Мишел Жори
Но коя територия?
Колата спря със скърцане няколко метра пред пътниците, които вървяха близо до рова, за да не се изпръскат от локвите. Големите й колела, стегнати в блестящ метал, бяха покрити с бяла кал от пътя. Водачът на колата се извърна на седалката и посочи празната пейка зад себе си:
— Хора, имам точно две места. Ако искате да се възползвате, на вашите услуги съм!
Професорът махна отрицателно с тоягата си и конят се уплаши. Селянинът дръпна юздите, наблюдавайки със свъсени вежди зелените пелерини на пътниците. Тази на професор Лорд Жомберг Вандредерен, тъмна на цвят и много дълга, скриваше коленете му и стигаше досред прасците. Светла и много по-къса, пелерината на студента Бреслин Делатика елегантно се развяваше около бедрата му. Може би човекът беше разпознал цвета на Диеполиския университет и високата шапка на Професора, която наподобяваше голяма стиска златист мъх. Явно и двамата бяха от университета: учител и ученик. Достойнството на длъжността забраняваше на първия да се качва на конска каруца; що се отнася до втория, той, ще не ще, трябваше да следва учителя си. Така че селянинът повдигна рамене и изплющя с камшика си встрани от коня (тези хора бяха способни да го изобличат пред синдиката за жестоко отношение към едно благородно животно!)
Жомберг вървеше отпред. В едната си ръка държеше бастун, а в другата кожена чанта. Брес го следваше на две крачки, с раница на гърба и сива кожена чанта в ръка, разбира се, не толкова луксозна като на Професора. Дрехите му, твърде тесни и поизносени, също бяха сиви, но пелерината му имаше цвета на тучните пасища, които се простираха от двете страни на пътя и покрай реката. (Клинът и сакото му бяха в тон с небето, по което пробягваха дълги разкъсани облаци…) Белезникава кал покриваше обувките му. Дъждът бе спрял още сутринта, но вятърът рошеше тополите и слягаше високите треви. От време на време Жомберг трябваше да нахлупва с ръката, в която държеше тоягата, високата шапка с панделките, готова всеки момент да хвръкне от костеливия му череп. Тръстиките от двете страни на Оргомби се оплитаха със стържещ звук. Около залеза, по посока на Ембург, се отваряше светло петно и слънцето плахо надничаше, обкръжено от ореол.
— Свинско време! — каза Жомберг. — От времето, когато се явявах на конкурс за преподавател, не си спомням да е имало толкова лош месец май!
Ускорявайки крачка, малко приведен под тежестта на раницата, Брес се изравни с него.
— Ами април, господине! — вметна той угоднически.
— Вече няма сезони, Бреслин.
Брес се съгласи, с крива усмивка на устните. Професорът го изгледа малко подигравателно.
— Всичко е наред, вече пристигаме — произнесе той с дълбокия си, топъл глас, който съумяваше да придаде толкова чувство на най-простите неща.
ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТ ЦЕНТЪР ДИЕПОЛИ ДОКТОРАТ ПО ПРИЛОЖНА СОЦИОЛОГИЯ ПРОЖЕКЦИОННА ДИСЕРТАЦИЯ БРЕСЛИН ДЕЛАТИКА ТЕМА КАРТАТА И ТЕОРИЯТА КОД АРИСТАРХ ГАЛИЛЕЙ КОРЖИБСКИ НОМЕР…
СКЪПИ ВЪЗПИТАНИКО И ПРИЯТЕЛЮ ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТЪТ ИМА ЩАСТИЕТО ДА ВИ НАПРАВЛЯВА ДНЕС В ПОСЛЕДНОТО ИЗПИТАНИЕ КОЕТО ВЕРОЯТНО ЩЕ НАПРАВИ ОТ ВАС ДОКТОР ПО ПРИЛОЖНА СОЦИОЛОГИЯ ТИТЛА ДОСТОЙНА ЗА ЗАВИЖДАНЕ В НАШЕТО ПРЕКРАСНО ОБЩЕСТВО НАДЯВАМ СЕ ЧЕ ПО ВРЕМЕ НА ВАШАТА ПРОЖЕКЦИОННА ДИСЕРТАЦИЯ ЩЕ ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОТВЪРДИТЕ ВАШИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ УСПЕХИ ОТ ПИСМЕНИТЕ И АУДИОВИЗУАЛНИТЕ ИЗПИТИ ЗАЩИТАТА ВИ СИГУРНО ВЕЧЕ Е ГОТОВА В СЪЗНАНИЕТО ВИ ТАКА ЧЕ ЩЕ СЕ ОГРАНИЧА ДА ПОВТОРЯ ДВА ВАЖНИ СЪВЕТА ИЗМЕЖДУ ВСИЧКИ ТЕЗИ КОИТО ВЕЧЕ СЪМ УСПЯЛ ДА ВИ ДАМ ПРИ РАЗНИ ПОВОДИ ПРОЖЕКЦИОННАТА ДИСЕРТАЦИЯ НЕ Е ПРОСТО ТЕОРЕТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ТЯ Е ЖИВ И ЛИЧЕН РАЗКАЗ НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ДА РАЗКРИЕТЕ ВАШАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И ПРОБЛЕМИТЕ КОИТО ВИ ВЪЛНУВАТ ТОВА Е ЗАЛОГ ЗА УСПЕХ КОЙТО МНОГО СТУДЕНТИ ПО ПРИЛОЖНА СОЦИОЛОГИЯ ПОГРЕШНО ПРЕНЕБРЕГВАТ НАЛОЖИТЕЛНО Е СЪЩО ДА ДОКАЖЕТЕ ЧЕ СТЕ ЧОВЕК СПОСОБЕН ДА РАЗБИРА ДРУГИТЕ ХОРА И ДА СПОДЕЛЯ ТЕХНИТЕ ЖЕЛАНИЯ И НАДЕЖДИ НАКРАЯ ВИ НАПОМНЯМ, ЧЕ ПРОТИВНО НА ТОВА КОЕТО НЯКОИ МИСЛЯТ НАЙ-СЕРИОЗНИТЕ ДИСЕРТАЦИИ НЕ ВИНАГИ СА НАЙ-ДОБРИТЕ ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТЪТ СЕ ГОРДЕЕ ЧЕ ПРИТЕЖАВА НАЙ-РАЗВИТОТО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР В ЦЯЛАТА ИНТЕР УЪРЛД СИСТЪМ НАДЯВАМ СЕ ЧЕ ВИЕ НЯМА ДА НИ РАЗОЧАРОВАТЕ СЕГА СЕ ОТПУСНЕТЕ ИНЖЕКЦИЯТА КОЯТО ЩЕ ВИ БЪДЕ СЛОЖЕНА ИМА ДВОЙНА ЦЕЛ ДА ВИ ПОСТАВИ В СЪСТОЯНИЕ НА СРЕДНА НАРКОЗА ЗА ДА МОЖЕТЕ ПО-ЛЕСНО ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧИТЕ ВЪРХУ ВАШАТА ПРОЖЕКЦИЯ И ЗА ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЯКОИ МИКРОЕЛЕМЕНТИ В СУСПЕНЗИЯ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ДЖЕД ЧЕТИРИ НЕПОСРЕДСТВЕНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ВАШИЯ МОЗЪК И МРЕЖАТА КРИОРД ОТ ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТА ОТПУСНЕТЕ СЕ БЪДЕТЕ СПОКОЕН ВСИЧКО Е НАРЕД СПОЛУКА СПОЛУКА…
Лорд Жомберг имаше някои недостатъци. Беше малко — всъщност дори твърде много — реакционер, въпреки че бе едва на петдесет години. Вероятно никога нямаше да се нагоди напълно към методите на новия Университет. Но затова пък какъв чудесен спътник беше — винаги сладкодумен, неуморим и обикновено в добро настроение, разбира се, при положение че човек е готов да го последва където и да е, според неговите хрумвания, и да бие всеки ден трийсет километра пеш. Когато, с развята пелерина и нахлупена до очите кадифена шапка, изпълняваше свещената си дейност, никога не би се съгласил да се качи в каруца или шейна. В известен смисъл Брес беше недоволен — имаше чувството, че с този архаичен метод на работа си губи времето.
— Човек никога не си губи времето, когато пътува пеша — казваше Жомберг. — „Това е най-хубавото от живота.“
— Знам. Русо… — Хм, Русо. Четете Н̀Годола!
Може би. Но се говореше, че по целия континент човешкото общество претърпява мутация. Дори Университетът, тази цитадела на всички традиции, започваше да се раздвижва. В Диеполи вече имаше над стотина студенти. Така скъпият на Лорд Жомберг метод беше подходящ, когато броят на преподавателите е равен или по-голям от този на студентите, каквото бе положението в продължение на десетилетия. Но сега този метод ставаше все по-малко приложим, защото студентите прииждаха във факултетите — особено по точните науки, — а преподавателското тяло изобщо не се увеличаваше. Например в Поржкия университет на един преподавател се падаха близо трима студенти! За Диеполи това отношение бе вече средно 1,595. Модернистите без стеснение окачествяваха като „анахроничен лукс“ продължителните учебни обиколки, каквато в момента осъществяваха Жомберг и Бреслин — от Диеполи до Туйвастен, през Сарлбург и Тайяк. А Жомберг никога не би се съгласил да води със себе си двама ученици.
— Смешно! — казваше той. — Просто не трябва да се приемат повече студенти от преподавателите. А ако злото вече е сторено, то това е краят на културата! Но докато мога да мисля и да вървя, което е почти едно и също, ще се съпротивлявам на този уклон към улесняване…
— Според Брес най-доброто разрешение щеше да е преходите да се съкратят и от време на време да могат да се ползват глисери или колесни шейни. Помисли си за тях с раздразнение и носталгия. Колесна шейна със слънчев двигател, а в някои случаи — кораб. От Туйвастен до Сарлбург Жомберг слагаше три дни път, може би четири, ако се помотаеха малко. С кораб можеха да стигнат за ден-два, и то като работят по време на пътуването, което не бе за подценяване.
Брес имаше карта на района.
Стара военна карта, купена твърде скъпо от един нелегален. Това смачкано, изцапано с мазнина и вино парче хартия му бе струвало почти една година икономии. Но си заслужаваше. Брес многократно потискаше желанието да извади листа от джоба си, но не смееше да го разгърне пред учителя, който щеше да се присмее:
— Картата не е територията!
Нещо, което Брес знаеше. Или пък:
— Скъпи Бреслин, когато човек не знае географията, си стои у дома като селяните!
Географията… Дори сред високопоставените университетски среди малцина владееха добре тази наука, станала тайна след прокламацията на Всеобщия антинационалистически едикт на Нова Персей. Брес добре знаеше, че ако го хванат с карта на местността в джоба, още повече военна, може да прекара лятото в затвора. Но той разчиташе на уважението, което все още вдъхваха (не за дълго! — подсмиваше се злъчно
