и за близката опасност хич не подозира. „Стоп!“ — героят се вторачи, че съгледа как кълвача влезе, без да се обръща, в тясната си дупка-къща. Със торбичката в ръката Лесньо стигна до върбата, поослуша се и с вик дупката закри за миг. Изведнъж героят сети, нещо блъсна му ръцете и в капана се замята жертвата крилата. Лесньо постоя минута, взе торбичката на скута и си каза: „Как да бръкна и кълвача да измъкна?“ Позамисли се, въздъхна, смело пръстите си пъхна, но от болка изрева, че кълвача му с кълвач клъвна хубаво дресьора и излитна във простора. Лесньо плесна смешно с длани и зловещо се закани: „Малките ти ей така, аз ще смажа с таз ръка!“ После яростно подсмръкна, в дупката жестоко бръкна. Но, оказа се тя тесна, та героят наш се стресна: „Я ръката ми как влезе, пък не може да излезе!“ Поогъна я наляво, бързо дръпна я направо, след това напъна вдясно, не, не може — тясно! Вляво, вдясно, умори се, а ръката му стои си, зачервена, изподрана, все във дупката завряна. Вдясно, вляво и на края, нос увесил, се отчая. Да, със славния си план сам попадна във капан. Но там някой сред листата май че се подава? Не пои ли на реката Яни свойта крава? Да, самият Яни, той е! Лесньо наш застена: „Яне, чуй братленце мое, я ела при мене!“ „Чакай, Лесньо, само малко, ето ида, ида! Гледай ти картина жалка, тюх да се не види! Ножчето ми — на̀, вземи го, остро е и ново. Дялай дупката! Тъй! Стига! А дръпни — готово!“ Нещо блесна! Неусетно падна вечер, зашумя дъбрава, Лесньо наш на Яни рече: „То така не става! Да дресираш, туй е трудно, нещо специално!… … Тихо, нещичко ми хрумна — ех, че идеално! Идваш, братко, с мене в цирка, там сред шум и хора всеки «браво» ще ни вика! Ставаме дресьори! Малко нещо трябва само — да отидем с тебе двама в храстите на Див Тръмбеш и да хванем таралеж. Виждал ли си ти, когато зърнат еж посред нивята — и му чукат с тенекия, как като левент гидия той затропва от сърце. таралежово хорце?
