разбира се. Като си помисля, че цялото това търчане на косъм от смъртта из вълшебното пространство е било за нищо. Май наистина остарявам. С подобно темпо никога няма да се измъкна от Дванайсет морета.
— Това ще ти помогне — каза Макри и извади нещо от кесията, която й висеше на врата. Беше златен пръст. — Отчупих го от статуята малко преди да излезем от вълшебното пространство — обясни тя. Помислих си, че заслужаваме някаква награда. Можем да си го поделим.
— Много умно, наистина.
Взех златния пръст и го разгледах. Половината от него означаваше пълна кесия гурани. Напоследък наистина ми вървеше. Още няколко подобни случая през идната зима и можех да помахам с ръка на Дванайсет морета. През лятото тук е горещо като в ада, но зимата не е по-добра. През Горещия дъждовен сезон, който започваше само след месец, улиците се превръщат в реки и всеки ден виждаш удавени просяци. Не мога да понасям тази мисъл.
Сега обаче не беше време да мисля за това. Взех една грамадна халба бира от бара и се отпуснах под дебелата сянка. И докато слушах посредственото изпълнение на Палакс и Кейби, започнах да забравям монасите, убийците и гангстерите и постепенно се унесох в сън.
Информация за текста
© 1999 Мартин Скот
© 2002 Юлиян Стойнов, превод от английски
Martin Scott
Thraxas and the Warrior Monks, 1999
Сканиране и разпознаване: Mandor, 2008
Публикация:
„Амбър“ (ИК „БАРД“), 2002
ISBN: 954-585-312-3
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5817]
Последна редакция: 2008-03-31 18:10:38
