше станалото снощи.
— Какво толкова стана снощи? — бавно казах аз.
— Снощи изведнъж проумях защо е цялото това безумие.
— Така ли?
Сега Мери ме гледаше открито и лицето й беше като разцъфнал цвят.
— Да — каза тя. — Проумях го, можеш да не се съмняваш.
Замрях.
— О, скъпи! — извика тя, скочи, изтича до мене и пламенно ме целуна. — Толкова съм ти благодарна за снощи! Беше чудесен! И двамата бяхме чудесни! Няма защо така да се притесняваш, скъпи! Трябва да се гордееш със себе си. Беше страхотен! Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Аз седях и не помръдвах.
Тя се наведе, прегърна ме през раменете и тихичко каза:
— И сега… Сега, след като… Не зная точно как да ти обясня… Сега, след като ти вече
Продължих да седя неподвижно. Мери бавно се върна на мястото си. По едната й буза се стичаше голяма сълза. Не можех да си обясня защо жена ми плаче.
— Не сбърках, че ти го казах, нали? — попита тя и се усмихна през сълзи.
— Не. Разбира се, че не.
Изправих се и отидох до печката, за да не бъда с лице към нея. Видях през кухненския прозорец как Джери прекосява градината с неделния вестник под мишница. Походката му беше пружинираща, на всяка крачка подскачаше победоносно, а когато стигна до стъпалата, водещи до входната врата на къщата му, той ги взе по две наведнъж.
Информация за текста
© Роалд Дал
© 1992 Огняна Иванова, превод от английски
© 1992 Правда Митева, превод от английски
Roald Dahl
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Роалд Дал. Размяна на съпруги. Истории с неочакван край
ИК „Зодиак-ВН“, 1992
Съставител: Жени Божилова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14773]
Последна редакция: 2009-12-16 13:10:00
