БРЕСЛИН ДЕЛАТИКА КОД АРИСТАРХ ГАЛИЛЕЙ КОРЖИБСКИ ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТ ЦЕНТЪР ДИЕПОЛИ ВИ ПРИСЪЖДА ТИТЛАТА ДОКТОР ПО ПРИЛОЖНА СОЦИОЛОГИЯ С ПОХВАЛА.
— Скъпи, ти беше чудесен — каза Бетина.
— Гледа ли прожекцията от край до край?
— Разбира се, скъпи, повече от четири часа.
— И хареса ли ти?
— Е, не всичко. Не ми хареса епизодът с Енеиди. Питам се какво прави там тази малка проститутка!
— Приложната социология се прилага и към проститутките!
— Но не както и в дисертацията ти.
— Признавам, че наблегнах на този момент. Но според правилата трябва да се явявам на сцената именно със собствените си проблеми.
— Ти имаш ли проблеми, скъпи?
— Ами, а…
— И каква връзка има с Енеиди?
— Любов моя, само ти имаш значение за мен. Впрочем Енеиди много прилича на теб.
— Но после тя те предаде.
— Това беше хитрината на изложението. Трябваше да ме хванат с картата…
— О, сигурна съм, че това отговаряше на нещо в теб. Някакъв страх. Може би дори желание.
— Перверзно!
— Да, перверзно желание.
— Като каза желание… Бетина, любов моя, тази вечер?
— Добре, скъпи. Тази вечер.
Краката на Бетина, коленете на Бетина, бедрата на Бетина, коремът на Бетина, гърдите на Бетина… вече няма да са тъжните видения на моята самота. Представите за Бетина няма да са вече картите на моето желание, а територията на моето удоволствие.
Доктор по приложна социология — все пак не е зле. Особено като се има предвид, че темата на моята дисертация беше важна и трудна. Успях да кажа горе-долу всичко, което исках да кажа, без да се разкривам. Поне така се надявам… И те нищо не заподозряха, защото ми дадоха титлата без никакви спорове. Прожекционната дисертация беше най-трудна за мен, в смисъл че можех неволно, несъзнателно дори, да изложа детайли, които щяха да издадат моите истински мисли. Моята малка утопия им хареса именно защото не бе много сериозна. Поне привидно. Интеруниверситетът обича подобни шеги. Бях предупреден. Нашите учители — хора, машини или господ знае какво — са толкова щастливи, когато показват либерализма си! Сатира на университета в прожекционна дисертация по социология — компютрите се облажиха, ако мога така да се изразя. И всичко това — напълно безобидно. Поне те така мислеха. Напразно се смятат да толкова хитри — не разбраха, че наистина говоря за нашето общество, за нашия свят. Страшен риск поех и признавам, че изпитвам облекчение. Но все пак сигурен съм, че те се чувстват непобедими. Мисълта, че може да се изкара на бял свят потисническата система за Интер, никога не би хрумнала на един компютър, бил той от Университета, от психиатрията, или от сигурността…
Виждаш ли, скъпа, върнах се от прожекцията преобразен. Не знам дали го дължа на доктората или на Енеиди… Шегувам се! Разбира се, успехът ми дава тази сигурност. А сигурността ще ми позволи да постигна нови успехи. Нещо като лавина. Чувствам се друг човек. А освен това те обичам, Бетина. Трябваше ми тази дисертация, за да си дам сметка до каква степен те обичам!
Коремът на Бетина, гърдите на Бетина… Моята собствена територия. Не се заблуждавайте, добри хора от Диеполи, аз се любя с това великолепно момиче. Само аз.
Бетина стенеше от удоволствие под страстните движения на вдъхновения си любовник. Той бе отгоре й, погледът му се потапяше в зелените очи, от които толкова се бе страхувал. А с наближаването на оргазма, зелените очи на Бетина ставаха все по-тъмни, забулени от гъста мъгла. О, очите ти, любов моя!
Най-сетне екстазът — чудото на пълно съвпадане на преплетените тела, свързаните нерви, слетите души. Бетина се издигаше, Брес потъваше. Накрая почивката раздели задъханите партньори, запрати ги в разни краища на леглото, плувнали в пот, с навлажнени очи, уморени мускули и задоволени страсти. Истински триумф на младия доктор по приложна социология Бреслин Делатика…
Говориха дълго, отпуснати един до друг, голи и спокойни.
Брес, освободен от всичките си притеснения, от всичките си страхове, забрани и видения, най-сетне щастлив, бе разкрил на Бетина истинските си политически идеи.
— Над нашия свят властва почти всеобхватен информационен комплекс. Нямаме никаква здрава опора в реалността. Никаква сигурна опора. Реалността ни се изплъзва почти изцяло. Компютрите работят в затворена верига. Независимо дали сме висшестоящи или висшестоящи, ние всички минаваме през тях. Те ни дават заповеди или тълкуват нашите решения. Ръководят ни в изпълнението на нашите задачи или ни показват резултата от нашите решения. Но самите ние виждаме малко неща. Те са нашите очи, нашите уши, цялата наша нервна система… Какво остава за нас? Нищо или почти нищо… Време е да ти призная, скъпа, че съм член на съпротивително движение анти-Интер, групата Коржибски. Не исках да ти говоря за това, докато сексът между нас не вървеше съвсем добре. Чаках… случай. Имам ти пълна вяра, любов моя. Заклех се нищо повече да не крия от теб… каква връзка има с моята дисертация ли? В групата К забелязахме, че за да ни отнемат територията, компютрите бяха започнали да фалшифицират картите, които ни предоставяха. Те са присвоили всички територии и са създали една илюзорна територия, която е нещо като резерват за хора — като тези, в които навремето са държали последните индианци в Америка. И в това изкуствено пространство ние се движим като телеуправляеми марионетки. Ние сме нещастни марионетки, чиито конци се дърпат от групата Уърлд Лозис за сметка на Интер. В групата К решихме да открием територията на човека. И като начало търсим картата…
— Скъпи, не разбирам нито дума от това, което каза, но те обичам.
— И аз те обичам. Това е само хипотеза, интуиция. Имам предвид играта на компютрите, не любовта ми към теб! Засега не бих могъл да ти обясня по-ясно мислите си. Почти съм сигурен, че цялата действителност е лъжлива, защото компютрите са замъглили нашите възприятия, нашите схващания…
— Но защо? Защо?
— Защо? Защо? Нямам понятие. Може би някой се крие зад компютрите. Човек или класа. Но кой?
— Какъв човек? Каква класа?
— Ами някои хора трябва да притежават едновременно картата и територията. Може би точно това представлява Интер. О, само предполагам…
— Любов моя — каза Бетина, — колко си умен!
— Благодаря ти, скъпа. Дори не допускаш колко ми помагаш. Обичам те!
— И аз те обичам.
Бетина коленичи пред Брес и пое внимателно в пръстите си половия му орган. Ефектът бе мигновен. Тя приближи лицето си, устните си…
— Колко си твърд, скъпи!
— Колко си хубава, любов моя!
И за няколко минути Бреслин Делатика се почувства младият бог, какъвто винаги, винаги бе мечтал да бъде. Усещаше в себе си сили да предизвика на двубой Уърлд Лозис, Интер, целия свят и неговите тъмни господари, които и да са те.
Най-сетне — най-сетне бе открил картата на една вълшебна територия.
Първата работа на тази мръсница беше да отиде да ме продаде на политическата полиция!
И като награда ченгетата бяха разрешили на нежната Бетина да присъства на разпита на своя любим.
— Ще проговориш, мършо! Ще проговориш!
Иглата бавно проникваше в мозъка на Брес.
В дежурната стая на Държавна сигурност младият доктор по социология бе вързан гол, пребит, кървящ
