би пробил черепа си, отколкото да се върне там, откъдето беше започнал, защото характерът му беше такъв Но това беше и невъзможно, защото последните изчисления определяха състоянието му на двеста и петдесет милиона франка С такъв капитал банката не беше заплашена от крах, стига банкерът да умееше благоразумно да избягва рискованите предприятия като например някоя опасна игра на борсата, но Лемер отдавна бе изоставил това. Той се освободи и от многото влогове, за които трябваше да плаща големи проценти, като ги замени с по-малки операции, но затова пък с гарантиран успех Знаейки, че в Индия и Далечния изток винаги може да се получи от дванадесет до четиринадесет на сто чиста печалба, Жюл Прево създаде свои банкерски клонове в Мадрас, Бомбай, Калкута, Колумбия, Сингапур, Батавия, Шан хай, Хонконг и Йокохама Те се занимаваха само с такъв род операции, където загубите бяха невъзможни, като отпускане на заеми срещу реколта от ориз, чай, захарна тръстика, кафе, индиго, опиум, коприна и всичките тези продукти се изпращаха в Европа. Там главната кантора в Париж ги препращаше за пласиране в по- големите градове на континента Марсилия, Бордо, Хавър, Ливърпул, Лондон, Амстердам. По този начин дадените кредити се превръщаха в завидни проценти Излишъкът от прихода се връщаше на производителя.
Тези операции бяха достатъчно сигурни и Жюл Прево Лемер разполагаше вече с такива капитали, че в скоро време придоби солидно положение на всички по-големи световни пазари. Повечето крупни производители търсеха помощта му и незабавно я получаваха. Славата на банкерската къща растеше непрекъснато. С една дума, Прево Лемер беше роден под щастлива звезда, която от самото начало бдеше над него, разчиствайки грижливо пътя му от всички пречки, които можеха да спрат победното му шествие към храма на славата. Той никога не се сблъска с несгодите и горчивината на обикновения човешки живот.
В края на четиринадесетте години, които работи у Голдшмид, Лемер се запозна с един испанец от Хавана, маркиз, потомък на известна фамилия. Макар и достатъчно богат, когато влагаше парите си, маркизът от известно време беше изправен пред банкрут, защото харчеше много повече от приходите, които получаваше. В удобния за това момент Жюл Прево Лемер му заяви.
— Ако ние продължавате да живеете толкова лекомислено, няма да минат десетина години и вашето богатство няма да остане и сантим!
— Какво да се прави — отговаряше през смях испанецът, — когато банкнотите се топят в ръцете ми!
— Вие имате доход триста хиляди франка, а харчите повече от петстотин хиляди.
— Прав сте, но не мога да се задържа по на клона Ще спра тогава, когато остана с дванадесет хиляди франка рента Тогава ще се оженя за някоя млада красавица от добра фамилия, с богата зестра и ще се заровя в провинцията, където ще забравя конните надбягвания, басовете, разкошните вечери, актрисите, балерините. Ще се заема изцяло с възпитанието на децата си, с отглеждането на цветя и играта на карти с тъста и тъщата.
— Това е прекрасно — съгласи се Жюл, — но вие можете да се устроите още по-добре, като продължавате да харчите по половин милион годиш но, но състоянието ви ще остане непокътнато.
— Давам ви честната си дума, че ако ми кажете как може да стане това, ще последвам вашите съвети докрай!
— Това е много просто Миналата година ваши те пари бяха шест милиона и четиристотин хиляди без хиляда Вие хвърлихте тези четиристотин хиляди „през прозореца“, и то, представете си, за по малко от десет месеца Следователно сега ви остават шест милиона.
— Драги мой, вие правите сметките си като покойния ми банкер!
— Сега си представете, че ако получавахте по десет процента лихва вашите шест милиона щяха да ви дадат шестстотин хиляди за една година, докато сега вие получавате едва половината от тази сума. С тези шестстотин хиляди бихте могли да преживявате без притеснения, като при това капиталът ви си остане същият, а с това и годишният доход.
— Това е така, но откъде са тези десет процента?
— Ето откъде, слушайте ме внимателно! За годините, които прекарах на служба при Голдшмид, разкрих секрета на различните операции. Но всъщност има ли нужда та говорим надълго върху това! Поверете ми вашите шест милиона и аз ще отворя собствена банкерска къща специално за такива влогове като вашия! Тогава ви гарантирам тези десет процента.
— Съгласен съм — отговори маркизът, — но имам едно условие.
— Слушам ви, две глави винаги са по-добри от една.
— Ако двамата бъркаме в касата, може да се случи да изгорим по-бързо, отколкото ако остана сам. Затова, като ви поверявам милионите си, искам да отделите от тях такава сума, която да дава дванадесет хиляди рента — за черни дни. Тази сума вие ще внесете във френската държавна банка, където ще бъдат пазени добре.
— Това ли е всичко? — попита Жюл Прево, които предвкусваше насладата от бъдещата си самостоятелна работа!
— Всичко! Пригответе акта за подпис!
И новата банкерска къща беше създадена. Испанецът от Хавана запази правото си на една пета част от чистата печалба на операциите на новото финансово учреждение.
След десет години вложителят на основния фонд получи освен своя капитал още дванадесет милиона и Жюл Прево Лемер продължи работата си сам, с шестдесет милиона франка, които впоследствие увеличи петкратно.
Само година след основаването на банкерската къща той се ожени за дъщерята на един агент от разменната каса, от която получи половин милион. Съпругата му се отличаваше с рядка красота и всички достойнства, необходими за едно семейно щастие…
Студената, пресметлива и егоистична натура на новия банкер не му пречеше да обича и дори да обожава искрено жена си. Дали тя му отвръщаше със същото, е трудно да се каже, но беше общоизвестно, че Жюл Прево Лемер беше необикновено щастлив п в семейството, и в работата си.
Той имаше три деца. Най-големият, Пол, двадесет и осем годишен, беше капитан в Четвърти хусарски полк. Благородният му рицарски нрав го отличаваше от мнозина негови другари.
Съвсем не такъв беше вторият син на банкера, Албер, с две години по-млад от своя брат. Красив и снажен като Пол, той притежаваше егоизма и коравосърдечието на баща си и му бяха чужди любовта към труда и честността в работата. Възпитан в разкош, приучен да бъдат задоволявани незабавно всички негови желания и капризи, той уважаваше богатите и презираше бедните, като ги считаше за стадо, което беше длъжно да се покорява на имащите власт и пари „Негодна сган“, „подла тълпа“, „пушечно месо“ бяха любимите му изрази, с които споменаваше тези обществени слоеве, от които произлизаха неговите деди. Той ги употребяваше толкова безогледно, че веднъж предизвика строгата забележка на същия този маркиз, който преди тридесет години създаде богатсвото на неговия баща.
— Забравете, мили мой — каза маркизът, — че без помощта на някои благоразположени към вашия баща хора днес вие нямаше да бъдете нещо повече от експедитор в някое министерство или продавач в Лувъра, и то ако имате добро поведение!
Глава VIII
Урокът, даден на младия Прево Лемер от стария маркиз, беше груб, но напълно заслужен. Докато го слушаше, Албер хапеше устни от ярост. Той не възрази и преглътна обидата безмълвно, но никога повече не стъпи у приятеля на баща си. В замяна на това се сближи с известни местни бохеми, които му струваха доста скъпо.
Беше изключително лесно да се измъкнат пари от Албер. Когато някой аристократ, родът на когото водеше началото си едва ли не от кръстоносците, макар че гербът и титлата бяха купени, изпадаше в някакви парични затруднения, той се обръщаше с лаконично писмо към младия Прево Лемер. „Драги, вчера се провалих жестоко Нуждая се от десет хиляди. Предварително ти благодаря за услугата. Винаги твой: Барон Де Мартине.“
Как може да се откаже на един барон, който ви нарича „драги“ и се обръща към вас на „ти“! Албер веднага отговаряше „Тази дребна сума винаги е на твоя разположение. Албер.“
