върху желязна маса със стърчащи нагъсто електроди. Върху нашарения му от удари корем потръпваше конвулсивно смляна розовееше плът — жалък остатък от мъжки орган.
Театър. Осакатяванията и мъченията, разбира се, бяха ненужни — съществуваха по-ефикасни средства за изтръгване на точни и обстоятелствени признания. Но от време на време трябваше да доставят удоволствие на един толкова предан и добър доносник като хубавата Бетина.
— Бреслин Делатика — произнесе гласът на Уърлд Лозис с топъл, почти братски тон. — Бреслин Делатика, аз съм ти приятел. Твоят най-добър приятел. Отговори ми.
Иглата проникна по-надълбоко. Гърч изпъна корема на Брес. Бетина избухна в смях.
— Коя територия? Коя територия, Бреслин? — попита компютърът с нежен глас.
Бреслин се предаде. Твърде късно. Знаеше го. По-голямата част от него бе мъртва. Но евотоникът, който му бяха инжектирали, му даде сили да се надигне и да произнесе няколко думи:
— Картата… — прошепна той. Компютърът видимо се поколеба.
— Какво искаш да кажеш?
Бреслин отвори очи към един свят, който вече не бе негов.
— Територията е картата — каза той.
— Но коя карта? — попита компютърът. Бреслин не отговори веднага. Може би въпросът не бе стигнал до съзнанието му. След доста време прошепна, на един дъх:
— Територията е проекция на картата. Ако се унищожи картата…
Нещо избухна в мозъка на Бреслин. Клепачите му бавно се спуснаха над втренчените очи. Въпреки това довърши с много тих глас (защото евотоникът все още действаше):
— … изчезва и територията!
Гласът на компютъра премина в писък и последният въпрос беше вик:
— Но коя територия? Но коя тер…
Залязващото слънце светеше между дъга от сиви облаци и виолетовия хоризонт. Полегатите, съвсем бледи лъчи осветяваха първите къщи на селото… За да убие времето, Брес мечтаеше за приятелката си Енеиди.
Информация за текста
© 1975 Мишел Жори
© 1990 Георги Ангелов, превод от френски
Michel Jeury
1975
Сканиране, разпознаване и редакция: Xesiona, 2008
Последна редакция: NomaD, 2008
Издание:
Мишел Жори. Жълтият прах на времето. Разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990
Преводач: Георги Ангелов
Рецензент: Ася Къдрева
Редактор: Светлана Иларионова
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Янка Енчева, Паунка Камбурова
Френска, I издание
Дадена за набор на 4.II.1990 г.
Подписана за печат на 30.VI.1990 г.
Излязла от печат: месец юли 1990 г.
Изд. № 2309. Формат 70?100/32
Печ. коли 19,50. Изд. коли 12,62. УИК 14,11
ЕКП 95366 5637-248-90
Държавна печатница „Георги Димитров“, София
Michel Jeury. La fete du changement, 1975
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9494)
Последна редакция: 2008-11-18 14:30:00
